Историята на жена и дете от една снимка – на път към камерите
Снимката е от депортацията на евреите от Македония. Млада жена, предполагам майката, храни малко дете, около тригодишно момиченце прегърнало кукла. Детето има шапка с ушички, каквито все още не са излезли от мода. Сцената е снимана на перон, предполагам на скопската гара, пред товарен вагон. На заден план, мъже и жени товарят багаж.
Жената е красива, със забрадка, но с открито лице и широка усмивка, добре поддържани зъби. Погледът е открит, без притеснение. Детенцето е изцяло обърнато към снимащия, без страх и с известно предизвикателство е вдигнало ръка и сочи камерата. С другата ръка е прегърнало кукла. Куклата не е парцалена, с рокля на тъмно-светли карета, престилка и коса, в която има панделка. Има буфан ръкави. Предполагам, подарък за наскоро минал празник.
Камерата е хванала миг от последните дни на сниманите. Ако не е товарният вагон, би изглеждало, че хората са тъгнали на поредно празнично пътуване. Пътуването не е празнично. Това са последни мигове на родна земя. Българското правителство, в лицето на Комисарството по еврейските въпроси и А. Белев ги е излъгало, че всички ще бъдат преместени в така наречените стари предели. Ще пътуват, но към Треблинка. Място за изтребление, на стотина километра от Варшава, в близост до жп линията Варшава-Бялисток.
Лагерът Треблинка е изграден в близост до село със същото име, на около 4 километра южно от него, и жп гара Малкиния. Лагерът е изтребителен център от програма „Райнхард“. Няма други цели, освен избиването на евреи. Евреите от Македония, Тракия и Пиротско са от последните транспорти, преди лагерът да бъде разрушен (след въстанието на еврейските зондеркомандо), в опит да се прикрият следите от случилото се там.
В Треблинка са убити 900 000 души, евреи и цигани. Отровени с въглероден моноксид, произведен от руски танков двигател, монтиран в близост до газови камери, тринадесет на брой, с капацитет да „обработят” (евфемизъм използван от нацистите) един транспорт от 3000 човека за 3 часа. За 14-часов работен ден, капацитетът е 12 хил. до 15 хил. души. След началото на 1943 г. труповете се изгарят.
Та, натам се е запътил този влак, осигурен от БДЖ, платен с откраднатите от евреите пари, като малкото момиченце пътува към небето на половин цена.
Какво ги чака? Първо, мъчително пътуване при гадни условия. Представете си детето, в претъпкания товарен вагон, тревогата, която нараства с часовете, след като става ясно, че България остава назад, и никой не знае какво предстои. Предполагам, че майката е положила всички усилия детенце да е добре, въпреки паниката, която се надига сред пътуващите.
Пристигат на място, от което зимата още не си е тръгнала. Във въздуха се носи сладникавата миризма на гниеща и горена плът. Лагерът ги очаква. Стоварват ги на рампата. С крясъци и удари ги строяват на плац, отделно мъжете и жените с децата. Багажът е оставен на място. Вкарани са в отделни бараки за събличане и доограбване. Жените са остригани(женската коса е стратегическа суровина, ползвана да топли крачетата на русосинеокия подводничар в битката за хиляда години Райх).
Първи са отведени мъжете по така наречения „Път към небето“ или, по-просто, „тръбата”. Плътно оградена пътека, която води към газовите камери. Идва редът на майката и детенцето от снимката. Подредени с други жени и деца, на ограденото място преди „тръбата”, голи в студа, вцепенени от страх и подкарани с подигравателното – „По-бързо дами, че водата ще изстине” (Франц Сухомел).
Надявам се, че младата жена до последно е държала ръчичката на детенце. То е страдало и за куклата, която е била утеха за него по целия път, но сега е в купчината с останалия багаж, вече подреждан за изпращане в Райха. Може би ще я прегръща друго дете, подарена му от таткото дошъл си в отпуск, след тежката работа по „освобождаването” на нацията от евреите.
Да ви опиша ли какво е станало в камерата? След като ги натъпкват по 300-400 човека, в пространство 4 х 8 метра, високо 2 м, кранът се отваря и вътре вместо вода постъпва СО. След десет минути камерата утихва. Задната врата се отваря, и затворниците от зондеркомандо разчепква плътната маса от преплетени тела, оплескани с кръв, изпражнения и други телесни течности. В ужаса си, всички се стремят да са най-отгоре в борбата за глътка въздух. Най-слабите, децата, са отдолу, сплескани от огромната маса.
Флет, според свидетелството на малкото оцелели (Филип Мюлер). Момиченцето и майката от снимката са разделени. Майката е проверена за скрити ценности и златни зъби. Ако ги има, зъбите, са изкъртени и присъединени към богатството на Райха. Накрая, са извлечени до огромните скари за изгаряне, направени от релси.
Поемат към небето.
– –
От фейсбук-страницата на автора