Закриването на „Мемориал“ – може ли Кремъл да контролира миналото?

„Чуждестранен агент“ – надпис на стената на „Мемориал“. Снимка: нр

Ликвидирането на „Мемориал“ – стожер на човешките права и проучванията за съветските репресии, развързва ръцете на Кремъл, за да контролира той вече не само настоящето, но и миналото на Русия.

Решението на Върховния съд от миналата седмица за закриване на „Мемориал“, официално заради нарушения на оспорвания закон, според който сдружението е „чуждестранен агент“, предизвика шокова вълна както в Русия, така и по света.

То увенча продължаващите от месеци репресии срещу опозицията, сред които бе хвърлянето на Алексей Навални в затвора. То илюстрира също усилията на президента Владимир Путин да възхвалява СССР, като набляга върху успехите и омаловажава престъпленията.

Властите наистина от години подлагаха на натиск „Мемориал“, но досега изглеждаше немислимо да го затворят.

Защото „Мемориал“ бе нещо повече от обикновена неправителствена организация, бранеща свободите. От 1989 г. организацията – неуморен хроникьор на миналото, пазеше спомена за съветския терор, посочваше и жертвите, и палачите в една страна, където това наследство все още дълбоко разделя обществото.

Днес историците се опасяват, че историческият дискурс в Русия може да се озове в ръцете на наследниците на КГБ, по-специално на могъщата Федерална служба за сигурност.

„Те се опитват да формират един-единствен дискурс – техния“, заяви за АФП историкът Никита Соколов, като изтъкна, че „Мемориал“ бе „носител на друга версия, останала в хорската памет“.

„Защо да се каем?“

По време на съдебния процес при закрити врата прокурорите направо обвиниха неправителствената организация, че очерня паметта за Съветския съюз.

„Защо трябва ние, потомци на победители, да се срамуваме и да се каем, вместо да се гордеем със славното си минало?“ – запита обвинителят Алексей Жафяров в деня, когато бе огласено решението.

Младите хора в Русия – цялото поколение, отраснало през управлението на Путин – са закърмени с една версия на историята, в която престъпленията на Сталин са само подробност.

„Става дума за „облекчена“ версия на съветската история, в която държавата не носи вина“, обяснява руският експерт Алексей Макаркин.

Версията, пропагандирана от властите, представя например Йосиф Сталин като компетентен ръководител, индустриализирал страната и разгромил Хитлер, а не като диктатор, изпратил милиони свои сънародници на смърт или в ГУЛАГ.

Властта бе разгневена, тъкмо защото „Мемориал“ влизаше в противоречие с тази официална доктрина и разкриваше самоличността на палачите.

Според ръководителя на организацията Ян Рачински, Кремъл не поставя под съмнение репресиите като факт, но ги „интерпретира“ различно.

Държавата се опитва например да всее убеждението, че „това е било вършено от отделни лоши хора, сякаш че е имало жертви, но не и виновници“.

Докато „Мемориал“ „ясно показваше, че е ставало дума за политика на държавата и че Съветският съюз е бил терористична държава“, добавя Рачински.

Сталин „оживява“

През същата седмица, когато се произнесе Върховният съд, присъдата на Юрий Дмитриев, един от историците на „Мемориал“ и експерт по ГУЛАГ, бе увеличена на 15 години затвор.

Привържениците на Дмитриев, прекарал години, издирвайки масови гробове в Северна Русия, смятат, че тази присъда по спорно дело за „сексуално насилие“ е скалъпена от начало до край.

А миналия месец един тийнейджър получи тежко наказание – четири години затвор, загдето бе уринирал върху табло с портрета на ветеран от Великата отечествена война.

Владимир Путин – бивш агент на съветския КГБ, наистина вижда в разпадането на СССР „най-голямата катастрофа на 20-и век“, но никога не е флиртувал с изпитващите носталгия по сталинизма.

През 2017 г. той откри монумент в памет на жертвите от политическите репресии в Москва, а по-неотдавна подкрепи идеята да бъде почетен със статуя Андрей Сахаров, най-известният съветски дисидент и съосновател на „Мемориал“.

Според експерти желанието му е споменът за репресиите да бъде запазен, но без да се превръщат те в основен елемент от историята на СССР, нито да бъде обвинявана държавата за тях.

Сталин е превъзнасян в учебниците по история и от държавната телевизия – на този фон над половината жители на Русия днес имат положително мнение за диктатора, установи наскоро социологическият център „Левада“.

„И доколкото престъпленията не се изобличават като такива, тялото (на Сталин) оживява“, констатира метафорично Ян Рачински.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.