Не е „абсурд“ да благодарим на президента Радев
Днес президентът Радев положи цветя пред мемориала на жертвите на комунизма. За първи път и едва във втория си мандат. Веднага в социалните мрежи се изсипа неприязънта на заклетите антикомунисти. Бил лицемерен. Било абсурд да одобряваме постъпката му. Защо не го бил направил досега и прочие.
Всъщност Радев днес показа, че иска да е и че е държавник. И при това доста смел, предвид обстоятелството, че в средите на БСП, откъдето тръгва политическата му кариера, и до ден днешен не може да им се откъсне от устата дума в памет на жертвите на комунизма.
Според мен, вместо укори той заслужава да бъде насърчен в усилията, които полага за да е на практика изразител на единството на нацията. Днешното му поведение е чудесен институционален жест в тази насока.
За да затвориш обществена рана, трябва без изключение всички обществени сегменти да признаят злото, което я е отворило. Днес Радев направи именно това. Чест му прави. И си струва да му бъде отдадено заслужено уважение.
В този смисъл, аз му свалям шапка, въпреки всички останали резерви. Демократичните хора правим точно така. Защото не сме сектанти или фанатици. А свободни хора, които оценяваме по достойнство и насърчаваме усилията на нашите политически опоненти да бъдат и те демократи.
Така че не е „абсурд“ да му благодарим, че прави крачка към изцеление на раните отворени от комунистическата диктатура. Абсурд би било да му откажем правото да се променя за добро и да търси пътя към единството в едно свободно и демократично общество. И затова „Благодаря, г-н Президент!“ от една свободна българка и заклета антикомунистка.