Русия брани безплатно интересите на Китай в Централна Азия
Председателят на КНР Си Цзинпин осъществи виртуална среща на върха с лидерите на постсъветските държави от Централна Азия, посветена на 30-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между тях и Китай. Той изтъкна, че Пекин е готов да задълбочава сътрудничеството. Срещата е особено актуална в светлината на неотдавнашните бунтове в Казахстан. Според експерти Пекин е напълно удовлетворен от факта, че силите на Организацията на договора за колективна сигурност помогнаха на властите да се справят с безредиците. Иначе метежът би могъл да обхване и Синцзян-Уйгурския автономен район от КНР. Пекин осъзнава, че Русия де факто брани китайските интереси в региона, и не оспорва водещата й роля в сферата на сигурността. Представители на китайското външно министерство заявиха, че връзките на петте страни от Централна Азия с Китай са стигнали исторически висоти и могат да служат за модел на международни отношения от нов тип, към каквито върви човечеството.
Доколко обаче са здрави тези отношения? И най-важното, здраво ли държат в ръцете си властта днешните лидери на бившите съветски републики? Независимо дали го желаеха, участниците във форума нямаше как да подминат с мълчание тези въпроси. Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев увери, че властите са си взели поуки и страната бързо ще се възстанови. По думите му Казахстан е станал обект на агресия от страна на терористи и въоръжени банди. Казахстанците приеха с благодарност подкрепата на Китай и братските им страни от Централна Азия. В момента тече реформа на държавното управление и структурите, гарантиращи националната сигурност. Възстановява се редът в митниците, води се борба с недобросъвестните предприемачи. В репортажите на две казахстански медии, отразили речта на президента, не се споменава ролята на Русия за възстановяване на стабилността. Неясно остава дали това е пропуск на редакциите или Токаев наистина не е говорил по въпроса.
В коментари за конференцията китайски експерти наблягаха, че в сътрудничеството с Китай всичко е наред. Пан Чжипин, директор на Института за Централна Азия в китайската Академия за социални науки, каза, че отношенията на КНР с петте страни са изпълнени с дух на взаимно доверие. Неслучайно инициативата „Един пояс, един път“ бе провъзгласена от Си Цзинпин през 2013 г. по време на посещение в Казахстан. Днес положението е по-трудно с оглед проникването на местни терористи в региона и намесата от страна на САЩ. С това предизвикателство обаче петте страни могат да се справят благодарение на съгласуването в политиката между Китай и Русия, разполагаща със силно влияние в региона.
Наблюдателите на Запад впрочем твърдят, че КНР била недоволна, че именно Русия навреме се е притекла на помощ на Казахстан. Пекин опровергава твърденията им като клевети и фейкове. А „Файненшъл таймс“ припомня, че в Централна Азия има още един влиятелен външен играч – президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Той мечтаел да формира блок с участието на Турция и „братските“ й държави от бившия Съветски съюз. Но фактът, че Токаев потърси помощ от руския президент Владимир Путин, а не от Ердоган, доказал, че „големият бос“ в региона си остава Русия. Форумът бе внимателно следен и от Индия, чиито връзки с Централна Азия се коренят далеч във вековете.
Срещата на върха между Китай и петте му съседки изостри съперничеството на Индия с КНР, пише в. „Трибюн“, излизащ в Делхи. Защото след срещата, организирана от Китай, индийският премиер Нарендра Моди също урежда дискусия с лидерите на петте държави. Тя е насрочена за 27 януари. Подобни прояви не е имало никога досега. Индия предлага такива срещи да се свикват на всеки две години и е готова да плаща разходите за поддържане на офис в Делхи, който да събира инициативи за сътрудничество, идващи от петте страни. В индийската столица се твърди, че Китай е уредил срещата изненадващо. Но Индия анонсира инициативата си отдавна. Очакваше се президентите лично да пристигнат за тържествата по повод Деня на Република Индия – 26 януари. И само експлозията на Омикрон наложи конференцията да премине онлайн.
В разговор с „Независимая газета“ Алексей Маслов, директор на Института за страните от Азия и Африка към Московския държавен университет, посочи: „Централноазиатските страни и по-рано бяха за Китай един вид изпитателен полигон за много инициативи, включително за „Пояса и пътя“. Днес Си Цзинпин има да реши три задачи. Първо, да не допусне проникване на ислямския фундаментализъм в тези страни, а оттам и в Китай. Второ, да създаде надеждна инфраструктура за износ на китайски стоки в чужбина. Трето, с помощта на Централна Азия да гарантира енергийна сигурност на Китай. Защото страната купува от този регион големи количества петрол, газ и дори уран. Затова са му обещани нови перспективни проекти“.
По повод коментарите в западния печат, според които укрепването на руското влияние дразни Китай, експертът каза: „За Китай е голям подарък, че Русия харчи пари за охрана на границите на Централна Азия. Всичко, засягащо военните проблеми, е разходно перо. А Китай, влагайки парите си, получава дивиденти. Разделение на труда, зависещо от това кой какво притежава. Русия е развила добре отработено вече взаимодействие с граничарите в Таджикистан и Узбекистан. По инвестиции обаче Русия не може да се състезава с Китай“.
БТА