Сателитни снимки показват украинската криза от птичи поглед

Сателитна снимка, предоставена от Maxar Technologies, показва артилерия и оборудване, разположени край железопътна гара в Брест, Беларус. Снимка: АП/БТА

Достъпните за широката общественост снимки от търговски сателити на позициите на руските военни части, които са хванали в клещи Украйна, дават птичи поглед към една международна криза в развитие. Фотографиите, макар и драматични, обаче няма как да покажат всичко.

В последно време снимки с висока резолюция, направени от търговски сателити като тези на компанията „Максар“, показаха зоните, в които са струпани руски войски, летища, артилерийски позиции, както и други дейности от руската страна на границата с Украйна, в южната част на Беларус и на анексирания през 2014 г. от Русия украински Кримски полуостров.

Те потвърдиха твърденията на високопоставени представители на САЩ и други западни държави, че руските сили са разположени на разстояние, от което са в състояние да ударят Украйна. Снимките обаче не могат да предоставят убедителна информация за реалните промени в числеността на руските сили, нито да разкрият кога ще настъпи инвазия и дали изобщо ще има такава. При една такава криза, когато често настъпват внезапни промени, дори и съвсем нови сателитни снимки може да пропуснат съществени промени в ситуацията на терен.

Западни представители, позовавайки се на свои източници на информация, поставиха под въпрос твърденията на Москва, че е изтеглила някои от военните си части, и казаха, че през последните дни руснаците всъщност са разположили поне още 7000 войници. Сами по себе си снимките от търговски сателити не могат да предоставят чак такива подробности в реално време, нито да позволят по-общи заключения за струпването на руските войски, например за общия брой на войниците.

„С оборудване като това на „Максар“ получавате много добри данни, които обаче нe са толкова точни и своевременни, колкото тези, които получават американските власти“ посредством системите за събиране на класифицирана информация, с които правителството разполага, каза Джеймс Ставридис – американски адмирал от резерва, който между 2009 и 2013 г. беше главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. „Така че аз определено бих съгласувал позицията си с твърденията на американското правителство“, добави той.

Преди снимките от търговски сателити да станат публично достъпни и да започнат да се разпространяват в интернет, Русия, Съединените щати и други сили до голяма степен можеха да крият най-секретните придвижвания на своите въоръжени сили и позициите на военните си части в реално време от погледа на широката общественост. Сега хората имат възможност да видят всичко и то почти в реално време. Картината, която те получават, обаче далеч не е толкова прецизна, изчерпателна и своевременна, колкото информацията, която са в състояние да съберат въоръжените сили на САЩ.

Американските военни и разузнавателни агенции могат да сглобят по-добра картина за случващото се, като комбинират сателитните снимки с видеокадри в реално време, както и с разузнавателна информация, набавена от самолети от военновъздушните сили на страната като РС-135 „Ривет джойнт“. Да не говорим за информацията, която е възможно да бъде събрана от хора. Американското правителство също сключва договори с компании, които притежават търговски сателити, и купува снимки от тях. Това обаче се прави с цел да се облекчи натоварването на системите за наблюдение и те да се използват за събиране на друга, най-важна информация.

Снимките от търговските сателити предоставят информация, която е актуална само за кратък период, и не осигуряват безспорни доказателства за това какво точно прави руската армия или защо действа по определен начин.

„Може да видите във (военна) база нещо, което създава впечатлението за сериозна активност в нея“, и да си направите някои общи заключения. „Но за да се установи какво всъщност се случва и какви точно са военните части, е необходима много повече информация“, каза Ханс Кристенсен, който е анализирал много снимки от търговски сателити, за да изучава развитието на ядрения арсенал на Китай и на други държави в качеството си на ръководител на Проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.