Цензура преди и сега

Илюстрация: martech

Написах във Фейсбук, че някои интернет доставчици у нас са дръпнали шалтера на руски сайтове и това не е добре. Започнаха да ме нападат, не било вярно, едва ли не подкрепям Путин.

Когато написах, че сегашната война няма оправдание и това е началото на края на Путин, ме нападнаха пък негови симпатизанти. Ами ако взема да се съобразявам с всички…

Журналистите и медиите често са популисти като политиците, искат да се харесат на аудиторията. И се самоцензурират не само за да обслужат силните на деня. Автоцензурата е най-страшна.

Но сега се възроди и цензура като от Втората световна война. Официално забраниха руски тв канали у нас, а неофициално сайтове. В много европейски страни също ги забраниха. Либерални талибани приветстват решението. Не било цензура… Русия отговори като затвори сайтовете на световни медии, включително Би Би Си. Спря и Фейсбук и Туитър.

През Втората световна война в България е имало допълнение към Закона за защита на държавата, според което се наказва със затвор до 10 години слушането на чужди радиостанции – руски, английски – понеже не са могли да ги спрат. И са запечатвали радиоапаратите само на определена станция. По време на соца пък имаше заглушители на същите тези радиостанции. Сега спират канали и сайтове. Русия прие поправки в закона, които криминализират разпространението на невярна информация за военните действия – до 10 години затвор. Кой ще каже коя е невярна?

Сега в руските медии е цензура, всички са обединени да подкрепят вожда Путин. Няма други коментари. Като Бойко тв у нас, само дето тук става дума за едни чекмеджета и едни милиони подкупи, а там засяга целия свят. И все пак – трябва да има достъп до техните медии, защото могат да съобщят и покажат неща, които от другата страна няма да съобщят и покажат. И обратно.

Наивният читател не знае (но, разбира се, се съмнява), че вече от години страниците (и сайтовете) на големи световни вестници се пълнят основно не от собствени журналисти и източници, а от пиар агенции. Дори за военни конфликти. Изключваме сегашния, а да вземем например Сирия. Независими журналисти, фотографи, влязоха там, а никой не искаше да купува снимките и репортажите им. Дори тези, които можеха да бъдат в подкрепа на т. нар. опозиция срещу Асад. Всяка голяма медия си има предварително определени източници, от когото взима снимки и новини. Съгласувано и договорено. Никакви случайни снимки и репортажи. Независими журналисти няма повече да ходят по такива места. Затова и сега ще гледаме войната от двете й страни, от медии на двете противостоящи страни. Е, доколкото са достъпни.

Илюстрация: Еуромайданпрес.ком

Едно става ясно – навремето с традиционните медии, във вестници и по телевизии излизаха „правилни“ неща, според политиката на вестника, но се ползваха и собствени източници, разследвания. Журналистите сами търсеха новини. Вече не е така – от CNN до RT. Нашите кални телевизии да не ги споменавам, зрителите отдавна се отвращават. Има си подбрани канали за информация, подбрани коментатори, определени тези, които трябва да се доказват.

С появата на интернет всички помислиха, че няма скрито покрито, информацията е достъпна отвсякъде. Е, оказва се, не е така – могат да изтрият цели сайтове, държави. И някои държави могат да забранят цели социални мрежи.

Търсачката Гугъл вече от години цензурира, доставя само подбрано съдържание на търсенето за каквото и да е.

Фейсбук манипулира, разпространява до повече хора някои статуси и линкове, ограничава други. И т. н., с новите технологии информацията не става по-достъпна.

Залят си от коментари в социални мрежи, смесени с новини или вместо тях. Коментарът се превръща в новина и вече трудно се научава какво се е случило. На кого да вярваш?

А въобще някой търси ли истината какво се случва? Ако проследи човек поведението на читатели и потребители на социални мрежи – всеки търси новини, които да потвърждават убежденията му. Това е най-лошата автоцензура – читателската. И за всеки има съответни сайтове и групи, които да му потвърждават нагласите кой е добър и кой лош.

Има вече и изкусни дигитални фалшификати, или пък стари кадри се представят като нещо от вчера. До такава степен, че читателят вече не вярва и на истински снимки и кадри. Например в един наш български случай – снимки с чекмеджето на Борисов негови фенове продължават да ги смятат за фалшификат. Дори след като самият той призна, че са правени в спалнята му, само че някой му ги бил внесъл да ги снима там…

Е, това е епохата в която влязохме. Как ли ще излезем от нея?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.