Руската недомислица за кирилица от „македонските земи“

Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа от учениците на Кирил и Методий по поръчка на цар Симеон Велики. Затова някои учени смятат, че по-правилно е да се нарича Симеоница.

Вдигналият шум у нас филм на руското посолство в Скопие за произхода на руската кирилица уж от „македонските земи“ има предистория. Преди близо пет години с аналогична ненужна и необмислена реплика в македонската столица самият Путин едва не занули доброжелателността към себе си, натрупана у българите в последните години. Тези инциденти са истинско пиар бедствие за Русия в България. Това трябва да обясняваме търпеливо на руската страна.

Защо българите – без разлика на партиен цвят и филия/фобия – тъй болно се засягаме на тема 24 май?

Защото 24 май е духовният стожер на нашия етнос. Тук въобще не става дума за политика. Трите фактора за възникването на българската народност в IX–X век са езикът и писмеността на учениците на Кирил и Методий, властта на българските царе в Първото българско царство и православието. От тях безспорно най-важният е първият – той е държал етноса ни жив и при липсата на втория фактор, и при изземването на третия от фанариотите и обръщането му в оръдие за погърчването ни.

24 май е единственият общонароден български празник, вече и глобален, но стигнал до нас от самото начало на народността ни в IX–X век, възприет и от възрожденците ни в средата на XIX век. През Възраждането българите имали ясно съзнание и за голямото общославянско и общочовешко значение на 24 май, но и че то е именно българско национално дело – най-големият ни принос в човешката цивилизация. Големият страх на нашия етнос е асимилацията ни от чужди империи и 24 май е щитът ни срещу нея. Македонизмът е символ на тази асимилационна политика, еманация на антибългарското.

Това,

което е за българите 24 май, за руския народ е Денят на победата –

истинският национален празник на Русия, единственият общонароден празник на руските хора по цял свят. Той събира в едно трите начала на руския етнос, формирани в Московското велико княжество след Куликовската битка в 1380 г.– силната, свещена царска власт;съборността – т. е. толерантността на царщината и руския етнос към другоезичните и друговерски народи в царството и тяхната насрещна лоялност; и високата духовност, под което се разбира огромната важност на публичните ценности– нещата като родината, вярата, честта, другарството – за отделния човек и готовността му да умре за тях или да претърпи колосални вреди в частните си дела, без да се оплаква.

Огромна грешка правят украинските националисти, като принизяват Деня на победата 9 май. Денят на победата не е само задушница за загиналите, а те са във всяко семейство. А и гордост от великото постижение на руската гордост, инат, издръжливост, храброст, изобретателност, военна хитрост, на руското другарство, социална сплотеност, взаимопомощ, и на откритостта към отвъдното и абсурда, и значи, и на руската свобода, и на руския ум и всевъзможни таланти, на руския триумф над надменната Западна Европа. Големият вкоренен страх на руския народ е от жестоките, расово надменни западни завоеватели. Денят на победата е спасението и триумфът над тях. Украинизмът е еманацията на антируското, на предателството, той е сговорът със западните завоеватели.

Както руснаците са напълно нетолерантни към хулите срещу Деня на победата и към украинизма, така и ние, българите – към закачките за 24 май, азбуката и македонизма.

Какво означава „от македонските земи“? Това е остарялата руска теза, която все още се чува и у нас, че Климент създал кирилицата, или както пише в житието му, изнамерил нови форми за буквите, създадени от мъдрия Кирил. Съвременната археология и лингвистика категорично показаха, че

„кирилицата“ е възникнала в началото на X век в Преславската книжовна школа,

тъй че по-правилно би било азбуката ни да се казва „симеоница“ (мнението е на най-големия руски лингвист Николай Трубецкой).

В IX-X век земите на днешната РСМ не се наричали „Македония“. Така се наричали земите около Одрин, а ромейският василевс Василий II Македонянин (т. е. одринец) – нарекъл се Българоубиец – именувал завладените от него земи на Самуил в Охридско „тема България“. За гърците днешната територия на РСМ в древността, по време на македонското царство на Филип II и Александър Велики, се наричала „Дардания“. Българите също никога не я наричали „Македония“, а „Долна България“ или „Долна земя“, а в по-старо време и с други имена – Кутмичевица, Велика, Драгувития… Името „Македония“ било произволно наложено на една цяла обширна и разнородна област едва през XVIII-XIX век от Запада. Използвайки нежелателния за нас западен термин „македонски земи“, Русия играе по свирката на Запада. А всъщност тази западна политика на „балканизация на Балканите” е преди всичко и антируска.

Още по-важно за Русия е, че и старобългарският книжовен език, всъщност до XI век и в самата България наричан „словѣньскъ“,е оформен в Преславската школа. Кирил оставил сравнително малко преводи от гръцки на словѣньскъ, само за най-насъщните черковни треби. Голямото мнозинство кирилски текстове от старобългарската книжнина, особено сложните, между които Библията и Шестодневът, са преведени и оригинално съставени в Преславската школа. Там е изкована философската ни терминология – битие, същност, естество, качество, количество. България не само спаси делото на Кирил и Методий от затриване, но го повдигна на качествено нова степен и го разпространи в огромна и за днешно време част от света. Това даде възможност, според големия руски българист Дмитрий Лихачов, руската средновековна книжнина да тръгне с летящ старт към духовните висоти, които по-късно достигна.

Защо ни е важно това?

Първо, защото това е истинското положение на нещата, и второ, защото нашата писменост и език не са дело на „ромейски мисионери“, „дипломати“ или „шпиони“ – според предпочитанията на пишещите, не са донесени от Гърция, Херсонес в днешна Русия или Великоморавия, нито пък са създадени в днешна РСМ, а са дело на български книжовници на служба на българския владетел в историческата сърцевина на България – днешния Североизток. Най-важното събитие в историята ни е било наше суверенно решение и дело. България тогава била суверенна велика сила. То било отстоявано с майсторско лавиране между чуждите силови центрове.

Отразява ли филмът на руското посолство в Скопие официалната позиция на Русия? Не. В Русия общонационалното честване на 24 май, Деня на Кирил и Методий и на славянската писменост и култура, е установена държавна традиция. Грандиозният концерт в 2016 г. на Червения площад с хор от две хиляди хористи, който може да се сравни по мащаб и въодушевление само с честването на Деня на победата, обаче не попадна в радара на българските медии.

Какво се чества в Русия на 24 май?

Московският патриарх Кирил, който обикновено тогава служи литургия с българския патриарх Неофит, каза в словото си на същата дата в 2013 г., цитирано на сайта на Руската патриаршия: „Разпространението на писмеността, просвещението, богослужебните книги и литургичните традиции на територията на историческата Рус е неразделно свързано с братската Българска църква и българския народ, с който винаги сме пазили особено близки и братски отношения. Свидетели на това са храмовете и манастирите на Руската църква, носещи имената на български светци, преди всичко на преподобния Йоан Рилски… Москва дълбоко почита първосветителя на Руската църква Киприян, родом от България…“.

Патриарх Кирил всяка година служи в главния московски храм на Христа Спасителя с представители и на други православни църкви, но оказва изключително внимание на българския патриарх и на специалните исторически връзки на България с Русия. Така че за руската страна 24 май е и денят на България. Това е безспорна историческа новост, въведена при Путин.

Книжовният език не от „македонските земи“, а на Преславската и след нея и на Търновската школа, е майката на днешния руски литературен език, който е много по близък до среднобългарския на патриарх Евтимий, отколкото е нашият новобългарски. Новоруският език, кодифициран по времето на Петър I от киевски книжовници в съответствие с киевските традиции от XIII в., също е много по-близък и до книжовния език на старопрестолния Киев отпреди монголското нашествие, отколкото е днешната неразбираема за широките украински маси украинска „мова“.

Едва Пушкин окончателно освободи руския език от „българско робство“,

но до днес в него остават огромен брой българизми, често дублетни с домашни руски думи като гражданин – горожанин, Владимир – Всеволод, Волгоград – Звенигород. От друга страна, много русизми в новобългарски са чисти старобългаризми, върнали се отново в България през руски. А днешният македонски език не е преминал тази облагородяваща процедура, защото е приел сръбски образец и пише с Вук Караджичевата азбука на сръбска пишеша машина.

И така, както 9 май е за Русия светая светих и никакви западни, украински или български провокации за тази дата там не се търпят, така и 24 май и азбуката за българите са светая светих и никакви руски недомислици за „македонските земи“ у нас няма да се търпят. Русия не бива да дразни и наказва българите заради провокациите на антибългарския режим на ГЕРБ, а вече дори и за грешките от неопитност на коалиционното правителство. Тези неща са далече над политиката.

Време е обаче Русия най-после да подобри чувствително качеството на информационното си присъствие в България. Дипломатическото, мисля, вече се подобри с назначението на посланик Митрофанова. Българите от много време гледат RT на английски и отдавна нищо в духа на старата, непохватна царска и съветска пропаганда не е приемливо на български дори и в медиите, които носят официално името „руски“. Русия трябва да издигне интелектуално представата за себе си в България. Българите са над 80% емоционални русофили, но Русия трябва да поработи здраво, за да спечели и умовете им.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.