Владимир Векслер за „Омикрон“: На природата ѝ писна от милиони невежи и ни ваксинира принудително

Омикрон, също както първоначалният вариант на вируса, се „залепва“ към човешката клетка и я кара да произвежда нови вируси. Илюстрация: „Ел Паис“

Виждам изминалата 2021 г. (и началото на тази година, и 2020 г.) като голям изпит, който природата поставя пред учените и обществото, задавайки на последното въпроса „как разбирате какво е наука“.

Учените издържаха изпита доста добре. Само преди две години никой не би предположил, че няколко лаборатории едновременно (включително и в Русия) ще могат да създадат ефективни ваксини срещу изцяло ново заболяване за рекордно кратко време. А това се случи. Освен това тя успя да създаде производство в рекордно кратки срокове и като цяло добра логистика за доставка на ваксини до потребителите.

Що се отнася до обществото, според резултатите от изпита се оказа, че наред с образованите и разумни хора в него има и много просто пълни неграмотници, в сравнение с които Вовочка (руският аналог на Иванчо – б.р.) от вицовете е просто светило на мисълта. Неграмотници, които са готови да повярват на най-невежите шарлатани и на най-безумните лъжи; нещо повече, които са готови да разпространяват тези безумни лъжи широко.

Така че сега всички ние трябва да живеем с това знание.

Но природата изглежда не спря дотук. Появата на варианта омикрон е най-интересното явление. Предпазливо оптимистично е, че протичането на болестта при заразяване с омикрон е по-леко, въпреки че заразността е огромна. С други думи, какво виждаме? Ами виждаме, че природата (или Господ Бог, както и да го погледнете) не може да понесе гледката на милиони невежи хора, които така и не разбраха какво означава ваксинация, и започна сама тази ваксинация по принудителен начин.

Вариантът Omicron може да се разглежда като поголовна РНК ваксина, която постъпва в организма не чрез спринцовка, а през дихателните пътища. Разбира се, страничните ефекти на подобна вирусна ваксина биха били един или два порядъка по-големи и по-тежки от тези на „Пфайзер“; някои неваксинирани хора биха прекарали болестта тежко, а някои биха умрели. Но, както се казва, кой може да бъде лекар за такива хора? Предлагали са им изход, но те не са го използвали.

Но най-важното е, че по този начин е много вероятно да се постигне колективен имунитет. Както се казва в стария анекдот за момчето с феноменална памет: „Безполезно е да си сменяте местата“, омикронът ще премине всички граници и карантини. Да кажем, че в Русия вече има над сто случая, така че броят на заразените вероятно ще бъде огромен през следващите месеци.

В този случай локдауните са безполезни и никой няма да ги прави. Това няма да е лесна зима, защото делтата продължава да носи тежки случаи, а омикронът, въпреки че ще донесе малък процент тежки случаи (най-вече сред неваксинираните), поради големия общ брой заразени това допълнение може да бъде значително. Но масовата ваксинация (не изкуствена, а естествена), за която се говори от толкова време, най-накрая ще бъде постигната. Това ще сложи край на пандемията.

Това е умерено оптимистичната прогноза за новата 2022 година.

От страницата на автора

*Професор Владимир Векслер е изтъкнат изследовател в областта на физиологията и патофизиологията на сърдечносъдовата и мускулната система. Той е роден на 18 март 1952 г. в Южно-Сахалинск, СССР, и завършва 2-ри Московски медицински институт през 1975 г. Владимир Векслер получава докторската си степен от Националния кардиологичен център в Москва през 1979 г. и започва академичната си кариера като изследовател там. През 1991 г. е поканен да продължи научната и преподавателската си дейност в Университета Париж-XI във Франция, където през 2000 г. получава длъжността редовен професор и оглавява Катедрата по физиология във Фармацевтичния факултет.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.