Владимир Путин седи на върха на рушаща се пирамида на властта
Крайната цел на Путин не е Украйна, а западната цивилизация - омразата му към нея е попита с черното мляко, което сучеше от биберона на КГБ
На 24 февруари бронята на „просветен самодържец“, носена от Владимир Путин през предходните 20 години, се пропука и разпадна на парчета. Светът видя едно чудовище – безумно в желанията си и безмилостно в решенията си. Чудовището растеше постепенно, набирайки сила от година на година, мариновайки се в собствената си абсолютна власт, имперска агресия, омраза към западната демокрация и злоба, подхранвана от възмущението, породено от разпадането на СССР. Сега Европа ще трябва да се справи не с предишния Путин, а с новия Путин, който е захвърлил маската на „бизнес партньорството“ и „мирното сътрудничество“. С него никога повече няма да има мир. Как и защо се случи това?
Във финалния филм от трилогията „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън, когато Фродо Бегинс трябва да хвърли в кипящата лава прокълнатия Пръстен на властта – пръстенът, донесъл толкова много страдания и войни на жителите на Средната земя, той изведнъж решава да го запази за себе си. И по волята на пръстена лицето му изведнъж започва да се променя, ставайки зло и зловещо. Пръстенът на властта го е завладял напълно. Въпреки това в книгата на Толкин има щастлив край …
Когато през 1999 г. Путин беше поставен на трона на руската власт от болния Борис Елцин, лицето му беше по-скоро симпатично, дори привлекателно – а реториката му беше напълно здрава. На мнозина им се струваше, че човекът, който се изкачва по върховете на руската пирамида на властта, е интелигентен чиновник, лишен от гордост и арогантност, и модерна личност, която разбира, че пред постсъветска Русия има само един възможен път към бъдещето: демокрацията. В интервютата си по онова време той говори доста за демокрацията, като обещава на гражданите на Руската федерация продължаване на реформите, свободни избори, свобода на словото, спазване на човешките права от страна на властите, сътрудничество със Запада и, най-важното, постоянна смяна на управляващите. „Нямам никакво намерение да се задържам на този стол!“, каза той.
В Русия, както всички знаят, хората все още вярват на думите и приказките, споделяни от техните управници. А по онова време този човек беше „приятна във всяко отношение личност“, както пише Николай Гогол за своя герой в „Мъртви души“: отворен за дискусии, стремящ се да разбере всички, сериозен, но не лишен от чувство за хумор и дори от способността да се надсмива над себе си.
Нещо повече, някои политици, интелектуалци и политолози, които сега са яростни противници на Путин и неговата система, го подкрепиха, като някои от тях дори минаха през вратите на предизборния му щаб, за да му помогнат да спечели предстоящите избори. И той го направи. Но фаталният пръстен на руската власт вече беше на пръста му и вършеше коварната си работа; на мястото на тази красива, жизнена личност започна да се появява имперско чудовище.
В Русия властта е пирамида. Тази пирамида е построена от Иван Грозни през XVI век – амбициозен, брутален цар, завладян от параноя и много други пороци. С помощта на личната си армия – опричнината – той жестоко и кърваво разделя руската държава на власт и народ, на приятели и врагове, а пропастта между тях се превръща в най-дълбокия ров. Приятелството му със Златната орда го е убедило, че единственият начин да управлява огромната Русия е като стане окупатор на тази огромна зона. Окупационната власт трябва да бъде силна, жестока, непредсказуема и неразбираема за народа. Народът не бива да има друг избор, освен да ѝ се подчинява и да ѝ се кланя. И един-единствен човек седи на върха на тази мрачна пирамида, един-единствен човек, притежаващ абсолютна власт и право на всичко.
Парадоксално, но принципът на руската власт не се е променил дори малко през последните пет века. Смятам, че това е основната трагедия на нашата страна. През цялото това време нашата средновековна пирамида се издига високо, повърхността ѝ се променя, но никога не се променя основната ѝ форма. И на върха ѝ винаги седи един-единствен руски владетел: Петър I, Николай II, Сталин, Брежнев, Андропов… днес Путин седи на върха й вече повече от 20 години. След като наруши обещанието си, той се вкопчи в стола си с всички сили. Пирамидата на властта отравя владетеля с абсолютна власт. Тя излъчва архаични, средновековни вибрации във владетеля и неговата свита, които сякаш казват: „вие сте господари на една държава, чиято цялост може да се поддържа само чрез насилие и жестокост; бъдете непрозрачни като мен, жестоки и непредсказуеми, всичко ви е позволено, трябва да предизвиквате шок и страхопочитание у населението, хората не трябва да ви разбират, а трябва да се страхуват от вас.“
Ако се съди по последните събития, идеята за възстановяване на Руската империя изцяло е обсебила Путин.
Уви, Елцин, дошъл на власт на гребена на вълната на Перестройката, не разруши средновековната форма на пирамидата, а просто обнови повърхността ѝ: вместо мрачен съветски бетон, тя стана цветна и беше покрита с билбордове, рекламиращи западни стоки. Пирамидата на властта задълбочи най-лошите черти на Елцин: той стана груб, хулиган и алкохолик. Лицето му се превърна в тежка, неподвижна маска на нахална арогантност. В края на управлението си Елцин отприщи безсмислена война в Чечения, когато тя реши да се отдели от Руската федерация. Пирамидата, построена от Иван Грозни, бе успяла да събуди империалистическото дори у Елцин, само за кратко демократ; като руски цар той изпрати танкове и бомбардировачи в Чечения, обричайки чеченския народ на смърт и страдание.
Елцин и другите заобикалящи го творци на перестройката не само не разрушиха порочната пирамида на властта, но и не погребаха съветското си минало – за разлика от следвоенните германци, които погребаха трупа на своя нацизъм през 1950-те години. Трупът на това чудовище, което беше унищожило десетки милиони свои граждани и беше захвърлило страната си 70 години назад в миналото, беше подпрян в ъгъла: ще изгние само, мислеха си те. Но се оказа, че то не е мъртво.
След като дойде на власт, Путин започна да се променя. И тези, които първоначално приветстваха управлението му, постепенно разбраха, че тези промени не вещаят нищо добро за Русия. Телевизионният канал НТВ беше унищожен, други канали започнаха да преминават в ръцете на съратниците на Путин, след което влезе в сила режим на строга цензура; от този момент нататък Путин беше извън всякаква критика.
Михаил Ходорковски, ръководител на най-богатата и успешна компания в Русия, беше арестуван и вкаран в затвора за 10 години. Компанията му ЮКОС беше разграбена от приятелите на Путин. Тази „специална операция“ имаше за цел да сплаши останалите олигарси. И това се случи: някои от тях напуснаха страната, но останалите се заклеха във вярност на Путин, а някои от тях дори станаха негови „касички“.
Пирамидата на властта вибрираше и вибрациите ѝ спираха времето. Подобно на огромен айсберг, страната плуваше в миналото – първо в съветското си минало, а след това само в средновековното си минало.
Путин заяви, че разпадането на СССР е най-голямата катастрофа на XX век. За всички трезвомислещи съветски хора разпадането му беше благословия; не беше възможно да се намери нито едно семейство, незасегнато от червеното колело на сталинските репресии. Милиони хора бяха унищожени. Десетки милиони бяха отровени от изпаренията на комунизма – недостижима цел, изискваща морални и физически жертви от страна на съветските граждани. Но Путин не успя да надрасне офицера от КГБ в себе си, офицера, който беше научен, че СССР е най-голямата надежда за прогреса на човечеството и че Западът е враг, способен единствено на корупция. Пускайки машината си на времето към миналото, той сякаш се връща в съветската си младост, през която се е чувствал толкова комфортно. Постепенно принуждава всички свои поданици също да се върнат там.
Извратеността на Пирамидата на властта се състои в това, че този, който седи на върха ѝ, излъчва психосоматичното си състояние към цялото население на страната. Идеологията на путинизма е доста еклектична; в нея уважението към Съветския съюз лежи редом с феодалната етика, Ленин дели едно легло с руския царизъм и руското православно християнство.
Любимият философ на Путин е Иван Илин – монархист, руски националист, антисемит и идеолог на Бялото движение, който е изгонен от Ленин от Съветска Русия през 1922 г. и завършва живота си в изгнание. Когато Хитлер идва на власт в Германия, Илин горещо го поздравява за това, че е „спрял болшевизацията на Германия“. „Категорично отказвам да оценявам събитията от последните три месеца в Германия от гледната точка на германските евреи… Либерално-демократичната хипноза за липса на съпротива е отхвърлена…“, пише той. Когато обаче Хитлер обявява славяните за второкласна раса, Илин се обижда и скоро Гестапо го задържа за критиките, които е започнал да отправя. След това е спасен от Сергей Рахманинов, след което заминава за Швейцария.
В статиите си Илин се надява, че след падането на болшевизма Русия ще има свой велик фюрер, който ще изправи страната от колене. Всъщност „Русия, която се надига от колене“ е предпочитаният лозунг на Путин и на неговите путинисти. Именно вземайки пример от Илин, той говори презрително и за украинската държава, „създадена от Ленин“. Всъщност независима Украйна е създадена не от Ленин, а от Централната рада през януари 1918 г., веднага след разпускането на Учредителното събрание от Ленин. Тази държава възниква заради агресията на Ленин, но не благодарение на неговите усилия. Илин е убеден, че ако след болшевиките властите в Русия „[станат] антинационални и антидържавни, угоднически настроени към чужденците, [разчленят] страната, [станат] патриотично безпринципни, не защитаващи единствено интересите на великата руска нация, без да се съобразяват с вироглавите малоруси [украинци], на които Ленин даде държавност, то революцията [няма да] приключи, а ще навлезе в новата си фаза на загиване от западния упадък“.
„При Путин Русия се изправи от колене!“ – често скандират неговите поддръжници. Някой веднъж се пошегува: страната стана от колене, но бързо се свлече на четири крака: корупция, авторитаризъм, бюрократичен произвол и бедност. Сега можем да добавим още един: войната.
През последните 20 години се случиха много неща. Лицето на президента на Руската федерация се превърна в непроницаема маска, излъчваща жестокост, гняв и недоволство. Основният му инструмент за общуване станаха лъжите – малки и големи, наивно повърхностни и силно структурирани, лъжи, в които изглежда, че сам вярва, и лъжи, в които не вярва. Руснаците вече са свикнали с изпълнената с лъжи реторика на своя президент. Но сега той привикна към тези лъжи и европейците. Поредният ръководител на европейска държава лети до Кремъл, за да изслуша традиционната си порция фантастични лъжи (сега на огромна, напълно параноична маса), да кимне с глава, да каже, че „диалогът се оказа доста конструктивен“ на пресконференция, а след това просто да отлети.
Меркел призна, че според нея Путин живее в своя собствена фантастична страна. Ако това е така, какъв е смисълът да се занимаваш сериозно с такъв владетел? Той не е писател или художник, трябва да живее в реалния свят и да носи отговорност за всяка своя дума. В продължение на 16 години Меркел, която е израснала в ГДР и следователно би трябвало да разбира истинската същност на Путин, „установи диалог“. Резултатите от този диалог: завземането на определени територии в Грузия, анексирането на Крим, завземането на ДНР и ЛНР, а сега: пълномащабна война с Украйна. След войната с Грузия и завземането на нейни територии „миротворецът“ Обама предложи на Путин… презареждане на отношенията им! Което ще рече: хайде, Владимир, да забравим всичко това и да започнем отначало. Резултатът от това „презареждане“ беше анексирането на Крим и войната в Източна Украйна.
Вътрешното чудовище на Путин не беше възпитано само от нашата Пирамида на властта и корумпирания руски елит, на който Путин, подобно на царя на сатрапите, хвърля тлъсти, сочни парчета корупция от трапезата си.
То беше култивирано и от одобрението на безотговорни западни политици, цинични бизнесмени и корумпирани журналисти и политолози. „Силен и последователен владетел!“ Това ги омагьосваше. „Нов руски цар“ за тях беше нещо като руска водка и хайвер: ободряващо!
През този период от време срещнах много почитатели на Путин в Германия – от таксиметрови шофьори до бизнесмени и професори. Един възрастен участник в студентската революция от 68-а година призна:
„Наистина харесвам вашия Путин!“
„И защо по-конкретно?“
„Той е силен. Казва истината. И е против Америка. Не е като охлювите, които имаме тук.“
„И не ви притеснява, че в Русия има чудовищна корупция, на практика няма избори и независими съдилища, опозицията е унищожена, провинцията е обедняла, Немцов е убит, а телевизията се е превърнала в пропаганда?“
„Не, това са си ваши вътрешни работи. Ако руснаците приемат всичко това и не протестират, това трябва да означава, че харесват Путин“.
Желязна логика. Опитът на Германия през 30-те години изглежда не беше научил такива европейци на нищо.
Но се надявам, че повечето европейци не са такива. Че знаят каква е разликата между демокрация и диктатура – между война и мир. В своето изпълнено с лъжи обръщение Путин нарече нападението над Украйна „военна специална операция“ срещу „украинските агресори“. Което ще рече: миролюбивата Русия първо анексира Крим от „украинската хунта“, след това разгърна хибридна война в Източна Украйна, а сега напада цялата страна. Почти точно както Сталин с Финландия през 1939 година.
За Путин самият живот винаги е бил специална операция. От черния орден на КГБ той се научи не само на презрение към „нормалните“ хора, които винаги са били вид излишна материя за съветската Молох-държава, но и на главния принцип на чекистите: нито една дума истина. Всичко трябва да бъде скрито, засекретено. Личният му живот, роднините, навиците – всичко винаги е било скрито, обрасло със слухове и спекулации.
Сега стана ясно едно: с тази война Путин премина границата – червена линия. Маската е свалена, бронята на „просветения автократ“ се пропука. Сега всички западняци, които симпатизират на „силния руски цар“, трябва да замълчат и да осъзнаят, че в Европа на 21 век се разгръща пълномащабна война. Агресорът е Русия на Путин. Тя ще донесе на Европа само смърт и разрушения. Тази война е отприщена от човек, покварен от абсолютната власт, който в лудостта си е решил да преначертае картата на нашия свят. Ако се вслушате в речта на Путин, в която той обявява „специална операция“, Америка и НАТО се споменават повече, отколкото Украйна. Нека си припомним и неотдавнашния му „ултиматум“ към НАТО. По този начин целта му не е Украйна, а западната цивилизация, омразата към която той попива с черното мляко, което сучеше от биберона на КГБ.
Кой е виновен? Ние. Руснаците. И сега ще трябва да носим тази вина, докато режимът на Путин не рухне. Защото той със сигурност ще рухне и нападението над свободна Украйна е началото на края.
Путинизмът е обречен, защото е враг на свободата и враг на демокрацията. Днес хората най-накрая разбраха това. Той нападна една свободна и демократична страна, именно защото е свободна и демократична страна. Но той е този, който е обречен, защото светът на свободата и демокрацията е много по-голям от неговото тъмно и мрачно леговище. Обречен, защото това, което той иска, е ново Средновековие, корупция, лъжи и потъпкване на човешките свободи. Защото той е миналото. И ние трябва да направим всичко възможно това чудовище да остане там – в миналото – за вечни времена, заедно с неговата Пирамида на властта.
Превод е-вестник
* Владимир Сорокин (1955) е един от най-известните и обсъждани съвременни руски писатели.