Санкциите – кой и как реши да накаже режима на Путин

Западните страни налагат все повече санкции срещу Русия. Дори чешкият президент Милош Земан, който през 2017 г. предложи Крим да бъде признат за руски, нарече нападението „акт на непровокирана агресия“ и предложи да изолираме Русия като „ненормална“, например като я изключим от международната система за разплащания SWIFT.

Въпреки това, според президента на САЩ Джо Байдън, някои страни от ЕС се противопоставиха на изваждането от SWIFT, така че се предприемат други мерки. Въпреки това ефектът няма да е по-малък, смятат от Запада.

Разказваме кой и как реши да накаже режима на Путин – и кое от тези решения ще нанесе най-големи щети на руската икономика.

САЩ

Байдън обяви санкциите от името на Запада като цяло, въпреки че след това съюзниците му добавиха още свои. Съгласно пакета от санкции на САЩ най-големите руски държавни компании няма да могат да заемат средства на американските и европейските финансови пазари. Руските предприятия на практика ще загубят възможността да извършват транзакции в долари, евро, британски лири и йени.

Докато преди вносът на продукти с двойна употреба (т.е. както граждански, така и военни продукти) в Русия беше забранен без специално разрешение, сега вносът на високотехнологични продукти ще бъде ограничен с 50%. Това има за цел да парализира руската оръжейна индустрия.

Вместо да бъдат изключени от международната система за бързи междубанкови преводи SWIFT, санкции се налагат на руските банки, включително на двете най-големи: ВТБ, Сбербанк, Откритие, Совкомбанк, Новикомбанк и Газпромбанк. Според Байдън те „покриват“ 80% от руската банкова система.

Това включва блокиране на кореспондентски сметки в САЩ, което ще им попречи да извършват транзакции в щатски долари – мярка, за която се твърди, че е по-сериозна от изключването им от SWIFT.

Нови персонални санкции се налагат и на руски официални лица, крупни бизнесмени и членове на техните семейства, като секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев, неговия приятел Сергей Иванов, специалния пратеник на руския президент по въпросите на околната среда, синовете на главния изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин и висши ръководители на ВТБ и Сбербанк.

ЕС

От своя страна ЕС твърди, че санкциите му ще „покрият“ 70% от руския банков пазар. След извънредна среща на върха лидерите на ЕС заявиха, че ще ги наложат и срещу руските банки, включително Сбербанк, която има около 30% пазарен дял в Русия.

Санкциите ще засегнат транспортния сектор. Най-значимата мярка е отказът да се доставят и обслужват самолети и свързаното с тях оборудване. Това се случва въпреки факта, че самолетният парк на най-големите руски компании „Аерофлот“ и S7 се състои почти изцяло от Airbus и Boeing.

Санкции ще има и срещу енергийния сектор. Вярно е, че не са най-строгите, за които правозащитниците и украинските политици настояват пред ЕС. Няма да има ембарго върху закупуването на руски нефт и газ. Според ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ЕС ще „удари петролния сектор, като лиши Русия от възможността да модернизира рафинериите си“.

Руските компании ще загубят възможността да вземат заеми на европейските финансови пазари. Доставката на стоки с двойна употреба също ще бъде забранена. Според европейските лидери всичко това трябва да засегне преди всичко руската военна промишленост.

Ще бъдат актуализирани нови списъци с персонални санкции, които, подобно на американските, ще включват деца и други роднини на руски служители. Най-важни обаче са новите критерии за включване в списъците със санкции. В ЕС, както и в САЩ, тези списъци вече трябва да се актуализират автоматично, когато се регистрират опити на обкръжението на Владимир Путин да заобиколи санкциите.

ЕС ограничава достъпа на Русия до стратегически технологии, като например производството и използването на полупроводници и авангарден софтуер. Освен това тя най-накрая реши да изравни руснаците с дипломатически паспорти и бизнесмените с „обикновените граждани“ – те вече няма да имат предимство при получаването на визи.

Някои страни, като Белгия, също искаха да забранят на руснаците да получават шенгенски визи, но не успяха да го направят. Три държави сами взеха това решение. На първо място е Чешката република, следвана от Латвия и Литва. Руснаците вече могат да получат чешка виза само „по хуманитарни причини“.

Затворени са и чешките консулства в Екатеринбург и Санкт Петербург, а руските консулства в Карлови Вари и Бърно са закрити. Чешката република обаче все още не е започнала да издава туристически визи на руснаци, след като това беше спряно в началото на епидемията от ковид.

Канада и Япония също въведоха този вид санкции по-късно, след САЩ и ЕС. Освен това японските власти, подобно на европейските, решават да спрат да издават визи на руснаци. Вярно е, че подобно на чехите, японците почти не ги издават през последните две години заради строгата и честа забрана за влизане на чужденци в страната.

Но това не е последната част от пакета санкции: днес ЕС съобщи, че е договорил още по-строги мерки, включително за първи път лични санкции срещу Владимир Путин и Сергей Лавров.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Британците бяха първите, които обявиха нов пакет от санкции. Това е вторият пакет в рамките на два дни. Те замразяват активите на около 100 руски физически и юридически лица, включително ВТБ, Ростех, Сбербанк и дори на предполагаемия бивш зет на Владимир Путин Кирил Шамалов.

Най-оригиналното, безпрецедентно решение на британците е забраната на полетите на „Аерофлот“ до Великобритания.

Вече има и ограничение за размера на депозитите, които руските граждани могат да държат в британски банки, до 50 000 паунда. Подобно на ЕС и САЩ, британците забраниха на големи руски компании да вземат заеми и други форми на финансиране на британския пазар, което означава, че има забрана и за IPO, т.е. за набиране на средства чрез предлагане на облигации на британския пазар на ценни книжа.

Обединеното кралство също така наложи ограничения върху износа на високотехнологично и рафинерийно оборудване за Русия.

Още на 22 февруари, в отговор на признаването на ЛНР и ДНР от страна на Русия, Обединеното кралство наложи санкции на пет руски банки, които едва сега са подложени на санкции от САЩ и Европа, както и на бизнесмени, близки до президента Владимир Путин – Генадий Тимченко, Борис и Игор Ротенберг. Към тях вече е добавен и Роман Абрамович.

Подобни ограничителни санкции, предвид факта, че руските войски се сражават от територията на страната, ще бъдат наложени и на Беларус.

Реакцията на пазарите

Руските пазари реагираха на санкциите на 24 февруари с рекорден за всички времена срив, който на моменти надхвърляше 50%. Акциите на Сбербанк, например, бяха сред лидерите на спада. През 24 февруари руснаците изтеглиха 111 млрд. рубли от сметките си, което също е рекорд. На 25 февруари обаче пазарът и рублата поскъпнаха на фона на съобщенията за мерки за подкрепа на банките от страна на Централната банка.

Следователно засега Русия не е застрашена от прекъсването на връзката със SWIFT. Въпреки че няма съмнение, че САЩ ще прокарат тази забрана през европейците, ако Кремъл успее да разруши политическата система на Украйна.

Въпреки това банковите санкции, съчетани със забрана за транзакции в долари и фактическа забрана за Русия като държава да получава външно финансиране чрез държавен дълг, т.е. руски облигации, представляват почти пълен еквивалент на прекъсване на SWIFT.

В същото време далеч не всички олигарси от близкото обкръжение на Путин са подложени на обстрел. Засега.

Русия рискува да остане без високотехнологична промишленост или авиация. Вярно е, че много зависи от Китай, който все още не е демонстрирал готовност открито да наруши американския режим на санкции. Има слухове, че в Пекин се водят разговори и военните вече са започнали открито да оказват натиск върху Тайван. Но изглежда, че Си Дзинпин все още не е взел решение. Така че ключът към икономическата стабилност в Русия сега е до голяма степен в неговите ръце.

Превод е-вестник