САЩ: ФБР залови „крадеца на ръкописи“
Кражбите са странни, без ясен мотив или печалба, и се случват в продължение на години в изискания, но не особено доходоносен свят на издателската дейност: някой краде непубликувани ръкописи на книги, пише „Ню Йорк таймс“.
Кражбите и опитите за кражби се извършват предимно по електронна поща от измамник, който се представя за професионалист в областта на издателската дейност и се насочва към автори, редактори, агенти и литературни скаути, които могат да разполагат с чернови на романи и други книги.
Мистерията може би вече е разгадана. Преди дни Федералното бюро за разследване арестува Филипо Бернардини, 29-годишен координатор по авторските права в издателство Simon & Schuster (Великобритания), като заяви, че той „се е представял за стотици лица, измамил ги е или се е опитвал да ги измами“ в продължение на пет или повече години, като е успял да се сдобие със стотици непубликувани ръкописи.
Бернардини, който беше арестуван, след като кацна на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк, е обвинен в интернет измами и кражба на самоличност при утежняващи вината обстоятелства в Окръжния съд на САЩ за Южния окръг на Ню Йорк. В изявление на говорителя на Simon & Schuster се казва, че издателството е „шокирано и ужасено“ от обвиненията, предявени на Бернардини, и че той е временно отстранен от работа до получаване на допълнителна информация по случая.
„Опазването на интелектуалната собственост на нашите автори е от първостепенно значение за Simon & Schuster и за всички в издателската индустрия и ние сме благодарни на ФБР за разследването на тези инциденти и повдигането на обвинения срещу предполагаемия извършител“, добави той. В обвинителния акт Simon & Schuster не е обвинено в неправомерни действия.
Според обвинителния акт, за да се сдобие с ръкописите, Бернардини е изпращал имейли, представяйки се за реални хора, работещи в издателския бранш – например конкретен редактор – като е използвал фалшиви имейл адреси. Той използвал леко променени имена на домейни, като penguinrandornhouse.com вместо penguinrandomhouse.com, като вместо „m“ поставял „rn“. В обвинителния акт се казва, че той е регистрирал повече от 160 фалшиви интернет домейна, за да имитира адресите на издателски специалисти и компании.
Бернардини се е насочил и към базирана в Ню Йорк литературна скаутска компания. Той е създал фалшиви страници за влизане, подвеждащи жертвите му да въвеждат потребителските си имена и пароли, което му давало широк достъп до базата данни на скаутската компания.
Бернардини е оставил малко цифрови трохи онлайн, като пропускал фамилията си в профилите си в социалните мрежи, като Twitter и LinkedIn, където описал „манията си по писаното слово и езиците“. Според профила му в LinkedIn той е придобил бакалавърска степен по китайски език в Католическия университет в Милано, а по-късно е работил като преводач от италиански език на мемоарите „Нашата история“ на китайския автор на комикси Рао Пинру. Получава и магистърска степен по книгоиздаване от лондонския Юнивърсити колидж и описва страстта си да гарантира, че „книгите ще могат да се четат и ползват по целия свят и на много езици“.
Мнозина от издателския бизнес, получавали фишинг имейлите, отбелязват, че този, който ги е писал, явно е бил запознат с бранша. Понякога крадецът е използвал общоприети съкращения, като „ms“ за ръкопис, и е разбирал как една книга преминава от една точка до друга по пътя си към издаване. Фишинг атаките са толкова мащабни и обхватни, че са засегнали издателски професионалисти в САЩ, Швеция и Тайван, наред с други страни, затова според някои не е възможно да са дело само на един човек.
В продължение на години схемата озадачава хората от книжния свят. На прицел попадат произведения на известни писатели и знаменитости като Дан Браун, Маргарет Атууд и Итън Хоук, но също така и сборници с разкази и творби на дебютиращи автори. Успешно откраднатите ръкописи никога не се появяват на черния пазар или в тъмната мрежа. Никога не са поставени искания за откуп. Всъщност в обвинителния акт подробно се описва как Бернардини е осъществил схемата, но не и защо.
Предварителната информация в отдела за права би могла да бъде предимство за служител, който се опитва да докаже своята стойност. Издателите се конкурират и наддават за публикуване на произведения в чужбина, например, и знанието за това какво предстои, кой какво купува и колко плаща, може да даде на компаниите предимство.
„Това, което той е откраднал, казва Кели Фарбър, литературен скаут, по принцип е огромно количество информация, която всеки издател навсякъде би могъл да използва в своя полза.“