От шпионски трилър до есе за упадъка на Запада – Мишел Уелбек написа роман за президентските избори през 2027 г.

Мишел Уелбек. Снимка: видеокадър

На 7 януари 2022 г. известният френски писател Мишел Уелбек публикува роман, озаглавен „Anéantir“ (буквално – „да унищожиш“ – б.р.). Действието се развива през 2026-2027 г., а една от основните сюжетни линии е свързана с президентските избори, които в реалната Франция също ще се проведат през 2027 г., съобщава в. „Гардиън“.

Сред героите в „Anéantir“ има персонажи, които носят имената на реални френски политици, обявили участието си в президентските избори през 2022 г. – например настоящият лидер на партията Национален фронт Марин Льо Пен и крайно десният консервативен националист Ерик Земур, който през декември 2021 г. оглави партията Реконкиста. Според последните социологически проучвания Земур води сред десните избиратели, като 18-19% от тях са готови да гласуват за него през ноември, а около 15% – за Льо Пен.

Друг герой, неназованият действащ президент, който приключва втория си мандат и е принуден да напусне поста си, според критиците е копиран от Еманюел Макрон, настоящия президент на Петата република. Тази фигура е показана от Уелбек от скептичен и сатиричен ъгъл – докато в началото на първия си мандат, според разказа, той олицетворява надеждите на Франция за развитие и икономическо възстановяване, в края на втория му мандат страната е в упадък – безработицата и бедността при него нарастват значително.

Но това не пречи на отиващия си президент да мисли за запазване на реалната власт. За тази цел той подкрепя кандидатурата на новака в политиката, телевизионната звезда Бенжамен Сарфати, като се надява да управлява зад гърба му, ако той спечели. Истинският Макрон, който също така обяви кандидатурата си за изборите през 2022 г., има далеч най-висок рейтинг от всички останали кандидати – 23-24%.

Друг реален френски политик, включен в романа, е настоящият министър на икономиката и финансите и приятел на Уелбек – Бруно Льо Мер. В „Anéantir“ той заема същия държавен пост и се казва Бруно Жюж (на френски – съдия). По време на президентската кампания през 2027 г. Франция е подложена на серия от мощни кибератаки, с които специалистите от Главна дирекция „Вътрешна сигурност“ не могат да се справят. В един от инсценираните видеоклипове, които се разпространяват в интернет, неидентифицирани хора екзекутират Жюж с гилотина.

Светът на политиката и кибертероризма обаче не е единственият в романа на Уелбек. Главният герой на „Anéantir“, съветникът и довереникът на Бруно Жюж, Пол Резон (от френски – „разум“), в началото на творбата е възможно най-отдалечен от съпругата си Прюданс (от френски – „благоразумие“). Тежко болният баща на Пол, бивш служител на Главна дирекция „Вътрешна сигурност“, крие някаква тайна, свързана с неотдавнашните кибератаки.

В края на романа от над 700 страници, който съчетава елементи на политическа сатира, шпионски трилър, семейна драма и философско есе за упадъка на Запада, Пол ще трябва да се научи да намира общ език с близките си и да осъзнае истинските ценности на живота. Според критиците 65-годишният Уелбек неочаквано се е проявил в тази творба като писател, на когото романтиката не е чужда.

„Какъв е смисълът от въвеждането на връзката от поколение 5G, ако вече не сме способни на най-простата връзка, на онези елементарни движения, които позволяват на човешката раса да се възпроизвежда и понякога ни правят щастливи?“, пита Пол.

Новият роман на Мишел Уелбек е публикуван от Flammarion в тираж от 300 000 екземпляра. Предишните му романи, написани в жанра на политическата сатира, са определяни като донякъде пророчески. Твърди се, че „Платформата“ от 2001 г. е предшествала атентатите от 11 септември, а антиутопичният роман „Подчинение“ (2015), разказващ за мюсюлмански президент на власт, е публикуван в деня на атентата в „Шарли Ебдо“. Романът „Серотонин“ (2019), критичен към глобализацията и Европейския съюз, по някакъв начин изпреварва появата на движението на жълтите жилетки. Тези и други романи на Уелбек са преведени и у нас.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.