В. „Пондики“: Американци и руснаци командват Балканите

Посредникът на ООН в спора между Атина и Скопие за името на Македония Матю Нимиц в Охрид. САЩ продължават натиска върху гръцкото правителство, свързано с името на БЮРМ, независимостта на Косово и изпращането на военни в Афганистан. Снимка: Ройтерс

По всичко личи, че неизисканият натиск, оказан от САЩ върху гръцкото правителство, съпроводен с още по-неизисканата намеса на американския посланик в Атина Даниел Спекхард сякаш започва да отслабва. Заслужава обаче да се припомни казаното неотдавна пред журналисти от американския дипломат, при което някои се направиха на глухи. А Спекхард просто разкри американските искания, които са били поставени пред гръцкото правителство, а именно:

– първо, да се състои среща на премиерите на Гърция и бившата югорепублика Македония (БЮРМ), за да се намери компромисно решение на спора за нейното име;
– второ, Гърция незабавно да признае Косово;
– и трето, да бъдат изпратени допълнителни сили в касапницата в Афганистан.

Изнудването на американците беше явно: с други думи, ако смятате да налагате вето за името на БЮРМ, ще трябва да признаете Косово или да ни помогнете в Афганистан. Гръцкият премиер Караманлис върна топката, като отчасти отвърна на изндудването: за да признаем Косово трябва първо да се намери компромис за името, който да е по нашите мерки.

Но тъй като Караманлис не е силен колкото Буш, все пак трябваше да даде нещо на големите ни съюзници. Според сведения той предпочете да предостави бойна техника на НАТО за Афганистан, но не и военнослужещи. И така, правителството обмисля да бъдат изпратени хеликоптери Синук или Апачи, но без гръцки екипажи, така че да не се лее гръцка кръв в границите на някогашната империя на Александър Велики.

Американците обаче, макар че е възможно да преглътнат незначителния гръцки принос за Афганистан, ще продължат да упражняват неспирен натиск за признаването на Косово. Защото е очевадно, че те се нуждаят спешно повече от това, отколкото от решаването на въпроса за името на БЮРМ.

По-мъдри от нас са казвали: „повторението е майка на знанието“. В дадения случай обаче, в момент, когато на Балканите се вършат злини, повторението помага да дадем отговори на няколко въпроса „защо“:

– защо американците искат на всяка цена да укрепят независимостта на Косово?
– защо Матю Нимиц (посредникът на ООН в спора между Атина и Скопие за името на Македония) напомни за него?
– защо НАТО (най-вече американците) искат в Алианса да влязат Албания и БЮРМ?

Нека хвърлим един поглед върху „играчите“. Това е нужно, за да се разберат фактите, тъй като мнозина са онези, които са се струпали на балканското игрище. Въпреки навалицата обаче, двама са тези, които „играят с топката“: американците и руснаците. Останалите балкански страни „пазят топката да не избяга“.
Минимална роля в тази игра имат и някои други предполагаеми големи, като Европейският съюз като цяло, Германия, като икономически най-мощната страна на Европа, а също Англия, Франция и Китай, като страни-членки на Съвета за сигурност. Гърция, Албания, БЮРМ, Сърбия, Косово и останалите балкански страни, както казахме вече – „пазачите на топката да не избяга“ в най-добрия случай и „вратари“ в най-лошия – са в очакване на единайсетметров наказателен удар.

Последните две „големи“ неща на Балканите са две:
– едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово, осъществено под патронажа на САЩ и срещнало отпора на Русия;
– и толерираното членство на БЮРМ, Албания и Хърватия в НАТО.
Става дума за действия, целящи да създадат гаранции за извоюваното от американските победители в Студената война. А както е известно, историята се пише не само от победителя, но и той чертае картата, така както му е изгодно.

Американски войници вдигат националния флаг във военната база на НАТО в Северно Косово. След бомбардировките над Сърбия САЩ изградиха тук най-голямата си база в света. Снимка: Ройтерс

Заслужава да се отбележат и още няколко неща, които биха помогнали, за да се схванат последните събития и най-вече, за да бъдат очертаните целите на двамата големи играчи. САЩ, след приключване на бомбардировките над Сърбия, изградиха на територията на Косово и БЮРМ най-голямата си военна база в света. За мащабите на базата свидетелства пътната й мрежа, която надхвърля 80 километра. В тази база, както твърдят американците, се намира и най-съвременната болница в Европа. Едновременно с това, тоест от 1994 година досега, САЩ вкарват Румъния и България в НАТО и с помощта на двустранни споразумения с тях изграждат военни бази в стратегически райони на двете страни, като например близо до българското пристанище Бургас.

От другата страна, на шахматната дъска стои Москва. След поражението й в Студената война през 1990 година тя предприема при „царуването“ на Путин контранастъпление. Основно оръжие на новата империя са огромните й енергийни запаси – петрол и природен газ. Русия воюва с тях и успява, като предлага съблазнителни условия, да обвърже в енергийната си стратегия Гърция и България за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис;
– сключва през декември миналата година споразумение със Сърбия и купува държавната нефтена компания на страната, като я включва в проекта „Южен поток“ за пренос на газ за Европа;
– Медведев подписва с Кощуница споразумение, за да може тръбата на „Южен поток“ да мине през сръбска територия и с нея да се доставя руски газ от Газпром до Западна Европа;
– Русия подчертава, че като член на Съвета за сигурност на ООН няма да се съгласи с едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово.

Всичко това обаче очертава и риска на играта, тъй като става дума за огромна икономическа печалба, която би могла да се превърне в мощ и господство. С други думи, целта на двамата противници е контрол над петролните артерии. „Наградата“ на тази игра също е голяма. Остава да се види каква ще бъде агонията на „вратарите“.

Гърция има да решава спора с БЮРМ за името й. Основните решения пък, към които се стреми Вашингхон, налагат БЮРМ да влезе в НАТО. И това ще стане или тази година, или най-вероятно догодина. Атина няма нищо против членството на тази страна в Алианса, освен че държи да не се нарича „Република Македония“.

Пролемът на гръцкото правителство сега обаче е, че САЩ, Русия, както и повечето страни от ООН, признават БЮРМ като „Република Македония“. Както вече споменахме, в рамките на стратегическите планове на Вашингтон БЮРМ е „обречена“ да се присъедини към НАТО“.

Какви са възможностите за действия на гръцката дипломация на тази шахматна дъска? Правителството в Атина вече отстъпи, като се съгласи на съставно название за БЮРМ. Сега то се надява да отблъсне натиска и да прехвърли играта в полето на Скопие. Да видим…

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.