Как да станеш блог звезда?
Някои от най-успешните американски блогъри разказват как са успели да натрупат популярност
Собственикът на „Далас Маверикс“ Марк Кюбан е зает човек. Освен с баскетболния отбор, милиардерът се занимава със собствената си медийна компания и е шеф в ТВ канала HDNet. Наскоро в продължение на пет седмици се състезаваше в шоуто „Танцувай със звездите“ по американската телевизия АВС. Как тогава намира време да води блог?
Явно намира, защото блогът му blogmaverick.com е в топ 1000 според класацията на сайта Technocrati. Хиляди четат постовете на Кюбан всеки божи ден. Щом той може да се справи, защото да не можете и вие?
„Не възприемайте блогването като единствената си професия“, казва Кюбан пред в. „Ню Йорк Таймс“. Въпреки това, той споделя, че не е проблем за хора, заети през деня, да си спечелят Интернет фенове. Защото дали блогваш, за да спечелиш малко пари, за да влияеш на общественото мнение, или просто от егоцентризъм, винаги целта е да имаш повече посетители.
За това „Ню Йорк Таймс“ събира мненията на успешни блогъри, които иначе имат други професии, за да посочи най-добрите начини за успешно водене на блог :
Не очаквайте да забогатеете. Иначе винаги можете да поставите рекламни банери от Google или AdBrite на сайта си. Повечето реклами ще са свързани с темите от блога и ще ви носят печалби винаги, когато читател кликне на някой от банерите. Някакви печалби обаче се получават едва, когато сумата достигне до определена граница – при Google тя е 100 долара.
Филип Каплан, президент на AdBrite, предупреждава, че само един на шест блога има около 500 посещения на ден. С такава аудитория се печелят по 45 долара на месец, дори сайтът да е наблъскан с реклами. Според Каплан само три процента от активните блогове в Интернет правят печалба от над 1000 долара на месец от реклама.
„За три месеца и половина спечелихме 9,47 долара“, оплаква се блогърът Тед Джуба, който след това премахнал рекламите от сайта си – Uncov.com.
Пишете за каквото искате, със свой собствен стил. Тед Джуба, програмист в Persai, започва да блогва, за да изрази възмущението си от бъгавите, прехвалени Уеб 2.0 приложения. Блогът му Uncov.com бързо се превръща в магнит за всички технически специалисти с подобни оплаквания. Сайтът дори става толкова популярен, че и рекламодателите му обръщат внимание.
„Когато започнах да имам по 2000 – 3000 посещения на ден рекламодателите започнаха да се свързват с мен,“ казва Джуба. Предложили са му 750 долара на месец, за да постави съответните рекламни банери на сайта си.
В този смисъл Марк Кюбан съветва : пишете за нещо, което наистина ви вълнува. Не пишете за това, което мислите, че аудиторията иска. Пишете само тогава, когато имате изгаряща нужда да кажете нещо.
Намерете време за блогване в календара си. „Първо си живейте живота“, съветва Глен Рейнолдс, професор по право в Университета на Тенеси, който публикува всеки ден на блога си Instapundit.com. Последователността и количеството на материалите, превръщат блога му в един от най-посещаваните политически сайтове в мрежата. „Управлявам блога си, като се занимавам с него в промеждутъците свободно време, които ми остават от работата“, казва Рейнолдс, който обича да пише в паузите между лекции, докато си почива от писането на правни статии, или докато мързелува вкъщи.
Не се страхувайте да публикувате. Препятствието, което препъва много потенциални блогъри, е страхът от натискането на бутона „Публикувай“. Ксени Жардин, която блогва на чудноватия сайт за алтернативни новини BoingBoing.net , казва че се старае да не изпипва блог прозата си, така както би се погрижила за нещо, което ще чете по радиото, например. „Няма смисъл да се стремите винаги да имате зрели, завършени, перфектни тези, все едно пишете за авторитетно списание“, казва Жардин, която иначе работи като журналист на свободна практика. Блоговете винаги са в движение. Авторите на BoingBoing.net са известни с това, че често редактират и ъпдейтват постовете си, добавяйки нова информация или изчиствайки фактически грешки.
Поддържайте постоянен ритъм. Блогърите имат различни мнения за това колко често трябва да се публикува. Глен Рейнолдс и Ксени Жардин пишат по няколко пъти на ден. Марк Кюбан и Тед Джуба пък често пропускат по цели седмици без да публикуват нов текст. Всички обаче се съгласяват, че е важно да поддържаш постоянен ритъм, на който читателите да свикнат, така че да знаят кога да очакват нова информация.
По същия начин, няма някаква определена дължина на постовете. Най-успешните блогъри привикват читателите си на определени формати, по същия начин, по който процедират и професионалните издания. Глен Рейнолдс рядко има повече от два-три параграфа в пост, материалите в BoingBoing.net обикновено са между един и три параграфа, винаги със снимка. Статиите на Марк Кюбан за „Далас Маверикс“ пък понякога заемат целия екран.
Спазвай правилата на общността. Съществува едно написано правило – винаги когато повтаряте или коментирате нечии идеи, трябва да поставите съответния линк. Не е прието да се ползват снимките на другите блогъри или техни текстове – без преди това да се сложи ясно забележима връзка към оригинала.
В интерес на истината, най-добрият начин блогърите да сложат връзка към вашия сайт, е вие първи да сложите връзка към техния. Колкото повече връзки има към вашия сайт, толкова повече посещения имате. Първо, че така се увеличават директните посещения, второ – така търсачките поставят сайта ви на по-челно място.
Правете си реклама. И големите имена в бранша го правят. Не е лоша идея да изпратите кратко съобщение до виден блогър, за да привлечете вниманието му към чудесния ви нов блог. Повечето блогъри винаги дават линк към собствения си сайт – когато пишат по форуми, в подписите на имейлите си или в коментарите, които пускат из Интернет. Някои блогъри обаче се дразнят на подобни практики и не приемат спам на собствените си сайтове.
По-директен начин да направите блога си популярен е да го включите към агрегатори като Digg, Fark и Boing Boing. Тук уравнението е възможно, ако пишете на английски, разбира се. Иначе подобни агрегатори има на всевъзможни езици – в зависимост от аудиторията, към която се целите. Има и сайтове, където читателите гласуват за постовете, които харесват, и така ги издигат нагоре в класацията. Разбира се, най-добрият начин за самореклама е да публикувате смешно домашно видео на човек, атакуван злобно от котка, или нещо подобно. Подобни постове се разпространяват като вирусна инфекция в мрежата и носят моментална популярност.
Важна предпоставка е да позволявате на читателите да коментират вашите постове. Това дава чувството за връзка с останалия свят. Но трябва и да се внимава : обидите са се превърнали в своеобразно Интернет изкуство. „Има голяма разлика в това да те обиждат на нечий чужд блог и да дойдат у дома – на твоя сайт, и да те псуват“, казва Ксени Жардин.
В крайна сметка, винаги ще се научите да блогвате. Проблемът е, че накрая ще започнете да имате много коментари, други блогъри ще поставят връзки към вашия сайт и неусетно ще се окаже, че нямате време за истинската си работа.
„Не мога да спра да проверявам блога си за нови коментари“, споделя журналистка, чийто блог пост е започнал да събира десетки коментари. „Трябва да работя, знам. Но май съм обсебена“, признава тя. Но не е ли това идеята?