Преводачът на Горбачов: САЩ никога не са обещавали на Русия, че НАТО няма да се разширява на изток

Павел Палажченко между Рейгън и Горбачов. Снимка: архив

Русия смята, че е била предадена от НАТО, след като Западът уж е обещал на бившия СССР в края на Студената война, че алиансът няма да се разширява на изток.

Миналата седмица Павел Палажченко, понастоящем ръководител на отдела за международни отношения и връзки с медиите на фондация „Горбачов“, заяви, че не е имало споразумение с Русия НАТО да не се разширява на изток, но че преговорите в края на 80-те години са били строго насочени към това да не се разширява инфраструктурата на територията на бившата Германска демократична република (ГДР).

„Задълженията на Федерална република Германия (ФРГ) за значително намаляване на числеността на Бундесвера (армията), неразполагането на ядрени оръжия на територията на бившата ГДР, както и други задължения, са записани в споразумението“, заяви Палажченко, цитиран от информационната агенция Regnum.

Нещо повече, в началото на 90-те години на миналия век не е ставало дума за разширяване на НАТО, а едва когато „започна процесът на разширяване на НАТО, когато започна дебатът за възможното разширяване, руската дипломация предприе доста активни действия, за да предотврати това разширяване“, каза той и обясни, че Русия не е успяла да го направи, а вместо това е подписала Учредителния акт Русия-НАТО (1997 г.), който продължава да е в сила. „Според мен това е добро споразумение и то трябва да бъде защитено“, добави той.

Преговорите се провеждат, когато никой не предполага, че Варшавският договор скоро ще се разпадне и сателитните страни ще се присъединят към НАТО, обяснява преводачът на бившия съветски лидер, който разказва за задкулисните детайли на преговорите между СССР и Запада в книгата си „Професия и време“.

Според британското издание „Гардиън“ в новата си книга „Нито един инч: Америка, Русия и превръщането на Студената война в патова ситуация“ историчката Елиз Сарот разказва за частни дискусии относно разширяването на НАТО както в рамките на Западния алианс, така и с Русия, като подчертава неспособността на последната да забави каскадния ефект от политиката на отворени врати на НАТО. Авторът стига до заключението, че повтарящото се обвинение в руско предателство е технически невярно, но че в него има известна психологическа истина.

От една страна, обвинението се основава както на устни ангажименти, поети от държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър по времето на Джордж Буш, така и на условията на договора, подписан на 12 септември 1990 г., който определя как войските на НАТО могат да действат на територията на бившата Източна Германия.

Путин казва, че по време на разговор със съветския лидер Михаил Горбачов на 9 февруари 1990 г. Бейкър е обещал, че НАТО няма да се разширява на изток, ако Русия се съгласи с обединението на Германия.

На следващия ден канцлерът Хелмут Кол, който се изказва нееднозначно за оставането на Германия в НАТО след обединението, също казва на Горбачов: „НАТО естествено няма да може да разшири територията си до сегашната територия на ГДР“. Това обещание, повторено в речта на генералния секретар на НАТО на 17 май, беше цитирано от Путин в речта му на Мюнхенската конференция по сигурността (2007 г.). В мемоарите си Горбачов представя тези уверения като момента, проправил пътя към компромис по отношение на Германия.

Тези обещания не са записани в договор, главно защото президентът Буш е смятал, че Бейкър и Кол са отишли твърде далеч. Окончателното споразумение, подписано от Русия и Запада през септември 1990 г., се отнася само за Германия и позволява на войските на НАТО, разположени в чужбина, да пресичат старата линия от Студената война, маркирана от Източна Германия. Споразумението се съдържа в допълнителен акт. Ангажиментът на НАТО за защита, залегнал в член 5, за първи път се премества на изток, в бившата територия, контролирана от Русия.

Дали Русия е предвидила последиците от споразумението от 1990 г. за страните, подписали Варшавския договор?

Да, защото много руски ръководители се противопоставят на отстъпките, направени от Горбачов по онова време, особено заради последиците за Източна Европа. Русия получава устни уверения за границите на разширяването на НАТО, но не и писмени гаранции. През март 1991 г. например тогавашниет премиер на Великобритания Джон Мейджър е попитан от съветския министър на отбраната маршал Дмитрий Язов за интереса на Източна Европа към присъединяване към НАТО. Според дневниците на британския посланик в Москва Родрик Брейтуейт, Мейджър го уверява, че „това никога няма да се случи“.

Превод е-вестник

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.