Ромското гето в „Красна поляна” – по 10 в стая, но с цифрова телевизия

Ромите от общежитията продължават да тънат в мизерия, жителите на квартала недоволстват

Дете на двора на общежитията. На заден план мъж разфасова микробус, който вероятно ще отиде за скрап. Снимка: авторката

„Не снимайте, че ще ви бият”, посрещат на входа на ромското гето в столичния квартал „Красна поляна”. Общинските жилища, които приютяват хиляди роми, станаха известни през лятото на миналата година, когато обитателите им излязоха на бунт по улиците на квартала, въоръжени с тояги и ножове. Официалната причина беше конфликт със скинари, възникнал в местно кафене. Неофициално се говореше за хора, предизвикали размириците умишлено, за да извлекат политически дивиденти. Въпреки че събитията от лятото досега не са имали повторение, външен човек рядко се осмелява да влезе на територията на общежитията. Жителите на „Красна поляна” все още се оплакват от постоянни набези от страна на ромите и от трудното съжителство с тях. В момента в квартала тече подписка за изселването на ромите от общежитията, не само заради проблемите в квартала, но и защото самите сгради са опасни за живеене.

Днес пространството около общежитията напомня сцена от филм за бомбардировките през Втората световна война. Повечето блокове са с олющени фасади, изкъртени врати, изпочупени прозорци. Край тях се въргалят тонове боклуци, трупани там с години. В единия край на общежитията млад мъж цепи с брадва огромна дървена макара, вероятно за да се отоплява с получените дъски. В другия край няколко души разфасоват оранжев микробус, който ще предадат в пункта за събиране на желязо, близо до входа на общежитията. Боси деца играят насред боклука. Отнякъде звучи чалга. Навън е студено и повечето възрастни са се скрили вътре, за да гледат телевизия – почти над всеки прозорец се вижда сателитна антена. Пред блоковете, наред с каруците, са паркирани автомобили, сред които не чак толкова стари модели БМВ-та и мерцедеси.

Комплексът от общински жилища, чието официално име е „Селище на строителя”, е строен през 70-те години. Там са настанявани най-вече работници по обмена с Виетнам, затова мястото е известно като „Виетнамските общежития”. Около 92-а година работниците си заминават, оставяйки общежитията в доста добър вид. Малко след това започва настаняването на нуждаещи се българи и роми. След 94-а година започва масово настаняване на роми от цяла България, попаднали в София по някаква причина, бездомни, клошари. Повечето от тях са от т.нар. „кокалари” – една от най-низшите прослойки в ромската йерархия. В резултат комплексът се превръща в истинско гето. От сградите е изкъртено всичко, което може да се предаде на вторични суровини, в стените им зеят огромни дупки, в апартаментите се тъпчат по десет-петнайсет души накуп. Насред цялата мизерия и разруха стотици роми продължават да живеят, да се женят и да правят деца. 350 семейства живеят в девет от единайсетте общински блока, срещу наем от 20 до 50 лева в зависимост от апартамента. Регистрираните жители са около 1500 души, но реално бройката е два пъти по-голяма – щом едно семейство се нанесе, не след дълго пристига и останалата част от родата.

„Толко сме зле тука, че не мога да ти опиша”, казва 38-годишната Румяна. Тя живее тук от осем години, в момента дели двустаен апартамент с двете си дъщери, зетьовете и петте внучета. „В 12-ти блок отсреща една комшийка има 18 деца. Пак са в един тристаен апартамент. Обаче като чукаш един юмрук, излизаш при другия комшия”, обяснява Румяна, имайки предвид тънките стени на общежитията, „А какви плъхове има, един плъх три кила тежи”, допълва тя.

Повечето семейства тук живеят така. Малките апартаменти приютяват по 10-15 човека от една и съща рода. Топла вода няма, на места баня и тоалетна изобщо липсват. Едно време е имало парно, но радиаторите отдавна са свалени и предадени на вторични суровини. „Топлиме се с дърва, с кюмюр, правиме си дупки сами, изкарваме комините нагоре. То димът си излиза”, казва Румяна. Действително от блоковете стърчат саморъчно направени отдушници, които бълват облаци черен пушек. „Имаме баня, ама само студена вода тече, топлим си я с бързовари, за да се къпем”, казва Румяна, но след това уточнява, че всъщност от средата на януари нямат и ток, заради неплатени сметки. От цялото семейство работят само зетьовете – единият в „Чистотата”, другият „ходи, събира желязо”.

„Всичко ходи по кофите, ако щеш ми вярвай”, обяснява възрастен ром, който не желае да се представи, нито пък да бъде записван с диктофон. Въпреки това разпалено коментира как е работил 3 години подред в Италия за 500 евро на месец, пари, които в България нямало как да изкара. Сега обаче бил болен и затова си седял у нас. „Ако съм здрав, България ще я гледам на снимка. Дъщеря ми е в чужбина, зет ми е в чужбина. Само аз и бабата сме тука. Сега, хванат ли ме лудите, ще заминем за Англия. Какво да работим тука?”, продължава мъжът. „По строежи въобще не искам да работим, за 20 лева не работим”, заявява 34-годишният Димитър Асенов, който не иска да каже как точно се препитава. На въпрос с какво се занимават останалите мъже тук, се чуват различни отговори. „Гонят жените, какво да правят”, „Преди крадехме, имахме к’во да крадеме, сега няма к’во”, смеят се групичка мъже, събрали се пред един от рушащите се блокове. На жителите от „Красна поляна” обаче едва ли им е до смях, тъй като кражбите по улиците и разбитите мазета отдавна са станали ежедневие.

Жилищен блок в „Селище на строителя“. Входните врати отдавна са изкъртени. Снимка: авторката

Според обитателите на общежитията пък няма никакъв конфликт с хората от квартала. „Тука сме повече от две хиляди човека, нямаме проблеми с никой”, казва Димитър. „Това, че крадем, е лъжа и измама. Ами нали ако крадем, няма да сме тука, а в полицията и по затворите, ядосва се Румяна. Нямат уважение, понеже сме от малцинствата. По Тошково време бяхме по-добре, защото той държеше на всички, нямаше цигани, нямаше българи. Откакто е тая пуста демокрация, за нас от малцинствата няма живот. Никъде не ни искат. А защо е така, не ми е ясно. Дори и да има крадци, те не са всички. Всеки е за себе си.”

Сред жителите на общежитията има и хора, които работят, пращат децата си на училище, а апартаментите, в които живеят са чисти и запазени. Те обаче са малцинство. „Много свестни хора има и тук. В началото беше по-чисто, приятно, нямаше толкова много хора. Сега са настанили там роми от всички села, от всички краища на България и е наистина ужасно”, казва Мария, която работи като чистачка в едно училище в квартала. Мария и семейството й са настанени в общежитията временно, за три години, но живеят тук вече 14 – опитите им за настаняване на друго място засега са неуспешни. Най-голямото притеснение на Мария, е средата, в която растат двете й деца. „Синът ми е осми клас, дъщеря ми хем учи, хем работи, но аз се притеснявам, там има наркомани, крадци, затворници. Толкова много искам да се махна оттук, защото така не мога да дам никакво бъдеще на децата”, казва Мария.

Въпреки че през лятото се заговори за различни проекти, по които ромите да бъдат преместени от общежитията на по-здравословни места, проблемът все още не е решен. Ромите продължават да тънат в мизерията на полуразрушените сгради, а жителите на „Красна поляна” продължават да се оплакват от своите съседи.

Кметът Иван Чакъров: Само 3-4 полицаи на 25 хиляди роми

Постоянно полицейско присъствие ще реши проблема с престъпността в квартала, казва кметът на район „Красна поляна”

Кметът на „Красна поляна“ Иван Чакъров. Снимка: авторката

-Г-н Чакъров, имате ли представа колко хора живеят в „Селище на строителя”?

-Регистрираните, които са настанени там със заповеди, са около 1500 човека. Болшинството обаче са роми от Кюстендил, Самоков, Лом, Луковит, Видин, и покрай тях идват страшно много роднини, които са без регистрация. Реално живеят два пъти повече – около 3000-3100 човека. Искам обаче да ви кажа, че самите роми от „Факултета” са настроени доста лошо към тези, които са в общежитията. Аз бях с няколко такива роми, ръководители на фондации, интелигентни, които живеят във „Факултета”. Там 80% от ромите си имат къщички, имат си място, което е тяхно, оградено, пазят си имота. Значи с тях нямаме проблеми. Всички ходим свободно във „Факултета”, докато самите роми от „Факултета” не смеят да влизат във „Виетнамските”.

– Жителите на „Красна поляна” се оплакват от съжителството с ромите от общежитията заради непрекъснати грабежи, разбиване на мазета, кражби… Имате ли данни за повишена престъпност в района?

– Разбира се, че има повишена престъпност. Защото най-лесното е да ограбиш някого в тъмното, което ти е най-близко. Те пращат най-вече малолетните, които не подлежат на затвор, не подлежат на някакви санкции. Ограбват синджирчета, часовници, телефони, от мазетата задигнаха много неща. От миналата седмица се срещам с всички домоуправители по райони, срещнах се с домоуправителите точно от тази част на квартала. Болшинството проблеми са с осветлението, с грабежите и с „Виетнамските общежития”. Именно затова от един месец най-усилено се опитвам с едни писма, с един натиск към МВР, към нашия общински съвет, на първо време да направим нещо като полицейски участък, пост близо до общежитията. Спомняте си събитията през лятото, какво наблюдавахме тогава?

– Какво?

– Тогава от МВР, не мога да ви кажа точно коя служба, имаше постоянно 2-3 джипа, които стояха горе на „Кубан”, обикаляха до „Виетнамските”. В продължение на два месеца те стояха там. Официално престъпността в квартала падна с около 37-38 %, това са думите на началника на полицията. Можете да си представите какво нещо е. Можем много лесно да се справим с тази престъпност и да има ред. Когато има полицейско присъствие, ще има и ред. В момента с около 25-26 хиляди роми общо, във „Факултета” и във „Виетнамските”, работят трима-четирима полицаи.

– Което е малко абсурдно?

– Абсурдно е, виждате колко полицаи има до Народното събрание, едва ли не на всеки квадратен метър има полицай, а тук… На входа на общежитията има едно помещение, решили сме да сложим още едно-две такива и тоалетна, и там да има постоянно постови полицаи. Това се опитвам да направя, лошото е, че зависи от МВР. Искаме и Столична община да ни съдейства, защото стане ли, има ли денонощно полицай там, престъпността ще намалее. Те какво правят? Разбиват мазета, мъкнат желязо в пунктовете, крадат мобилни телефони и телевизори и ги залагат в заложните къщи. Но ако има там полицай нощно време, няма да могат да се прибират, ще се знае кой кога се прибира, кой какво краде и какво става. Няма да има проблеми нито за българите, нито за ромите. Аз друго решение не виждам. Макар че сега от две-три седмици работим по нещо друго, аз предизвиквам едни ревизии, искам да се установи, че са вредни и за живеене тези общежития. Те са опасни, може да са роми, но е опасно за самите деца, които живеят там. Имам разговори с хора, също искат да се реши този проблем. Идеята е да ремонтираме един блок в „Ботунец”, да започне поетапно изваждане на семействата и събаряне на тези блокчета, които са опасни.

– Тази идея обаче е на ниво проект?

-На ниво проект е, но ние трябва да го направим до 1-2 години, защото те блоковете ще започнат да падат, те са изрязали стълбите, за да ги върнат на вторични суровини. Имах такъв случай, някъде през ноември, когато почнаха студовете, отиваме там, човекът иска да му ремонтираме стената под прозореца, защото станала една дупка. Човекът живее на първия етаж, с жена си, седем-осем деца има, от съвсем малки до към 10-12 годишни. И го питам: „Добре, ти живееш в този апартамент, кой я направи тая дупка?”, той казва, че не знае. Питам децата: „Не видяхте ли?” А те: „Е, как, ние я направихме! За да можем да излизаме на двора да играем.” Лятно време, те за да не излизат през вратата, са излизали оттам. Викам: „Добре, вие не помислихте ли, че ще дойде зима, ще стане студено, оттук влиза студ, не може да го отоплявате, каквито и картони да слагате, сега искате да ви го ремонтирам.” А те казват: „Абе бате, кой ти мисли за зимата лятно време.” Така че виждате с какво нещо се сблъскваме. Как аз да им ремонтирам нещо, което те са го направили, за да излизат по-лесно…

-Какво стана с проекта за жилищни сгради между „Красна поляна” и „Овча Купел”, в които да бъдат настанени тези ромски семейства?

-Там има много сериозен протест на гражданите, оттам и на кмета на „Овча Купел”. Самите граждани на „Овча Купел” не искат сред тях да отидат да живеят роми. Много е сериозно това нещо, наистина, но аз мисля, че не е и удачно. Защото на тези 20-30 декара, така, както трябваше да бъдат направени къщичките, ние можем да устроим там само 50-60 семейства. Което е недостатъчно. Тогава им предложихме да построят в нашата част само някакви триетажни блокчета и самите роми да участват в строежа. И там има свестни роми. Има интелигентни хора, със средно образование, които работят, има желание у тях да живеят както трябва.

-Не е ли по-добре ромите от общежитията да бъдат интегрирани, разпределени по различни места в столицата, така че да не се стига до създаване на ново гето?

– Ето това е проблемът. „Факултета” съществува от 100 години като квартал, там са съсредоточени роми, но те са роми, които постепенно са култивирани и живеят сред българи, там има и много български семейства. Когато имат имот, няма проблем. Лошото става, когато докараш роми от някъде си, както се е получило в общежитията. Имам един такъв случай с един човек от Самоков, моя грешка беше, че го настаних в жилище там. Води ми го полицията, синовете го пребили, с брадви го секли. Асенчо се казва, храни се по кофите за боклук, не се е къпал не знам откога, но го съжалихме, защото беше клан, сечен… Ние го настаняваме в една гарсониера с жена му. Само след година и половина – две идва същият и казва, че иска да го разширим. Казвам: „Чакай бе, ти си на 50 и кусур години, да нямаш деца, за какво ти е?”, и той казва: „Ами аз прибрах двамата си сина с двете снахи!” Те го клаха, той подава жалби, съди ги, сега изведнъж ги прибрал от Самоков. И иска да им дадем и на тях апартамент… Е, няма да им дадем. Това за мен е използване на държавата и на общината. При тях това е най-лошото, че не може да им се вярва сто процента, ти им подадеш ръка, те гледат да ти я отхапят. Но повече ние няма да настаняваме и не настаняваме роми от цяла София и от цяла България там. Значи идеята ми е, ако можем да ремонтираме там блокове в „Ботунец”, наистина да ги поразхвърляме, да не са заедно. Тук теренът е много примамлив и много хубав за строителство, той е близо до центъра, удобен е за живеене, предвиждането е да се построят високи блокове. Общината и живеещите там само ще спечелят от това нещо.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.