Макрон води необявена предизборна кампания

Еманюел Макрон

Макрон, който все още не е обявил официално, че се кандидатира за нов мандат като президент на Франция, на практика води предизборна кампания Париж, 14 февруари (Силви Корбе от Асошиейтед прес) Той разполага с цял предизборен екип, който кръстосва Франция за срещи с избиратели. Изнася речи за плановете си за страната през идните години. Какъв тогава е проблемът? Френският президент Еманюел Макрон все още не е обявил официално, че се кандидатира за нов мандат на президентските избори през април.

Критици казват, че той нечестно използва финансираната от данъкоплатците президентска трибуна, за да води кампания за втори мандат, макар да отлага очакваното от избирателите обявяване на своята кандидатура колкото е възможно по-дълго. По-малко от два месеца преди първия тур на президентските избори на 10 април намеренията на Макрон остават загадка. Той каза миналия месец, че има „желание“ да се кандидатира за втори мандат, но иска да изчака ситуацията с КОВИД-19 да се подобри, преди да вземе решение. Крайният срок за официално издигане на кандидатури за президентските избори е 4 март.

Крайнодесният кандидат за президент Ерик Земур обвини Макрон, че се опитва да използва пандемията като предлог, за да накара френските избиратели да забравят, по думите му, упадъка на Франция.

„Използва ли Макрон здравната криза, за да започне предизборната си кампания? Отговорът е „да“, каза другата крайнодясна кандидатка Марин Льо Пен. Както САЩ и повечето европейски държави Франция неотдавна започна да облекчава повечето антиковидни ограничения, след като разпространението на коронавируса се забави.

Макрон обясни също, че първо иска да се фокусира върху кризата между Украйна и Русия. По време на полета си от Москва до Киев миналата седмица той каза пред журналисти, че ще „обмисли“ обявяването на кандидатурата си по късно. „Всичко ще дойде с времето си“, каза той.

Неотдавнашните му пътувания във френските региони обаче започват все повече да приличат на предизборни събития.

Пътуване този месец в Северна Франция, по време на което Макрон обяви отпускането на допълнителни 100 млн. евро за стимулиране на икономиката в бивш миньорски район, бе отразено от десетки журналисти от национални и чуждестранни медии, нетърпеливи да разберат дали той ще възприеме предизборен тон.

Среща с местни служители, включи контакти с неговия ключов политически съперник от партия „Републиканците“, Ксавие Бертран, който води активна предизборна кампания с консервативната кандидатка Валери Пекрес.

Толкова близо до изборите „това посещение е кандидатпрезидентска визита, с лъжи и неистини. Лицемерието трябва да спре. Предизборна обиколка не може да бъде платена от държавата“, каза Бертран, след като изслуша плановете на Макрон за района.

Председателят на партия „Републиканците“ Кристиан Жакоб осъди „злоупотребата с държавни средства“ и каза, че е поставил въпроса пред Националната комисия по финансиране на изборите.

Във Франция има строги правила за финансирането на президентската кампания. Сумата, която е позволено да изхарчи на първи тур един кандидат за президент е около 16,8 млн. евро (19,1 млн. долара), плюс допълнителни 5,6 млн. евро (6,4 млн. долара) за онези кандидати, които се класират на балотаж. След изборите държавата възстановява на кандидати, които са спечелили най-малко 5 процента от гласовете, половината от разходите им за предизборна кампания.

През 2012 г. бившият консервативен президент Никола Саркози обяви, че ще се кандидатира за втори мандат само два месеца преди изборите, които загуби от социалиста Франсоа Оланд. Националната комисия по финансиране на изборите постанови по-късно, че някои разходи, които е направил няколко месеца по-рано, за да организира митинг в Южна Франция е трябвало да бъдат включени в разходите за предизборната му кампания, въпреки че към онзи момент все още не бе обявил официално кандидатурата си.

Миналата година Саркози бе осъден на една година домашен арест за незаконно финансиране на предизборната му кампания. Той обжалва присъдата.

Партията на Макрон започна също така наречената „кампания за президентско мнозинство“, която е разгърната в цялата страна с лепене на плакати и разпространяване на листовки, рекламиращи сайт, наречен „С Вас“. На сайта не се споменава името на Макрон, но се подканят интернет потребителите да се абонират за информационен бюлетин, за да следят „новини от кампанията“.

Конституционният съвет неотдавна обяви, че Макрон е първият, получил 500 подписа на избрани държавни служители, които се изискват според френските закони, за да се позволи на някой да се кандидатира на президентските избори. Правилото има за цел да ограничи броя на кандидатите.

От 1 януари от френските телевизии и радиа се изисква също съгласно закона да осигуряват „честно“ отразяване на всички кандидати и потенциални кандидати, съобразено с тяхната относителна тежест в кампанията. Правилото не се отнася да самия Макрон, прилагането му обаче е комплексно, защото всички изказвания, които се смятат за част от политическия дебат се вземат предвид, но не и онези, които се отнасят до ролята на президентската институция.

Границата понякога може да изглежда тънка. В четвъртък Макрон посети източния град Белфор, за да обяви изграждането на шест нови ядрени реактора. В правомощията на президента влиза да определя енергийната стратегия на Франция.

В своята реч той остро разкритикува също „онези, които казват, че не се нуждаем от ядрена енергия“, имайки предвид предизборните платформи на „Зелените“ и крайнолевите кандидати.

„Може ли да си представите Франция след 30 години с 40 000 ветрогенератора, вместо сегашните 8000?“, попита Макрон. „Това е, което привържениците на постепенния отказ от ядрена енергия предлагат днес на французите. Това не е сериозно“, добави президентът.

Съперниците му казват също, че проевропейски настроеният Макрон използва шестмесечното председателство от Франция на Съвета на Европейския съюз като трамплин за преизбирането си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.