Това е автогол. Ще има да плачат за Ленин
Не бива да се боим от грешки и да оставяме политолозите да обикалят три пъти света дибидюс, докато си обуваме обувките. Затова споделям някои невтасали мисли.
Признаването и „мироопазването“ не противоречат нито на Устава на ООН, нито на Минските съглашения. Това са глупости. Москва изобщо не е спомената в това съглашение; тя има право да признава или не която и да било страна.
Но дали това е добрият ход? Защо трябва Русия сама да сбъдва мокрите сънища на американските стратези?
Напомня ми за 1968, въпреки че днешните реформатори се мислят за пълна противоположност на Брежнев. Общото е автоголът.
Сега предстои голяма истерия, ЕС ще бъде принуден едва ли не да прекъсне дипломатическите отношения с Русия, във всеки случай почти всички търговски връзки; ЕК ще се хвърли на шията на Чичо Сам – дай ми скъп газ, продай ми оръжие; нищо чудно на крилете на истерията да вкарат Швеция и Финландия в НАТО; Излазът на Балтийския флот и сигурността на Петербург ще са под въпрос; Турция ще стане нужна и важна; Великият копринен път ще бъде запушен; Си Дзинпин ще претърпи поражение и вероятно ще бъде заменен с проамериканец.
И за какво?
За „удоволствието“, вместо опълченци, на линията на съприкосновение в Донбас срещу украински войници да стоят войници на руската армия. И двете страни да се обстрелват с тежко оръжие и дронове. Русия и Украйна да проливат взаимно кръв.
За десетина месеца да отгледат масова ненавист между двата народа, която дълго ще държи влага. Междувременно ще наставляват усилено украинците, че всъщност не са народ. И ще имат толкава успех в това начинание, колкото имаме ние, дето 32 години обясняваме същото на макетата.
Ако искаш да провалиш една работа, забъркай в нея националния въпрос. И на това отгоре ругаят Ленинската национална политика, която им даде държавност, образование, наука, индустрия, Гагарин, атомната бомба. Ох, има да плачат те за Ленин!
– –
От фейсбук-страницата на автора