Западът е скептичен към руските действия за намаляване на напрежението
Русия направи две стъпки за намаляване на напрежението около Украйна – съобщи за изтегляне на войски от границата на съседката си и приветства разговори със Запада. Съединените щати и техните съюзници обаче заявиха, че се нуждаят от доказателства за придвижването на войските и че заплахата от руска инвазия все още е актуална.
Вчера за пореден ден се появиха признаци на надежда, че Европа може да избегне войната след седмици на ескалиращо напрежение между Изтока и Запада, след като Москва съсредоточи около 150 000 свои войници от три страни около Украйна и проведе мащабни военни учения. Тези действия доведоха до ужасяващи предупреждения от Вашингтон, Лондон и други европейски столици, че Русия се готви да навлезе в Украйна.
Но тази седмица обстановката се промени. Президентът Владимир Путин заяви вчера, че Русия не желае война и ще разчита на преговори в усилията си да елиминира всякаква възможност Украйна един ден да се присъедини към НАТО – неговото ключово искане в рамките на кризата. В същото време той не се ангажира с пълно изтегляне, като заяви, че следващите стъпки на Русия в противопоставянето ще зависят от развитието на ситуацията.
Русия не даде почти никакви детайли за изтеглянето, а президентът Джо Байдън заяви, че американски служители не са потвърдили твърдението на Русия. Той обеща, че САЩ ще дадат на дипломацията „всички шансове“, но се изказа скептично за намеренията на Москва.
„Развитието на нещата и в двете посоки все още е възможно“, каза Байдън. „Но нека няма никакво съмнение: ако Русия извърши това нарушение, нахлувайки в Украйна, отговорните държави по света няма да се поколебаят да отговорят. Ако не застанем в защита на свободата там, където тя е изложена на риск днес, утре със сигурност ще платим по-висока цена“.
Дори и на фона на проблясъците на надежда Байдън заяви, че 150 000 руски войници са съсредоточени в близост до Украйна и в съседна Беларус, което е увеличение спрямо по-ранната оценка на САЩ за 130 000 войници.
Твърдението на Русия, че е изтеглила войски, „звучи добре, но все още не сме проверили това“, каза Байдън. „Нашите анализатори посочват, че те остават в много голяма степен на представляващи заплаха позиции.“
Русия отрича да има планове за инвазия. Тя иска Западът да не допусне Украйна и други бивши съветски държави в НАТО, да спре разполагането на оръжия в близост до руските граници и да изтегли силите си от Източна Европа.
САЩ и техните съюзници категорично отхвърлиха тези искания, но предложиха да започнат разговори с Русия за начини за укрепване на сигурността в Европа.
След среща с германския канцлер Олаф Шолц Путин заяви, че Западът се е съгласил да обсъди забрана за разполагане на ракети в Европа, ограничения на военните учения и други мерки за укрепване на доверието – въпроси, които Москва е поставила на масата преди години.
Той заяви, че Русия е готова да обсъди „някои от тези елементи“, но добави, че ще го направи само в комбинация с „основните въпроси, които са от първостепенно значение за нас“.
Макар Шолц да повтори, че разширяването на НАТО на изток „не е на дневен ред, всички знаят това много добре“, Путин отвърна, че Москва няма да се успокои от подобни уверения.
„Те ни казват, че това няма да се случи утре“, каза Путин. „Ами кога ще се случи? Вдругиден? Какво ще промени това за нас в исторически план? Нищо.“
Шолц също така заяви, че дипломатическите възможности далеч не са изчерпани, и похвали обявяването на изтеглянето на войските като „добър сигнал“, добавяйки: Надяваме се, че ще последват още.“
Руското министерство на отбраната разпространи снимки на танкове и гаубици, които се качват на железопътни платформи, и на още танкове, които се движат по заснежени полета. Ведомството не разкрива къде и кога са направени снимките, нито накъде са се насочили бойните машини, освен „към местата за постоянно разполагане“.
Украйна изрази скептицизъм. „Няма да повярваме, когато чуем, ще повярваме, когато видим“, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба.
А генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че засега няма признаци за намаляване на военното присъствие по границите на Украйна.
Междувременно поредица от кибератаки извади от строя уебсайтовете на украинската армия, министерството на отбраната и големите банки. Нямаше признаци, че имащите сравнително малък ефект атаки за отказ на услуги може да са димна завеса за по-сериозни кибернетични вреди. Говорителката на Белия дом Джен Саки заяви, че САЩ все още не са установили кой стои зад атаките.
Въпреки най-голямото напрежение между Изтока и Запада от десетилетия насам, малцина руснаци очакват война. В едно село в руската Белгородска област, на около 30 км от границата с Украйна, жителите продължават да живеят както обикновено, въпреки че по улиците на селото преминават все повече военни.
„Ние сме на границата, наистина имаме роднини тук и там, всеки има някого“ от украинската страна, казва жителката на селото Людмила Нечволод. „Никой не иска война.“
Руските законодатели призоваха Путин да признае контролираните от бунтовниците райони в Източна Украйна за независими държави. Държавната дума, долната камара на руския парламент, гласува да отправи апел към Путин в този смисъл.
Путин заяви, че искането отразява съпричастността на руската общественост към страданията на хората, попаднали в капана на конфликта в Източна Украйна, в който от 2014 г. насам са загинали над 14 000 души. Той обаче отбеляза, че Русия продължава да смята, че мирното споразумение от 2015 г., сключено с посредничеството на Франция и Германия, трябва да служи като основно средство за уреждане на сепаратисткия конфликт.
БТА