Водородната дипломация на Берлин

Скоро се очаква в Москва да отвори врати германско Бюро за водородна дипломация. Това спомена по-специално външният министър на федералната република Аналена Бербок при неотдавнашното си посещение в Русия. „Независимая газета“ отправи до германското дипломатическо ведомство молба да обясни защо сътрудничеството в сферата на „зеления“ водород има стратегическо значение в очите на Берлин.
В отговора на външното министерство се казва, че в коалиционния договор на силите, участващи в новото правителство, е поставена целта да съдействат за производството на „зелен“ водород и да развиват европейското и международното партньорство в интерес на водорода като климатично неутрално вещество. В интерес на Германия е в други страни да се създават мощности за производство на водород, които да покриват бъдещите нужди от енергия. Важно е също така износителите на изкопаеми горива да могат своевременно да се нагодят към новия бизнес модел. Това ще им даде възможност да намалят последиците от икономически деформации и потенциалните политически рискове, свързани с отказа от въглеводороди.
Според външното министерство германски водородни дипломатически бюра ще бъдат създадени в Москва, Рияд, Луанда и Абуджа. А в Киев вече се набира персонал за подобна структура към посолството на ФРГ, която ще започне работа в най-скоро време. Сред целите на водородните дипломатически бюра се посочват по-специално задълбочаване на двустранното сътрудничество в сферата на енергийния поврат и укрепване на съвместните усилия, полагани от политиката и бизнеса.
Именно водородът се предвижда да играе централната роля в осъществявания от Германия енергиен поврат, включващ отказ от традиционните изкопаеми горива. В националната водородна стратегия, публикувана от федералното министерство на икономиката и климата, се посочва, че водородът представлява енергоносител с многообразно приложение. Заслужава внимание, че според тази стратегия германското правителство ще заложи единствено на „зеления“ водород. Той се произвежда от вода, като се използват алтернативни енергоизточници. Макар че по принцип водород може да се получава дори от въглища и да се използва енергия от атомни централи.
Количествата електроенергия, необходими за производството на „зелен“ водород чрез електролиза, са значителни. Получаването на 1 кг „зелен“ водород изисква 50 киловатчаса електрическа енергия и 10 литра вода. Наличните днес в Германия вятърни и слънчеви електроцентрали обаче може да не стигнат за добиването на обемите водород, които ще се използват примерно в стоманолеярната промишленост. Съответно се налага внос на „зелен“ водород.
Друг проблем е производството на оборудване за добив на „зелен“ водород. Според националната водородна стратегия до 2030 г. германската икономика предстои да бъде преоборудвана и да се изградят подходящи инсталации, които впоследствие да бъдат изнасяни в цял свят. Тъкмо това са двата въпроса, чието решение ще търси водородната дипломация. По повод неотдавнашните визити на външния министър Аналена Бербок в столиците на Украйна и на Русия германската държавна осведомителна агенция Дойче веле отбеляза, че наред с централната тема – въпросите за войната и мира, в дневния ред е намерила място и водородната тематика. Обсъдено е било откриването на германски бюра за водородна дипломация в Москва и Киев. В отговора си германското външно ведомство уточнява, че средствата за водене на водородна дипломация се отпускат от федералното министерство на икономиката и климата; съответният конюнктурен пакет предвижда за целта 14 милиона евро до края на 2023 г.

БТА