Защо Медведев няма да отстъпи пред Запада?
Двудневните преговори между Русия и САЩ във формат „2 + 2“ (между министрите на външните работи и на отбраната), както всъщност се очакваше, няма да бъдат запомнени с пробив по най-острите проблеми – противоракетният щит на САЩ в Полша и Чехия и бъдещето на контрола върху въоръженията. Както заяви руският външен министър Сергей Лавров след разговорите, страните не успяха да постигнат съгласие за противоракетната отбрана (ПРО) и перспективите за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, при все че „някои безпокойства бяха премахнати…“. „Консултациите ще продължат“, добави държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс. Общо взето, обичайните дипломатически евфемизми, използвани като обяснение за недостига на светлина в края на тунела.
Явно основна цел на американските министри – Кондълиза Райс и Робърт Гейтс е било „да хвърлят едно око“ на Дмитрий Медведев. Те искат да доловят някакви признаци, че новият президент ще действа на международната арена по-различно от предишния, че ще е по-сговорчив и по-мек. Дори в известен смисъл те искат да го подтикнат към подобна мекота. И Вашингтон се надява тя да проличи в най-скоро време.
Това прозвуча дори не като намек, а като пряко внушение от Кондълиза Райс още в разговор с журналисти в самолета, с който летеше за Москва. “Руснаците,” каза тя, „внимателно следят изборния сезон в САЩ и се надяват да сключат сделка или поне да се придвижат напред, докато в Белия дом все още стоят онези, които познават. По принцип хората искат да свършат възможно повече работа сега, тъй като усетът им подсказва, че американската политика се кани да стане непредвидима.“
Конди винаги е предпазлива, но този път изопачи фактите дотам, че направо прекали. Точно пък Москва няма никакви причини да избързва, ако реши да склони за американските планове за „трети щит“ от ПРО в Чехия и Полша. В момента изобщо не се очертава в САЩ да дойде на власт някой още по-упорит привърженик на този щит от сегашния, значи няма защо да бързаме. А с оглед на това, че всички нови правителства внасят промени в плановете на предишните, повод за бързане изобщо няма. И е доста странно, че Западът толкова се надява Медведев да се отклони от миналогодишната реч на Путин в Мюнхен, в която бяха твърдо посочени основните интереси на Русия в съвременния свят.
Ето и най-интересното – ако Дмитрий Медведев наистина се стреми да либерализира вътрешната политика, той просто не може същевременно да си позволи отстъпчивост в отношенията със западните партньори. Такъв е един от парадоксите в днешна Русия. Исторически погледнато, „силната ръка“ в руската вътрешна политика обикновено е подкрепяла твърдата позиция на Русия на международната арена. И обратно.
САЩ са свикнали да е така. Това отговаря на тяхното светоусещане. Съответно няма нищо чудно, че предизборните либерални изявления на Медведев събудиха в Европа и в Америка предположения, че новият президент ще направи Русия по-сговорчива. Мнозина и до днес трудно си представят, че евентуално размразяване в страната може да не се отрази върху защитата на външнополитическите й интереси. Принципът, че свободата е нещо по-добро от несвободата, може би действа в икономиката, но това съвсем не означава, че е приложим в международната сфера.
Вътрешната икономическа (и друга) несвобода може да предизвика икономически проблеми, социално недоволство и това да се стовари на главата на новоизбрания президент. В очите на милиони хора в Русия това само ще потвърди формираните стереотипи, ще е поредното доказателство, че „несвободата“ все пак е нещо по-добро.
Едни ще обвинят Медведев. Други – Путин, но само защото не е избрал за приемник когото трябва, доверил се е на човек с „прозападни“ възгледи. Ясно е, че Медведев няма да може да си позволи отстъпчивост във външната политика. Иначе представите за демократичните ценности като „инструмент за влияние на Запада“ ще се затвърдят в руското общество не само за дълго, а завинаги.
Някои среди на Запад са свикнали да мислят в рамките на старите схеми. Това носи риск от невярна оценка на ситуацията. Външнополитическата линия на Путин изглежда твърда само от западна гледна точка. Повечето хора в Русия обаче, включително опозицията, я смятат за рационална, справедлива и необходима. Едрият бизнес също е доволен от начина, по който Путин отстояваше интересите му на международната арена. Дори ако свръхкорпорациите, контролиращи руската икономика, желаят някакви промени във външната политика, става дума не за промени към отстъпчивост, а в обратна посока. И новият президент на Русия със сигурност ще го има предвид.
Естествено, личните отношения също са фактор. Ако САЩ бяха склонили за компромис по въпросите на ПРО, стратегическите нападателни оръжия и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) в един предишен период, това щеше да се приеме като победа на Путин. Ако го направят малко по-късно, след като Медведев встъпи в длъжност, това ще бъде изтълкувано като реверанс към новия президент, направен донякъде в противовес на Путин. Ако пък го бяха сторили сега, и двамата руски президенти безспорно щяха да оценят тъй своевременно направената стъпка. Уви.
По БТА