Ще има ли санкции на САЩ лично срещу Путин?

Преговорите на Русия с НАТО имаха приблизително същия резултат като тези със САЩ в Женева във вторник – споразумение по основния въпрос очаквано не беше постигнато, но резултатът не може да се нарече и провал: въпреки заплашителната реторика, страните заявиха, че ще продължат диалога и дори се съгласиха да отворят отново представителства, пише The Bell.

Междувременно за първи път САЩ официално уточниха заплахите си за санкции. Демократите в Сената предложиха, а Белият дом подкрепи законопроект за санкции срещу руските банки, държавния дълг и (за първи път) лично срещу Владимир Путин. Те могат да бъдат наложени дори не в случай на пряка военна инвазия, а на „значителна ескалация“ в Украйна, ако Белият дом сметне, че Русия е отговорна за това.

Русия-НАТО

Разговорите с НАТО относно гаранциите за сигурност продължиха около четири часа – с един час повече от планираното.

Първият, който излезе пред репортерите, беше генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, който очаквано заяви, че НАТО няма да се откаже от основен принцип – свободата на влизане на суверенни държави. Именно неразширяването на НАТО – т.е. ограничаването на този принцип до страните от бившия СССР – е де факто основното искане на Русия.

Въпреки това Столтенберг нарече разговорите „трудни, но важни“, а дискусията около масата – „важен положителен сигнал“. Рискът от военен конфликт в Европа е реален. Генералният секретар на алианса обаче не уточни дали той се е увеличил или намалял след разговорите.

Ръководителят на НАТО заяви, че са постигнати два конструктивни резултата – страните са се договорили за възобновяване на мисиите на Русия в Брюксел и на НАТО в Москва и за продължаване на диалога – по-специално за ограничаване на ракетните оръжия в Европа (това е един от малкото въпроси, които страните са готови да обсъждат, а Западът се опитва да измести преговорите именно към тези въпроси).

От руска страна ръководителят на руската делегация, заместник-министърът на отбраната Александър Фомин, коментира преговорите. Той заяви, че отношенията с Алианса са на критично ниско ниво и че предложените от Русия мерки за деескалация са били пренебрегнати, но делегацията е представила всички руски предложения на НАТО.

Говорителят на Министерството на външните работи, заместник-министър Александър Грушко, традиционно говори с по-„ястребска“ реторика. По-специално той напомни, че Москва разполага с набор от „военно-технически мерки“ (израз, използван от президента Путин в контекста на правото на Русия да отговори на западната агресия). „Ще предприемем всички необходими мерки, за да отблъснем заплахата с военни средства, ако не успеем с политически“, каза заместник-министърът.

Сега преговорите ще приключат със среща на руските представители с ОССЕ на 13 януари (страните открито придаваха на нея много по-малко значение, отколкото на предишните срещи). Все още не е ясно какво може да се очаква след това. Ръководителят на американската делегация, заместник-държавният секретар Уенди Шърман, заяви, че според нея е дошло времето всички страни да започнат съгласувания с правителствата.

Заплаха от санкции

Междувременно в САЩ заплахите за санкции срещу Русия в случай на военен конфликт с Украйна, които досега съществуваха само под формата на анонимни изтичания на информация от Държавния департамент, придобиха първата си официална форма. В следобедните часове вестник „Вашингтон пост“ съобщи, че Боб Менендес, ръководител на сенатската комисия по външни отношения, подготвя законопроект със санкции лично срещу Владимир Путин. Вечерта Менендес представи законопроекта на заседание на комисията. Проучихме текста му.

Основната разлика в сравнение с изтичането на информация за санкциите от Белия дом през декември е, че сенаторите предлагат санкции да се налагат не само в случай на пряка военна инвазия.

В срок от 15 дни след влизането в сила на закона (а след това на всеки 90 дни през първата година и на всеки 120 дни от втората) президентът на САЩ трябва да определи: а) дали Русия или нейните сателити [ДНР и ЛНР] са извършили действия, насочени към „значителна военна ескалация“ на ситуацията в Украйна в сравнение със ситуацията от 1 декември 2021 г.; б) дали тези действия са били насочени към сваляне на украинското правителство, окупиране на територията му, намеса в суверенитета му и подкопаване на териториалната му цялост.

Ако отговорът и на двата въпроса е положителен, президентът на САЩ ще бъде задължен да:

  • Наложи санкции на високопоставени руски служители – президента, министър-председателя, външния министър, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, както и на командирите на всички видове въоръжени сили. Санкциите ще включват блокиране на имущество, намиращо се в САЩ или достъпно за американските власти, както и забрана за пътуване.
  • Най-малко три руски банки или финансови институции от 12-те, включени в списъка (Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк, ВЭБ.РФ, РДИФ, Московска кредитна банка, Алфа банк, Росселхозбанк, Откритие, Промсвязьбанк, Совкомбанк, Транскапиталбанк), ще бъдат санкционирани.
  • Санкциите застрашават и организациите, които предоставят на банките услуги за предаване на съобщения за трансакции (SWIFT и неговите алтернативи).
  • Забрана на транзакциите с нови емисии руски държавен дълг (както на първичния, така и на вторичния пазар).
  • Забрана на транзакциите с нови емисии на руски държавен дълг (както на първичния, така и на вторичния пазар) и разширяване на забраната до облигациите на поне 10 руски държавни компании.
  • Да обмисли всички възможни мерки, за да предотврати пускането в експлоатация на „Северен поток 2“ (но без задължителни преки санкции).
  • Определяне на списък с лица и субекти, подлежащи на санкции в областта на нефта и газа, въглищата, добива и преработката и други отрасли по преценка на президента на САЩ.

Отделна глава е посветена на увеличаването на военната помощ за Украйна (с 500 млн. долара през 2022 г. в случай на руско нахлуване) и на други средства за противодействие на Русия в Европа.

В проекта обаче не се споменават поне две важни мерки, обявени от източници от Белия дом през декември.

  • Закриване на кореспондентските сметки на руските банки в САЩ, което ще ги лиши от възможността да извършват транзакции в долари.
  • Ограничения върху износа, които биха попречили на Русия да купува вносна електроника (напр. смартфони). За налагането на такива ограничения обаче не е необходимо одобрението на Конгреса.

Според „Вашингтон пост“ и „Блумбърг“ Белият дом не просто подкрепя на думи законопроекта на Менендес, а служители от администрацията на Байдън активно призовават депутатите демократи да гласуват за него тази седмица.

Това има своята логика: служителите се опитват да се уверят, че алтернативният законопроект, предложен от републиканския сенатор Тед Круз, няма да бъде приет. Законопроектът на Круз ще наложи незабавно блокиращи санкции срещу „Северен поток 2“ (без условия за нови действия от страна на Русия) – и Белият дом смята, че това ще подкопае всички усилия за преговори с Русия и ще разстрои отношенията на САЩ с европейските им съюзници, най-вече с Германия.

Експертите обаче смятат, че проектът на Менендес също няма големи шансове да бъде приет – но всичко ще зависи от развитието на преговорите с Русия. Ако администрацията на Байдън реши да наложи санкции, тя технически може да се справи и без Конгреса – Белият дом разполага с всички необходими инструменти.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.