Ракетният гамбит на Москва

в. Вашингтон пост

Държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс (вляво) и руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция в Москва. САЩ и Русия са в конфликт заради разполагането на елементи от ПРО в Европа, но очакваната надпревара във въоръжаването не се състоя. Снимка: Ройтерс

Преди шест години президентът Буш обяви, че САЩ излизат от Договора за противоракетната отбрана. Той огласи и намерението ни да разположим защитни съоръжения срещу евентуална заплаха от държави като Северна Корея и Иран. Противно на очакванията, не настъпи краят на света. Отговорът на Москва, даден от президента Владимир Путин, беше несъгласие с решението на САЩ. Той изтъкна обаче, че американските съоръжения не представляват заплаха за Русия и че Русия ще съкрати съществено стратегическите си нападателни сили – поразително опровержение на мита, че излизането от договора за ПРО ще доведе до надпревара във въоръжаването.

Днес Съединените щати и Русия са в конфликт заради разполагането в Европа на 10 установки за прихващане на балистични ракети и на радарна станция – действие с много по-малки стратегически последици от оттеглянето на САЩ от договора за ПРО. Буш и екипът му за национална сигурност разясниха идеята на проекта доста подробно на руския елит, отговарящ за националната сигурност. Москва възрази, като се позова на заплаха срещу собствените й ядрени оръжия (аргумент, който самата тя осъзнава, че е несъстоятелен). Русия е и срещу разполагането на американски сили близо до нейната граница (което й напомня за болезнената загуба на империята), отрича и съществуването на ядрена заплаха от страна на Иран.

Позицията на Русия, подпомогната от печалбите от износ на енергия, отразява нарастващата й самоувереност на основен играч на международната сцена. Москва активно се стреми да си възвърне статута на велика сила и смята, че пътят към успеха задължително минава през обрисуването на САЩ като заплаха. Съединените щати, както каза един бивш изтъкнат руски държавник, са заплахата, която руснаците обичат да мразят.

Администрацията на Буш не по-малко решително се стреми да промени гледната точка на Русия. През последните 5 години Съединените щати правиха предложение след предложение за сътрудничество с руската армия и промишленост по въпросите на ПРО. И двамата сме участвали в инициативите, които представляваха предложения за скромно сътрудничество, като например изграждането на общ център за ранно предупреждаване, както и други проекти, които биха били по-сложни за изпълнение в техническо и политическо отношение. Всеки път предложенията ни бяха изменяни или отхвърляни. Например, в руското предложение да използваме техния радар в Азербайджан имаше допълнително условие – Съединените щати да се откажат от изграждането на установка за прихващане на ракети в Европа.

Хиляди чехи демонстрираха срещу плановете на САЩ да разположат елементи от системата за противоракетна отбрана в страната. Ако САЩ направят отстъпки пред исканията на Русия за ПРО, ще настроят Кремъл да бъде още по-непреклонен и може би ще загубят съюзниците си. Снимка: Ройтерс

Без да се разколебават от липсата на интерес от страна на Москва, Съединените щати наскоро предложиха да се потърсят общи критерии, въз основа на които да се изработи становище за зараждащата се иранска ядрена заплаха – критерии, които трябва да бъдат изяснени преди САЩ да започнат изграждането противоракетната площадка в Европа. Дори бившият главнокомандващ руските стратегически ракетни войски предсказа по повод изстреляния от Иран „космически апарат“, че през следващите няколко години иранците биха могли да се сдобият с „балистични ракети с обсег 3500 – 4000 км. или дори повече“. Твърди се, че Вашингтон е предложил на Русия достъп до военни обекти в САЩ и че се водят преговори с правителствата на страните домакини, за да се осигури достъп на Москва и до противоракетните съоръжения в Европа. Резултатът беше смут сред съюзниците, включително Полша и Чехия, и липса на решимост да се противодейства на иранската заплаха.

Вместо да се опитват да убедят Русия да направи нещо, което тя счита, че е против интересите й, Съединените щати трябва да удвоят усилията си за развитие на двете спонсорирани от Буш и Путин инициативи, които се радват на широка подкрепа и в двете страни. Глобалната инициатива за предотвратяване на ядрения тероризъм се разрасна значително и в момента е подкрепена от над 60 държави, докато преди малко повече от година те бяха едва 13. Русия беше добър партньор, тъй като тя самата е засегната от тази заплаха. Москва се постара да разработи нови подходи за разширяването на употребата на ядрената енергия по начин, който отговаря на енергийните и екологичните нужди, и който намалява риска от разпространение на ядрени оръжия. Тези съвместни усилия могат да бъдат основа за изграждане на сътрудничество и в други области, като поставят отношенията с новия руски президент на позитивна основа.

По въпроса за ПРО Съединените щати трябва да вървят напред така, както прави Русия, когато става дума за жизненоважните й интереси. Ние трябва да продължим да се отнасяме уважително към позициите на другите заинтересовани, както и да осигурим прозрачност по отношение на необходимостта от разполагане на противоракетните бази. Трябва обаче да покажем достатъчно ясно, че ще изпълним плановете си и без подкрепата на Русия. Ако направим отстъпки от сегашните предложения за сътрудничество, ще окуражим Русия да бъде още по-непреклонна и тя инстинктивно ще се опитва да вбие клин в отношенията между Съединените щати и техните съюзници. Ще подпомогнем политиката, която води Кремъл, за да забави разполагането на базите с надеждата, че следващото американско правителство ще се откаже от проекта.

По въпроси, по които имаме общи интереси, като разпространението на оръжия и ядрения тероризъм, има потенциал за разширяване на сътрудничеството с Русия. Ако чакаме тяхното съгласие по въпросите за ПРО обаче, това ще ни забави прекалено много, ще възстанови формата, ако не и съдържанието на антагонизма от Студената война, и ще отнеме от енергията, която можем да вложим в сътрудничество с Русия по други ключови аспекти на международната сигурност.

*Робърт Джоузеф е бивш заместник-държавен секретар, а Дж. Д. Крауч Втори бивш заместник-съветник по въпросите на сигурността в администрацията на Буш. Двамата са старши научни сътрудници в Националния институт за обществена политика.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.