Путин призна сепаратистките „републики“, нареди на армията да навлезе в тях
Руският президент Владимир Путин заповяда в понеделник на въоръжените сили да „поддържат мира“ в сепаратистките региони в Източна Украйна в знак на по-нататъшна ескалация на напрежението, което последва признаването на независимостта на районите от страна на Кремъл въпреки предупрежденията за санкции и международно осъждане, съобщава Асошиейтед прес.
Указът на Кремъл, подписан от Путин, оставя неяснота кога и дори дали войските ще влязат в Украйна. Но той допълнително подхрани страховете за предстоящо нахлуване и подчерта сериозните предизвикателства, пред които са изправени САЩ и западните държави, за да предотвратят военен конфликт, който те представят като почти неизбежен.
Съобщението на Кремъл дойде само няколко часа след като Путин, по време на хаотична и разминаваща се с фактите реч за европейската история, призна независимостта на източните сепаратистки региони, като по този начин проправи пътя към предоставянето на военна подкрепа за тях и разгневи западните лидери, които смятат подобна стъпка за грубо нарушение на световния ред.
Говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че президентът Джо Байдън „скоро ще издаде изпълнителна заповед, която ще забрани нови инвестиции, търговия и финансиране“ в регионите или на всеки, „който е решил да действа в тези райони на Украйна“. Тя заяви, че тези мерки ще бъдат отделно от по-строгите санкции, които САЩ подготвят в случай на руска инвазия.
В съвместно изявление председателят на Комисията на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета Шарл Мишел нарекоха това „грубо нарушение на международното право“ и заявиха, без да уточняват, че блокът „ще реагира със санкции“. Лидерите на Франция и други държави също осъдиха този ход.
Събитията се случиха на фона на рязкото увеличаване на сблъсъците в източните региони, които западните сили смятат, че Русия може да използва като претекст за нападение срещу западно ориентираната демокрация, която не се поддава на опитите на Москва да я привлече обратно в своята орбита.
Путин обоснова решението си в обширна, предварително записана реч, в която обвини НАТО за настоящата криза и нарече водения от САЩ алианс екзистенциална заплаха за Русия. Преминавайки през повече от век история, той представи днешна Украйна като модерна конструкция, която е неразривно свързана с Русия. Той обвини Украйна, че е наследила историческите земи на Русия и след разпадането на Съветския съюз е била използвана от Запада, за да сдържа Русия.
„Смятам за необходимо да взема едно отдавна закъсняло решение: незабавно да призная независимостта и суверенитета на Донецката народна република и Луганската народна република“, заяви Путин.
След това той подписа укази за признаване на независимостта на Донецка и Луганска област, осем години след избухването на сраженията между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските сили, и призова законодателите да одобрят мерки, проправящи пътя за военна подкрепа.
Досега Украйна и Западът обвиняваха Русия, че подкрепя сепаратистите, но Москва отричаше това, заявявайки, че руснаците, които са се сражавали там, са били доброволци.
На по-ранно заседание на Съвета за сигурност на Путин поток от високопоставени служители се обяви за признаване на независимостта на регионите. В един момент един от тях се подхлъзна и каза, че подкрепя включването им като част от руската територия, но Путин бързо го поправи.
Признаването на независимостта на сепаратистките региони вероятно ще бъде популярно в Русия, където мнозина споделят светогледа на Путин. Руските държавни медии разпространиха снимки на хора в Донецк, които пускат фойерверки, развяват големи руски знамена и изпълняват националния химн на Русия.
Междувременно украинците в Киев се възмутиха от този ход.
„Защо Русия трябва да признава (контролираните от бунтовниците региони)? Ако съседите дойдат при вас и кажат: „Тази стая ще бъде наша“, ще се интересувате ли от тяхното мнение или не? Това е твоя квартира и винаги ще бъде твоя квартира“, каза Мария Левчишчина, 48-годишна художничка в украинската столица. „Нека си признават каквото искат. Но според мен това може да провокира и война, защото нормалните хора ще се борят за страната си“.
С около 150 000 руски войници, струпани от трите страни на Украйна, САЩ предупредиха, че Москва вече е решила да нахлуе. Все пак Байдън и Путин се съгласиха условно на среща с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон в последен опит да се избегне войната.
Ако Русия навлезе, срещата ще бъде отменена, но перспективата за среща на високо равнище „лице в лице“ съживи надеждите на дипломацията да предотврати конфликт, който може да доведе до масови жертви и огромни икономически щети в Европа, която е силно зависима от руската енергия.
Русия заявява, че иска западни гаранции, че НАТО няма да позволи на Украйна и други бивши съветски страни да се присъединят като членове – а Путин заяви в понеделник, че обикновен мораториум върху присъединяването на Украйна няма да е достатъчен. Москва също така поиска алиансът да спре разполагането на оръжия в Украйна и да изтегли силите си от Източна Европа – искания, категорично отхвърлени от Запада.
От кабинета на Макрон заявиха, че двамата лидери са „приели принципа на такава среща на върха“, която да бъде последвана от по-широка среща, включваща други „заинтересовани страни, които да обсъдят сигурността и стратегическата стабилност в Европа“.
Междувременно съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че администрацията винаги е била готова да разговаря, за да предотврати война – но също така е била готова да отговори на всяко нападение.
„Така че, когато вчера президентът Макрон попита президента Байдън дали е готов по принцип да се срещне с президента Путин, ако Русия не нападне, разбира се, президентът Байдън каза да“, каза той в предаването „Today“ по NBC в понеделник. „Но всички признаци, които виждаме на място в момента по отношение на разположението на руските сили, показват, че те всъщност се подготвят за голяма атака срещу Украйна.“
Изявлението на Путин разруши подписаното през 2015 г. в Минск мирно споразумение, което изискваше от украинските власти да предложат широко самоуправление на бунтовническите региони – голям дипломатически успех за Москва.
Тази сделка беше възмутителна за много хора в Украйна, които я възприеха като капитулация, удар по целостта на страната и предателство на националните интереси. В понеделник Путин и други официални лица заявиха, че украинските власти не са проявили желание да я изпълнят.
Над 14 000 души са убити, откакто конфликтът избухна в източната индустриална сърцевина на през 2014 г., малко след като Москва анексира украинския Кримски полуостров.
Потенциалните огнища на напрежение се умножиха. В понеделник продължиха продължителните обстрели по напрегнатата линия на съприкосновение, разделяща враждуващите сили. Необичайно, Русия заяви, че е отблъснала „нахлуване“ от страна на Украйна – което украинските официални лица отрекоха. Русия реши да удължи военните учения в Беларус, които биха могли да се превърнат в плацдарм за нападение срещу украинската столица Киев.
Украйна и сепаратистките бунтовници си разменят обвинения за масови нарушения на примирието, като ежедневно се регистрират стотици експлозии.
Въпреки че сепаратистите обвиняват украинските сили, че обстрелват жилищни райони, журналистите на Асошиейтед прес, които правят репортажи от няколко града и села в контролираната от Украйна територия по протежение на линията на съприкосновение, не са станали свидетели на забележителна ескалация от украинска страна и са документирали признаци на засилен обстрел от страна на сепаратистите, които разрушават домове и разрушават пътища.
Някои жители на главния държан от бунтовниците град Донецк описват спорадичен обстрел от страна на украинските сили, но добавят, че той не е в същия мащаб, както по-рано в конфликта.
Сепаратистките власти заявиха в понеделник, че най-малко четирима цивилни са били убити от украински обстрел през последните 24 часа, а няколко други са били ранени. Украинските военни съобщиха, че двама украински войници са били убити през уикенда, а друг военнослужещ е бил ранен в понеделник. Украинският военен говорител Павло Ковалчук настоя, че украинските сили не са отвръщали на огъня.