„Аз малко се насосах горе“ или тъга по Вежди Рашидов

Вежди Рашидов като министър на културата. Снимка: Булфото

Б. р. – Едно телевизионно интервю на министъра на културата Атанас Атанасов в неделя предизвика бурни реакции и коментари в социалните мрежи – от „момчето ще се справи“ през „какво доживяхме“ до „върнете ни Вежди Рашидов“. Дали момчето ще се справи, ще се види тепърва, а специално за тъгуващите по Рашидов припомняме някои от мислите му, споделени по време на двата мандата в Министерството на културата:

Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко ме хвана така… (на пресконференция);

– Навремето имаше журналисти, с които заедно ядяхме, пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Да, бяхме си като едно цяло тяло;

–Абе и аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да се прави?.. (по повод протестите срещу нелепата театралната реформа);

– Все още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе-чорба;

– Учете, получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха – министър! (пред ученици от Художествената гимназия в София);

– Не може яденето и пиенето да е единственото, заради което Хомо сапиенс да е създал човека. Трябва и култура!

– Вижте, и Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едно тяло двете ръце – духът е неговата идентичност, неговата култура, материята е неговата икономика и те вървят паралелно. Ние какво правим сега? Да лекуваме едната ръка, че държи лъжицата да лапаме с нея, другата по-нататък при по-добри времена?

– Искам сега да направим един чудовищен концерт в Болшой театър с най-големите ни гласове – от Пендачанска до Гена Димитрова… (Гена Димитрова почина 8 години по-рано);

– Аз бях нападнат, омърсен и на мен ми е обидно по някакъв начин. Защо смятате, че като съм министър съм лишен от човешки качества? Защо смятате, че аз не съм от кръв и плът като вас? Кое ме прави по-различен като човек и хомо сапиенс от всички вас?

– Ами сигурно, защото Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега…

– Ще му дадем от Министерството 100 лв. да се успокои, та да замълчи… Като не иска – да напусне хора. Айде аз ще му дам и от моя джоб още 50 лв. (по повод протеста на певеца Георги Петров);

– Почакай, не съм ти предложил още наградата, приятелю! (към поета Стефан Цанев, който отказа да получи вече обявената на сайта на Министерството награда „Златен век“, заради връчването й на Димитър Иванов);

– Кой закон казва, че той няма право вече на живот? (мотивът за връчването на наградата за култура „Златен век“ на шефа на Шесто управление на ДС Димитър Иванов);

– Знаете, културата винаги е малко все така някъде след кюфтетата;

– Театрите, оперите и оркестрите в България – в момента седят като една киста върху българския данъкоплатец;

– Предстоят хубави реформи, ама сериозни реформи. Световни! Ще има хубави афиши, богати театри, талантливи хора;

– Шекспир е измислил театъра да се движи, сигурно знаете това…

– Като не си изпълняват плана по делегираните бюджети, да поканят Софи Маринова…

– Вече държа парите си в Ресторантбанк – ям и пия;

– Не може да ревем само за заплати, дайте да ревем сега и за художествени проблеми.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.