Защо не „отменят“ Роалд Дал – и на какво могат да ни научат неговите наследници

Наследниците на Роалд Дал се извиниха за антисемитските му изказвания

Роалд Дал е велик детски писател: „Чарли и шоколадовата фабрика“ и „Матилда“ са толкова важни за англоезичната култура, колкото и „Мечо Пух“. Той има и много други достойнства – и, за съжаление, недостатъци. И не става дума за прекомерната му свадливост или безобидна нелюбезност.

Роалд Дал е антисемит (това не е моя интерпретация, той сам се е наричал така), който изобразява в книгите си представители на други етнически групи (Умпа-лумпите в „Шоколадовата фабрика“) и жени (Вещиците) по много подигравателен начин. Затварянето на очите пред това не върши работа: колкото и да отделяте автора от текста, никой не иска децата му да четат книгите на един упорит ксенофоб, който казва за евреите, че „дори такъв мерзавец като Хитлер им се е нахвърлил не без причина“.

Онези, които обичат да крещят за страшната и ужасна „култура на отмяната“, сигурно се чудят. Как става така, че всемогъщият „ляв комитет“, „новият етичен райх“ и други въображаеми организации все още не са отменили Дал?

Не само, че не е отменен: Netflix откупи правата за адаптация на книгите на Дал от наследниците му за фантастичната сума от 370 милиона паунда. Планира се създаването на цяла филмова вселена – Уес Андерсън вече подписа договор за проекта. Някак си това не звучи като лов на вещици, с който често се сравняват критиките към творци, които са етично нееднозначни. Каква е тайната? Наследниците са избрали много ясен модел на поведение.

Първо, те признават проблема, не се измъкват и не се оправдават, а заявяват направо: да, нашият дядо е казал много неприятни неща, ние не ги одобряваме и се извиняваме на всички, които са обидили. Няма театрално посипване на главите с пепел – просто спокойно признаване на вече очевиден факт.

И второ, значителна част от приходите от сделката с Netflix ще отидат за различни фондации – не само за здравето на децата, но и за тези, които се борят с омразата, предразсъдъците и расизма. Това е прост и гениален ход: да вземеш всичко хубаво, което Роалд Дал е създал, и да го накараш да работи срещу всички лоши неща, които е казал.

Струва ми се, че това трябва да се прави всеки път, когато става дума за добри творци, които са казали и направили лоши неща. Аз самият вече предложих да се направи това с наградата „Едуард Успенски“, който се е отнасял жестоко със собствената си дъщеря – да се дарят част от парите на фондации, занимаващи се с проблема на домашното насилие.

Приходите от преиздаването на албумите на Майкъл Джексън могат да бъдат заделени за психологическа помощ на момчета, преживели сексуално насилие. Авторските възнаграждения от книгите на Агния Барто, която е участвала в преследването на Борис Пастернак и Лидия Чуковска, могат да бъдат предоставени на фондове за подпомагане на политически затворници.

Разбира се, при живите автори подобен план е трудно осъществим – но можете да си фантазирате и да си представите как, да речем, процент от многомилионните печалби на Джоан Роулинг нейните издатели изпращат на хора, борещи се с трансфобията.

Всичко това може да се окаже много по-справедливо, отколкото да се забравят произведенията на неидеални хора, още по-малко да се игнорират техните думи и действия. Нека доброто, което са направили, да помогне в борбата с лошото. Това би било от полза за всички ни, нали?

Превод е-вестник

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.