Пране на пари: Милионите на Брендо от кокаин са пристигали в „Креди Сюис“ в куфари на колелца
Двама банкери, двама българи и голяма банка са изправени пред съда за пране на пари на страховита мафия. Мрежата ѝ минава през Мартини, Женева и Монтрьо.
Бягството му внезапно приключва на паркинг в Украйна през септември миналата година. На видеозапис на местната полиция се вижда как мъжът е съборен и окован с белезници на асфалта, докато се качва в лимузината си. Мускулестият, татуиран заподозрян не е кой да е. Евелин Банев, известен като „Брендо“, „Игор“ или „Ноно“, е осъден на общо 36 години затвор в три европейски държави.
Съдилищата в Швейцария смятат, че 58-годишният българин, бивш топ борец, е „организирал вноса на няколко десетки тона кокаин от Южна Америка в Европа“ през 2000 г. Според обвинителния акт, публикуван току-що от Швейцарската федерална прокуратура, неговата организация е изпирала над 70 милиона франка чрез банките „Креди Сюис“ и „Жюлиус Баер“ между 2004 и 2007 г.
Златното момче на недвижимите имоти
На 7 февруари един банкер и двама българи, близки до Банев, ще бъдат изправени на подсъдимата скамейка във Федералния наказателен съд в Белинзона. Те са обвинени в пране на пари с утежняващи вината обстоятелства, а в случая на двамата българи – в участие в престъпна организация. Всички се смятат за невинни до доказване на противното.
Нещо рядко срещано – „Креди Сюис“ също ще бъде съдена за това, че е приела около 55 милиона франка от Банев и неговите роднини. Банката „безрезервно отхвърля като неоснователни всички обвинения, повдигнати срещу нея по това наследствено дело“. Тя заяви, че е „убедена и в невинността на бившата си служителка“, назначена от българите за управител на активи.
На швейцарските банкери те казват, че са успешни бизнесмени, „златни момчета“, които се занимават с недвижими имоти, кредитиране, а в случая с Евелин Банев – с продажба на часовници Franck Muller в София, българската столица. „Бяха чистоплътни, харизматични, с проекти, които изглеждаха сериозни“, отбелязва един познавач на случая.
Връзката „Мартини“
Във френскоговоряща Швейцария кланът има солидни връзки. Един от тях е приятелят от детството на Евелин Банев – К., който също като него е тренирал борба – националния спорт в България.
Когато комунизмът пада, К. напуска страната си и заминава за Швейцария, където е нает от спортния клуб „Des lutteurs de Martigny“. Градът е Мека на този спорт благодарение на влиятелната фамилия Мартинети, която има няколко шампиона. К. работи като работник, а след това като монтьор в семейната строителна фирма.
Заплатата му в „Мартинети“ е скромна – около 50 000 франка годишно. През 2004 г. обаче купува вила за 2,2 милиона франка на левия бряг на Женева. Кланът Баневи финансира сделката под радара. Бившата съпруга на трафиканта и нейната сестра прекарват осем месеца във вилата. Когато вилата е продадена, повече от 3 милиона франка постъпват по сметка, контролирана от Евелин Банев в „Креди Сюис“.
В Монтрьо кланът купува и два апартамента в прекрасна сграда с изглед към гарата за 1,3 милиона франка. Парите идват от сметка, открита от българите в „Жюлиус Баер“ в Женева.
Сянка на съмнение
Това не е съвпадение. В тази банка има управител на активи от Вале, който също е фен на борбата и приятел на семейство Мартинети. По сметките, за които той се грижи, са преведени над 15 милиона франка. Парите често пристигат в брой, в спортни чанти или куфари на колелца, и то в такива количества – 140 000 евро, после 400 000 евро – че в „Жюлиус Баер“ понякога отказват да приемат парите в брой.
Трябвало ли е банкерът от Вале да бъде по-предпазлив? Според адвоката му Патрик Мишо „тези сметки са били отворени в продължение на две години и той ги е поел от друг мениджър. Той не е смятал, че може да има проблем. Дотолкова, че са обмисляли да прекратят разследването срещу него, преди да променят решението си.
Но имейлите и телефонните разговори показват, че банкерът е знаел, че клиентите му не са чисти. „Бъди много внимателен с този човек, той има много опит в лошите неща“, пише му българският счетоводител на клана в началото на 2008 г. – „този човек“ според разследващите е Евелин Банев.
Други швейцарци от обкръжението на българите са подозрителни. Става дума за член на семейство Мартинети (който няма политическа или обществена функция). През 2017 г. този човек е глобен за опит да пренесе 2,5 милиона евро в брой от Барселона от името на клана. Парите са открити от испанските митничари във вратите на автомобила му.
По време на разследването банкерът от Вале казва, че смята, че парите са от проституция или трафик на цигари. Той твърди, че явно се страхува за себе си и за семейството си“, се отбелязва в обвинителния акт на НПК, „защото познава няколко български борци, които са били убити или е бил направен опит да бъдат убити. Той добавя, че се „страхува да не го застрелят“.
Банкерката и нейните бонуси
Далеч от Мартини, в „Креди Сюис“ на Парадеплац, хората не споделят тези страхове. Българите имат своя мениджърка – тенисистка, която се е насочила към частното банкиране.
Тази сънародничка влиза в контакт с клана чрез Константин Дишлиев. Партньорът на Евелин Банев, който е в началото на двадесетте си години, е смятан за блестящ млад предприемач.
Според доклада от разследването за осемнадесет месеца – от 2004 до 2006 г. – Дишлиев, Банев и техни роднини откриват 84 сметки и наемат осем сейфа в „Креди Сюис“. Банкерът признава, че не е извършвал никакви специални проверки по отношение на тях.
Много бързо парите потичат. Между 2004 и 2007 г. около 27 милиона евро, или 43 милиона франка по тогавашния обменен курс, са депозирани в брой. Често те са под формата на употребявани дребни банкноти, пренасяни в куфарче на колелца, сред които са се промъкнали и няколко фалшиви.
Официално става дума за подкупи от сделки с недвижими имоти. В Швейцария, където все още цари банкова тайна, тези недекларирани пари се приемат. Но банкерката и нейните началници пътуват до България, за да се уверят, че империята на клиентите наистина съществува.
За младата мениджърка на активи парите означават повишение. През 2008 г. заплатата ѝ се покачва на 352 500 франка, включително бонус от 220 000 франка.
Двойно убийство в София
Нещата се объркват, когато на 14 май 2005 г. Константин Дишлиев е надупчен с куршуми, докато излиза от ресторант в София. Местната преса веднага изказа предположения за възможни връзки между убийството и трафика на наркотици.
Но не е ставало въпрос за прекъсване на връзките на „Креди Сюис“ с българите. Напротив: под натиска на Евелин Банев през юни 2005 г. дъщерно дружество на банката му отпуска заем от 10 млн. евро. Според писмото, изпратено до парламентарната комисия от адвоката на банкера, Грегоар Мангеа, този заем е одобрен от 11 ръководители на „Креди Сюис“ и нейния филиал.
През 2007 г. е издаден нов сигнал. Този път е арестуван Евелин Банев. По-лошото е, че точно преди да свидетелства срещу него, майката на неговия сътрудник Константин Дишлиев е убита. Според обвинението тя е смятала, че той е отговорен за смъртта на сина ѝ.
На Парадеплац тези промени не са известни. Въпреки това „Креди Сюис“ никога не съобщава за транзакциите на трафиканта и неговите роднини на Службата за борба с прането на пари.
По време на съдебния процес обвинението ще поиска от банката да плати повече от 42 млн. швейцарски франка. Тази сума съответства на печалбите (7,6 млн.), реализирани от българските фондове. И 34-те милиона, които напускат „Креди Сюис“ до лятото на 2007 г., когато разследванията се приближават до клана.
„Креди Сюис“ – неработещ механизъм
За „Креди Сюис“, която миналата седмица отправи предупреждение за печалбата си, българският процес за кокаин се очертава да бъде ново изпитание. Защото вътрешната му култура – а не само индивидуалното поведение на един мениджър – ще бъде подложена на обстрел. Банката заявява, че след случая нейните системи за борба с изпирането на пари са били „значително укрепени“.
Бонуси срещу контрол
През 2000-те години тежестта на контрола срещу изпирането на пари лежи основно върху самите управители на активи. Въпреки това в обвинителния акт се отбелязва, че тези служители „са били в конфликт на интереси“. Те трябва да привлекат пари, „за да получат апетитен бонус“, и същевременно да проверят произхода на тези пари, „което пречи на първата цел“.
Няма съответствие
Отделът за съответствие на „Креди Сюис“, който трябва да се бори вътрешно с прането на пари, никога не е бил информиран за случая на Евелин Банев или неговите сътрудници. Мениджърката на българите обяснява, че е невъзможно тя да се свърже директно с този отдел: „Практиката в банката е 99% да говориш с прекия си началник или дори с началника на прекия си началник и това е всичко. Често тези двама души са много тясно свързани и е изключително деликатно да ги прескочиш […]. По този начин сериозно застрашавате кариерата си и получаването на бонуси.“
Примитивен софтуер
Според обвинителния акт информационните технологии на „Креди Сюис“ са били твърде „елементарни“, за да помогнат на мениджърите да открият подозрителни транзакции. Системите ѝ генерират твърде много сигнали или игнорират парични транзакции. Управителите не са попълнили правилно формулярите за идентификация на клиентите. Според ръководителя на българите „обичайно в полетата, които трябва да се попълнят, се поставя обикновена точка, за да може системата да потвърди информацията“.
Превод е-вестник