САЩ и съюзниците обещават единство в действията си срещу Русия

Президентът Джо Байдън мобилизира европейските съюзници и поиска от тях да обещаят единодействие с Вашингтон и предприемане на твърди мерки срещу Русия, ако тя вкара войските си в Украйна. Но когато нещата опрат до въпроса какво точно са готови да направят САЩ и Европа, съюзниците не изглеждат толкова единни.

Във военно отношение например се открои позицията на САЩ, Великобритания и Турция, всяка от които или се е съгласила да достави, или вече е доставила на Украйна противотанкови ракети, въоръжени дронове, бойни кораби и друго въоръжение, както и да подпомогне отбраната й с пари. Но ключовият съюзник Германия изглежда е против подобна пряка военна помощ – и то до такава степен, че в понеделник британски военен самолет, натоварен с оръжие за Украйна, заобиколи германското въздушно пространство, вместо да използва минаващия през Германия най-кратък път към бившата съветска република.

Въпреки че Байдън предупреди руския президент Владимир Путин, че ще има „невиждани“ икономически последствия, ако Русия нахлуе в съседката си, някои важни европейски съюзници не показаха същия ентусиазъм като САЩ за налагане на тежки икономически санкции, от които някои европейски икономики може да пострадат и които може да застрашат доставките на руския газ за Европа, с който тя се отоплява през зимата.

В изминалите седмици на усилена дипломация руското ръководство отказа да приеме сериозно обещанието на европейците, че ще се изправят единни срещу Москва. Руският външен министър Сергей Лавров възрази, че всъщност САЩ командват парада, а европейците просто ги следват.

Но дори ако говоренето за единство и последствия карат Путин добре да си помисли дали да предприеме военни действия, той не го показва.

Русия изпрати около 100 000 войници към украинската граница, а вчера официални представители на САЩ изразиха мнение, че Москва е способна да предприеме нападение. Държавният секретар Антъни Блинкън потегли на набързо подготвена европейска обиколка със спирки в Украйна и Германия, преди в петък да разговаря с Лавров в Женева.

Според ръководителите на Евросъюза Русия се опитва да всява раздор между 27-членния ЕС, САЩ и НАТО. Но миналата седмица се похвалиха, че не са се хванали в този капан.

„Не САЩ играеха игра“, каза върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. „Русия искаше да ни разедини. Но се провали.“ Поне на думи сплотяването на европейците под водачеството на САЩ е външнополитически успех за правителството на Байдън след събитията около изтеглянето от Афганистан.

Усилията на Вашингтон да накара европейците да поемат твърд ангажимент за мерки срещу Русия в случай на нахлуване в Украйна ще продължат, каза сенатор Крис Мърфи, демократ от Кънектикът. В края на миналата седмица той посети Киев заедно с други сенатори от своята, но и от Републиканската партия, и там се срещна с представителите на политическото ръководство на Украйна.

„Поне засега сякаш САЩ проявяват малко по-голям интерес от Европа към налагането на тежки многостранни санкции“, каза Мърфи пред репортери в понеделник. „За мен това е донякъде учудващо, защото все пак тук става дума за териториалната цялост на Европа, а не за тази на САЩ.“ През октомври и ноември Франция, Германия и някои други страни поставиха под съмнение американските предупреждения, че струпването на руски войски по украинската граница може да е сигнал за предстоящо нахлуване. Париж и Берлин първоначално се противопоставиха на задействането на системата на НАТО за планиране на реакция при кризи. После обаче отстъпиха и в крайна сметка на 30 ноември тя беше задействана.

Сега американските съюзници изглежда са решили да покажат, че действат в синхрон с Байдън. На практика публично няма никакво несъгласие с обещанията за строги мерки срещу Русия.

Възможно руско нахлуване в Украйна вероятно ще предизвика незабавно укрепване на отбраната на натовските членки, намиращи се близо до руските граници, като например Литва, Латвия, Естония и Полша. Алиансът вече има разположени в тези страни около 5000 военнослужещи и техника. Присъствието на натовски войски по руските граници е едно от централните оплаквания на Путин от Запада. Страните в Югоизточна Европа – и по-специално България, Румъния и Турция – също са сондирани дали са готови евентуално да приемат в черноморския регион бойна група на НАТО от около 1000 войници и техника.

„Има редица страни, които се интересуват от приемането на тези сили“, заяви миналата седмица председателят на Военния комитет на алианса адмирал Роб Бауер. Понеже Украйна не членува в НАТО, тя не може да разчита на военна помощ от алианса, ако Русия нахлуе. На равнище Европейски съюз и отделни европейски правителства риториката се припокрива с тази на Белия дом и американците: Русия ще понесе огромни икономически и политически щети, ако Путин нареди на войските си да преминат границата с Украйна.

Нито един лидер не желае да спомене публично какви точно ще бъдат тези санкции с аргумента, че не бива да си разкриват картите. ЕС вече има сериозни традиции в налагането на санкции на Русия в унисон със САЩ, Великобритания, Канада и други съюзници.

Най-обсъжданите в общественото пространство възможни санкции са изключването на Русия от международната банкова разплащателна система СУИФТ, която управлява паричните потоци в света, и санкционирането на семейството на Путин, военното и политическото му обкръжение, както и руските банки.

Британското правителство категорично застана зад твърдия курс на САЩ по украинския въпрос. Министър-председателят Борис Джонсън миналата седмица проведе телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски, за да изрази подкрепата си за налагането на „широкообхватни икономически санкции“, ако Русия нахлуе, съобщи премиерската канцелария на Даунинг стрийт.

Остават обаче въпросителните колко точно икономически проблеми е готова да причини Великобритания на Лондонското сити и британския имотен пазар, където са вложени много руски капитали. Британските банки и финансови власти отдавна са обвинявани, че си затварят очите за нечестно придобити пари.

Франция отначало беше една от страните, които се отнасяха скептично към американските предупреждения за струпването на руски войски, но в последно време нейният европейски министър Клеман Бон започна да казва, че Париж е готов да подкрепи налагането на санкции на Русия, ако това е необходимо. Но без да навлиза в подробности.

Германия, най-голямата европейска икономика, държи един от най-големите лостове за икономическо въздействие върху Русия – новопостроения газопровод „Северен поток 2“, който ще пренася руски газ директно до Германия и отвъд нея. Германският външен министър Аналена Бербок заяви в понеделник, че страната й „ще направи всичко възможно за гарантиране на сигурността на Украйна“.

„Всяко по-нататъшно изостряне на ситуацията ще струва скъпо на руския режим – както в икономическо, така и в политическо и стратегическо отношение“, каза тя. „Държа да подчертая, че сме изключително сериозни в това си намерение.“ Но германското правителство даде противоречиви знаци и не направи категорично публично изявление дали ще остави или не газопровода да работи, в случай че Русия нахлуе в Украйна. Това накара Блинкън да даде уверения вместо нея, че „ще бъде трудно да си представим“ как по него ще тече газ, ако Москва нападне. , но предупреди, че Русия може да предприеме „много бързо“ нова атака.

БТА