„Аз малко се насосах горе“ или тъга по Вежди Рашидов

Вежди Рашидов като министър на културата. Снимка: Булфото

Б. р. – Едно телевизионно интервю на министъра на културата Атанас Атанасов в неделя предизвика бурни реакции и коментари в социалните мрежи – от „момчето ще се справи“ през „какво доживяхме“ до „върнете ни Вежди Рашидов“. Дали момчето ще се справи, ще се види тепърва, а специално за тъгуващите по Рашидов припомняме някои от мислите му, споделени по време на двата мандата в Министерството на културата:

Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко ме хвана така… (на пресконференция);

– Навремето имаше журналисти, с които заедно ядяхме, пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Да, бяхме си като едно цяло тяло;

–Абе и аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да се прави?.. (по повод протестите срещу нелепата театралната реформа);

– Все още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе-чорба;

– Учете, получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха – министър! (пред ученици от Художествената гимназия в София);

– Не може яденето и пиенето да е единственото, заради което Хомо сапиенс да е създал човека. Трябва и култура!

– Вижте, и Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едно тяло двете ръце – духът е неговата идентичност, неговата култура, материята е неговата икономика и те вървят паралелно. Ние какво правим сега? Да лекуваме едната ръка, че държи лъжицата да лапаме с нея, другата по-нататък при по-добри времена?

– Искам сега да направим един чудовищен концерт в Болшой театър с най-големите ни гласове – от Пендачанска до Гена Димитрова… (Гена Димитрова почина 8 години по-рано);

– Аз бях нападнат, омърсен и на мен ми е обидно по някакъв начин. Защо смятате, че като съм министър съм лишен от човешки качества? Защо смятате, че аз не съм от кръв и плът като вас? Кое ме прави по-различен като човек и хомо сапиенс от всички вас?

– Ами сигурно, защото Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега…

– Ще му дадем от Министерството 100 лв. да се успокои, та да замълчи… Като не иска – да напусне хора. Айде аз ще му дам и от моя джоб още 50 лв. (по повод протеста на певеца Георги Петров);

– Почакай, не съм ти предложил още наградата, приятелю! (към поета Стефан Цанев, който отказа да получи вече обявената на сайта на Министерството награда „Златен век“, заради връчването й на Димитър Иванов);

– Кой закон казва, че той няма право вече на живот? (мотивът за връчването на наградата за култура „Златен век“ на шефа на отдел от някогашното Шесто управление на ДС Димитър Иванов);

– Знаете, културата винаги е малко все така някъде след кюфтетата;

– Театрите, оперите и оркестрите в България – в момента седят като една киста върху българския данъкоплатец;

– Предстоят хубави реформи, ама сериозни реформи. Световни! Ще има хубави афиши, богати театри, талантливи хора;

– Шекспир е измислил театъра да се движи, сигурно знаете това…

– Като не си изпълняват плана по делегираните бюджети, да поканят Софи Маринова…

– Вече държа парите си в Ресторантбанк – ям и пия;

– Не може да ревем само за заплати, дайте да ревем сега и за художествени проблеми.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.