Новите руски водки – „Белуга”, „Руский стандарт” – срещу старите марки от СССР

Живков за водката; Какво даде Далечният Изток на световния пазар

Най-популярните водки от времето на СССР. Снимки: e-vestnik

Който смята, че Далечният изток на Русия е затънтена провинция, която не може да роди нищо, трябва да опита водка „Белуга”. Кръстена е на рибата белуга, от която се добива най-скъпия черен хайвер.

Водката е от най-високия клас алкохолни напитки – „супер премиум” и се продава в около 50 страни по света, и по безмитните магазини на всички големи летища като луксозна напитка. А се произвежда едва от 2006 година и на Западния пазар започва да се изнася през 2008 г.

Другата най-престижна марка руска водка е „Руский стандарт”, също сравнително нова, която се произвежда от 1998 г. край Санкт Петербург в няколко разновидности. Дестилира се 4 пъти за разновидностите „Original”, „Platinum” и „Gold” (която съдържа и руски женшен). А за луксозния вариант “Imperia” се дестилира 8 пъти. Произвежда се от пшеница от северните райони на Русия (т. нар. зимна пшеница, която се сее есента). Филтрира се 4 пъти през въглен филтър, за по-скъпите варианти се филтрира допълнително през сребърен и кварцов филтър. Разрежда се с вода от езерото Ладога. Струва 10-50 евро бутилката, според вида.

„Белуга”, обаче, е по-елитна, макар да се произвежда в Сибир. Вкусът не е типичен за водка, не напомня познатите марки. Както има минерални води, сред които една е по-вуксна от другите, така е и с водка „Белуга”.

Водката се произвежда от публична компания – холдинг със 7 завода за спиртни напитки в различни краища на Русия. Отначало се казва JSC „Synergy”, но от 2017 г. сменя името си на „Белуга груп”, прекръстена на най-популярния си продукт. Компанията произвежда също и продава храни, дистрибутор е на различни видове световни марки спиртни напитки. Седалището й е в Москва.

Снимки: e-vestnik

Интересното е, че е основана през 1999 г. от Александър Мечетин, тогава 34-годишен, възпитаник на Далекоизточния държавен университет във Владивосток. Заедно с него в борда на директорите са още четирима възпитаници на този университет, всичките родени между 1973 и 1975 г., вероятно състуденти. Повечето са завършили икономика и право, някои са специализирали в университети в Щатите и Великобритания. Техният холдинг произвежда още няколко регионални марки водка, разпространени в Русия – „Руский лед”, „Государев заказ”, „Золотой резерв”, „Беленькая”, „Мягков”, „Tigroff”, също и втората им водка от висок клас – „Веда”. Освен тях произвежда и спиртна напитка „Усурийский бальзам”, със сибирски билки, корени и етерични масла, също и др. видове спиртни напитки.

Та тези специализирали се в производството на водка мъже са успели

 

да заемат място на световния пазар

 

със своята „Белуга” и да завземат значителен дял от руския пазар с марките си.

Специално „Белуга” се произвежда в спиртен завод в Мариинск, недалеч от Новосибирск, централна Русия, посред Сибир.
Има четири разновидности „Белуга” – Beluga Noble (основната марка), Beluga Transatlantic Racing (по-скъп вариант, свързан с спонсорството на марката във ветроходни състезания), Beluga Allure (коллекционна серия, свързана със състезанията по поло, които марката също спонсорира). И най-високия от най-високия клас е Beluga Gold Line, от която всяка бутилка е с индивидуален номер и се запечатва ръчно с восък.

Водата за водката е от сибирски артезиански кладенец, от голяма дълбочина. Филтрира се с кварцов и сребърен филтър. Като суровина се използва сибирска пшеница, но се малцира (покълва) преди да се направи на каша за ферментация. Маята за ферментация е от собствена закваска, а не от купешки щамове дрожди. Дестилатът се филтрира през колона с брезов въглен и отлежава минимум 30 дни преди бутилиране (според вида „Белуга”). Във водката има съвсем малко – милиграми на литър – екстракти от овес, ориз и бял трън (Silybum Marianum) с мед, които придават специфичния вкус. Производителят подчертава, че това не е ароматизирана водка, и твърди, че става дума за части на милион. Чак пък толкова едва ли, но вкусът наистина е много чист, не е като на подсладените и ароматизирани водки.

У нас се продава доста скъпо – в магазините към 70 лв. бутилка 0,7 л и към 90 лв. бутилка 1 л. В интернет се намира и по-евтино. А „Beluga Gold” е над 200 лв. бутилка 0,7 л.

Старите руски водки

По времето на социализма най-популярната руска водка беше „Столичная” с червен етикет със силует на московска тоталитарна сграда на етикета, бутилка от 0,5 л. Тя беше и най-популярната руска водка на Запад, и досега има стабилно присъствие там. В Щатите и Великобритания й казват галено „Столи”.

Капачките на водките от времето на СССР бяха по-груби, по стандартите на тогавашното материално-техническо снабдяване. Снимки: e-vestnik

В същата бутилка, само че с етикет със зелен цвят, се продава и „Московская особая”. Цените и на двете до 1974 г. са по 1,78 лв. бутилката, после поскъпват на 4 лв. бутилката и към края на комунизма струват по 10 лв. Не може да му се хване края къде се произвеждат тези водки. Навремето уж в московския завод „Кристал”, ама и в разни краища на СССР. После къде ли не в необятния СССР. Срещат се партиди „Московская особая”, произведени и в бившите съветски републики като Казахстан.

А по времето на соца най-престижната руска водка е „Кристал”. Дефицитна, пие я елитът, намира се само в дипломатически магазини или спец магазини за висшата номенклатура в СССР. Има още една дефицитна – „Посолская“. Простолюдието рядко стига до тях. „Кристал“ уж е латвийска, но и в завода в Москва се произвежда. Днес не е популярна, при толкова нови руски марки водка.

А за производството на ментета с тези три най-известни навремето марки съвсем никой не може да му хване края. Но в момента държавата силно е затегнала контрола, ментета трудно се появяват, за разлика от 90-те години. Бедните повече пият самогон или препарати, като този, от който се отровиха над 70 души в Сибир преди няколко години.

Тодор Живков и водка „Кристал”

Някъде в края на соца се разказва като виц една действителна случка с Тодор Живков, който не е бил голям пияч, не разбирал от алкохол, марки, но понякога си попийвал от време на време за компания и по разни поводи. И един ден посрещал голям гост от Москва – члена на Политбюро и първи секретар на Московския градски комитет на партията Виктор Гришин. И програмата била да го заведе в резиденцията в Правец горе в планината. В последния момент като пристигнал, Живков се сетил да се осведоми има ли в резиденцията руска водка – нали води гост от Съветския съюз. Шефът на резиденцията притеснен докладвал – „Другарю Живков, имаме водка „Кристал”. Живков погледнал загрижено, но махнал с ръка като народен човек: „Е, като няма друга, „Кристал” ще пием”.

През 18 век в Париж кралица Мария Антоанета, която, като й обяснили, че простолюдието се бунтува, защото нямат хляб, казала: „Като няма хляб, да ядат пасти”.

_черновиВинотоИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.