Светът може да направи повече, за да спре Путин. Ето защо няма да го направи
В деня, в който руският президент Владимир Путин нареди нахлуването в Украйна, Джо Байдън заяви на американците от Белия дом: „Тази агресия не може да остане без отговор. Ако това стане, последиците за Америка ще бъдат много по-тежки. Америка се противопоставя на хулиганите. Ние отстояваме свободата. Това е нашата същност.“
Президентът, може би умишлено, повтори своя предшественик Джордж Буш, който се обърна към нацията, след като преди повече от 30 години друг диктатор нахлу в съседната страна: „Това няма да издържи, тази агресия срещу Кувейт.“ Но ехото само подчерта разликата между двата отговора.
През 1991 г. САЩ изградиха многонационална коалиция, която изпрати близо 700 000 войници в Персийския залив. Тази агресия не издържа; иракските сили бяха прогонени от Кувейт. Днес САЩ нееднократно са заявявали, че няма да изпращат войски или да изграждат военна коалиция, която да се бори пряко с Русия. Това би довело до риск от ядрена война.
Досега отговорът на САЩ и съюзниците на нападението на Русия над Украйна беше предимно под формата на икономическо наказание. САЩ наложиха санкции на две големи руски държавни банки и наложиха широкообхватен контрол върху износа на технологии за Русия. Обединеното кралство заяви, че ще наложи санкции на повече от 100 физически и юридически лица, ще замрази активите на руски банки в Обединеното кралство и ще забрани на руската авиокомпания „Аерофлот“ да напуска страната. Европейският съюз също обяви санкции, които ще откъснат 70 % от руската банкова система от международните финансови пазари, както и забрана за износ, насочена към руската петролна индустрия.
Всички тези мерки ще навредят. Руската фондова борса се срина с 33% след временното спиране на търговията в четвъртък, рублата достигна рекордно ниско ниво спрямо щатския долар, а по оценка на Bloomberg руските милиардери са загубили 39 млрд. долара за един ден. Други институции – от Съвета на Европа до Шампионската лига по футбол – също предприеха стъпки за изолиране на Русия.
Все пак нито една от тези стъпки досега не е възпряла Путин и ако конфликтът се проточи, ще има натиск върху световните лидери да подкрепят с действия правилните си думи за „подкрепа на Украйна“.
Какви лостове за въздействие имат САЩ и техните съюзници? Какви мерки са готови да използват? Има ли нещо, което западните държави все още могат да направят, за да подкрепят Украйна и да накажат Русия, освен да започнат Трета световна война?
Използване на енергийното оръжие
Украинският президент Володимир Зеленски, който в четвъртък заяви, че руските „диверсионни сили“ го издирват, призова европейските страни да надхвърлят съществуващите санкции и да наложат ембарго върху целия внос на руски нефт и газ. Това би нанесло огромен удар върху индустрията, която осигурява една трета от годишния бюджет на руската държава. Като се има предвид видяното до момента, това изглежда изключително малко вероятно.
В изявлението си от четвъртък Байдън се опитваше да изпрати послание на Путин, като същевременно уверяваше американците, че ще „защити американските семейства и предприятия от повишаването на цените на бензиностанциите“. Както пише Матю Цейтлин от Grid, ще бъде трудно да се направи и едното, и другото. Мерките на САЩ по-специално не включват строги санкции срещу руския енергиен сектор, като например държавната петролна компания „Роснефт“, а банковите санкции включват изключения за плащанията в областта на енергетиката.
Тази новина стабилизира цените на петрола, но подкопа представата, че САЩ използват всички налични инструменти, за да накажат Русия, като се има предвид значението на енергетиката за геополитическия проект на Кремъл. САЩ не са единственото правителство, което е притеснено от това. Европейците усещат притискането от рязкото покачване на цените на енергията още преди началото на войната. Италианският министър-председател Марио Драги, чиято страна внася голяма част от газа си от Русия, вероятно е говорил от името на редица свои колеги, когато миналата седмица призова санкциите да бъдат „насочени към тесни сектори, без да включват енергетиката“.
В по-дългосрочен план може би тази криза ще бъде сигналът за събуждане на Европа, за да се откаже напълно от руския газ. Но засега „да подкрепяме Украйна“ не включва готовност да плащаме повече на бензиностанцията.
Ударете помагачите на Путин
Едуард Лукас, старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика и автор на няколко книги за руската политика, има друга идея. Тази седмица той призова западните страни да наложат „забрана за издаване на визи на всички министри, на всички членове на Думата и Съвета на федерацията, на всички губернатори и служители в регионите на Русия, на всички служители в „силовите министерства“ и агенциите за сигурност, както и на 35-те лица, посочени в списъка на Алексей Навални“.
Последната точка се отнася до 35 руски олигарси и длъжностни лица, посочени от лишения от свобода опозиционен лидер и неговата организация, хора, които се смятат за ключови за задържането на властта на Путин и съучастници в нарушения на правата на човека – включително отравянето на самия Навални. Законопроект, внесен тази седмица в Конгреса, ще призове администрацията на Байдън да наложи санкции на всички 35 от тях.
Разбира се, след осем години санкции много от най-богатите руски олигарси умеят да намират начини да скрият парите си. Според някои оценки това скрито богатство съставлява до 85 % от БВП на Русия. Британският журналист Оливър Бълоу предлага, че ако Обединеното кралство има сериозни намерения да се справи с олигарсите, които са използвали Лондон като удобно място за живеене и укриване на пари, то трябва да се справи с офшорните имоти и със законите, които улесняват регистрирането на фиктивни компании.
Лукас заяви пред Grid, че в някои отношения фокусът върху олигарсите е погрешен. „На Запад съществува погрешно схващане, че олигарсите управляват Русия. Те управляваха през 90-те години, но сега олигарсите са нещо като франчайзополучатели на Путин.“ Той заяви, че вместо това новите санкции трябва „да изместят фокуса от олигарсите към първите 1000 или 5000 души в Русия, които вземат действителните решения. След това да се преследват техните съпрузи, деца, родители, братя и сестри, както и техните близки. И така, ако имате някаква връзка с някого от тези хора, вече не можете да дойдете на Запад. Това би създало известно главоболие.“ Новите санкции на ЕС, насочени срещу членове на Държавната дума на Русия и кабинета на Путин, може да са началото.
Изключване от SWIFT
Голяма част от дебатите около санкциите се съсредоточиха върху това дали Русия трябва да бъде изключена от SWIFT – глобалната система за финансови съобщения, която банките използват за комуникация и извършване на транзакции. Според съобщенията САЩ и Обединеното кралство подкрепят предприемането на тази стъпка, която по-рано беше използвана срещу Иран, но редица европейски държави се противопоставят, опасявайки се от нарушаване на функционирането на финансовите пазари. В изказването си в четвъртък Байдън отбеляза малко лаконично, че санкциите на SWIFT „не са позицията, която останалата част от Европа желае да заеме“.
САЩ разполагат с начини едностранно да принудят SWIFT, базирана в Белгия компания, да изключи Русия без съгласието на ЕС. През 2012 г. те направиха това с Иран. В крайна сметка обаче изключването на Русия от SWIFT може да се окаже с по-малки последици от вече прилаганите банкови санкции. Андерс Аслунд, икономист и бивш съветник на руското правителство, заяви пред Grid: „SWIFT е система за обмен на информация. Ако сте изключени от SWIFT, все още имате право да контактувате с финансови институции. С [тези санкции] на всички се забранява да работят с вас.“
Правилно или не, SWIFT се превърна в своеобразен лакмус за волята на държавите да отговорят на руската агресия. И засега изглежда, че тази воля има граници.
Дипломатически експулсирания
Тази седмица САЩ експулсираха втория по ранг дипломат от руското посолство във Вашингтон, макар че поне според Държавния департамент това не е свързано с инвазията, а е отговор на експулсирането на заместник-ръководителя на мисията на САЩ в Москва по-рано тази година. Лукас предлага всички страни от ЕС, НАТО и ОИСР да изтеглят посланиците си от Москва и да изпратят руските си колеги у дома. Има прецедент за подобен ход; през 2018 г. САЩ и няколко европейски държави изгониха десетки руски дипломати заради отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му.
Също така на дипломатическия фронт посланикът на Украйна в ООН направи опит да оспори мястото на Русия в Съвета за сигурност. Руската федерация зае мястото на Съветския съюз през 1991 г., но тази промяна така и не беше гласувана, а уставът на ООН все още се позовава на СССР, който след разпадането на Съветския съюз се превърна в 15 различни държави. Украйна е една от тях.
Военни възможности
Редица украински лидери призовават НАТО да установи забранена за полети зона над страната, за да неутрализира или поне отслаби въздушната мощ на Русия. Тази тактика е използвана от САЩ и съюзниците им в миналото в Либия, Ирак и Югославия.
Това е изключително малко вероятно да се случи. Както се изрази в петък министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс: „За да направя забранена за полети зона, ще трябва да изпратя британски изтребители директно срещу руски изтребители“. Това по същество би означавало „обявяване на война на Русия“, добави той.
Все повече войски се прехвърлят в страните около Украйна. От началото на ескалацията на кризата в Украйна Байдън е наредил изпращането на общо 14 000 допълнителни американски военнослужещи в Европа, включително 7000 след началото на инвазията. Осемстотин американски пехотинци са преместени в балтийските страни, а осем изтребителя F-35 са разположени по източната граница на НАТО.
Но Белият дом заявява на всяка крачка – включително и в изказването на Байдън в четвъртък: Никакви американски войници няма да влязат в Украйна. Те могат да помогнат в усилията за оказване на помощ на бежанците, бягащи от конфликта, но основната им цел е да уверят държавите членки на НАТО в Източна Европа, че няма да бъдат следващите в полезрението на Путин.
Подпомагане и оборудване
Министърът на отбраната на Украйна призова поддръжниците на нацията да снабдят страната с повече зенитни ракети Stinger и противотанкови оръжия Javelin. По предварителни данни Javelin, които САЩ започнаха да доставят през 2018 г., са една от причините украинската армия да се държи по-добре, отколкото в конфликта в Крим през 2014 г. Министърът на отбраната Лойд Остин заяви, че САЩ ще продължат да предоставят на Украйна тези оръжейни системи, въпреки че логистиката на тези доставки ще бъде сложна при затвореното въздушно пространство на страната.
Но вече е малко късно за конвенционална военна помощ. „В този момент масата е подредена и гостите не само пристигат за вечеря, но и сядат. Не мисля, че САЩ могат да направят много по отношение на обучението и екипировката“, казва Шон Макфайт, пенсиониран парашутист от американската армия, който сега преподава в Училището за външна служба към университета Джорджтаун, пред Grid. „На този етап това, за което те могат да се опитат да мислят, е да планират някакъв вид въстание.“
Съобщава се, че Пентагонът обмисля варианти за подкрепа на такова въстание, в случай че Русия победи конвенционалната армия на Украйна през следващите дни. Централното разузнавателно управление и „Зелените барети“ вече са обучавали украинските специални сили в неконвенционална война преди началото на инвазията.
Като се има предвид ограничението на Байдън за забрана на американски войски на терен, подкрепата за такава борба ще трябва да се осъществи извън Украйна, може би от предна оперативна база в съседна държава. Макфейт отбелязва, че това би било нещо като завръщане към първоначалната роля на специалните сили на САЩ в началото на Студената война, когато американците са организирали антикомунистически партизански движения по целия свят.
Но, отбелязва Макфейт, този план „предполага, че украинците имат желание за кърваво и продължително въстание. Трябва да помните, че руският отговор на въстание не е доктрината на Петреъс, не е печелене на сърца и умове. Той прилича на Грозни през 1999 г.“ Грозни, чеченската столица, е унищожен от руснаците; повече от 100 000 души са убити в двете чеченски войни.
Foreign Policy съобщава също така, че в администрацията на САЩ се водят дебати дали президентът има законовото право да подкрепи въстание в Украйна и дали това би повишило риска от пряк конфликт с Русия.
За съжаление реалността е, че поддръжниците на Украйна нямат много лостове за въздействие, поне не с инструментите, които политиците реално са готови да използват. Почти сигурно е, че вече е твърде късно да се промени мнението на Путин за Украйна, ако това изобщо е било възможно. Каквито и разходи да наложи Западът на Москва сега, те вероятно са били включени в неговите изчисления преди месеци. А рисковете от военна ескалация и катастрофален конфликт между свръхдържавите са реални и не бива да се отхвърлят.
Лукас заяви, че след новите санкции и справедливите осъждания на Путин и неговата нагла атака западните държави по същество „си вдигат тост над трупа на Украйна“. Но, допълни той, „много е важно да се опитаме да очертаем линия, която не бива да се прекрачва“.
В крайна сметка САЩ и европейските им съюзници трябва да се изправят пред една неудобна истина: ако не са готови да понесат значителна икономическа болка или да рискуват живота на собствените си хора, Путин може и да постигне своето. И агресията – при цялата реторика за обратното – ще продължи.
Превод е-вестник