Руската атака срещу ядрена централа: Какво точно се случи

Нощният обстрел на АЕЦ „Запорожие“. Снимка: видеокадър

Руските войски вече контролират украинския ядрен енергиен комплекс АЕЦ „Запорожие“ след битка, която предизвика (вече потушен) пожар и породи опасения за ядрена катастрофа.

Комплексът е най-голямата ядрена електроцентрала в Европа, разполагаща с шест реактора, инсталирани между 1984 и 1995 г. В мирно време тя осигурява около половината от цялата ядрена енергия на Украйна и около 20 % от цялата електроенергия от всякакви източници.

Нападението срещу „Запорожие“ беше толкова близо до ядреното съоръжение, колкото военните действия никога не са се приближавали, и предизвика пожар в учебно-тренировъчна сграда на площадката; украински официални лица заявиха, че има незначителни щети по един от реакторите, които не засягат неговата безопасност.

Въпреки че по света са разпространени опасения във връзка с това, което някои, включително посолството на САЩ в Киев, наричат „военно престъпление“, на този етап няма индикации, че е настъпила или предстои ядрена катастрофа.

Какво се случи?

На 3 март Украйна съобщи на Международната агенция за атомна енергия, че руските сили са преодолели загражденията в град Енергодар и се приближават на няколко километра от електроцентралата. „Битката се води в град Енергодар и по пътя към площадката на ЗНЯО (Запорожската атомна електроцентрала)“, пише украинският регулатор в писмото си до МААЕ. По-късно в четвъртък беше съобщено за обстрел на площадката на електроцентралата.

На пресконференция в петък генералният директор на МААЕ хвърли вината за щетите върху руските сили, като заяви, че „снарядът е дошъл от руските сили“, съобщи „Вашингтон пост“.

До петък руските сили бяха поели контрола над електроцентралата – ход, който подсказва, че атаката срещу града е била извършена с цел превземане на съоръжението.

Какво е основното притеснение? Дали навлизаме в територията на Чернобил или Фукушима?

Почти сигурно не. Конструкцията на реакторите в Запорожие е коренно различна от тази в Чернобил и се смята за много по-безопасна и по-лесна за контролиране. Освен това реакторите са разположени в дебели защитни конструкции, които са в състояние да издържат на значителни удари. Във Фукушима топенето се случи, защото цунамито изключи резервните дизелови генератори, след като самите реактори се изключиха автоматично.

Съобщава се, че боевете в Запорожие са спрели. Понастоящем работи само един от реакторите с капацитет 60 %. Нещата трябва да се влошат значително, за да се стигне до сценарий, при който самите реактори са изложени на риск: При по-нататъшни бойни действия ще трябва да се пробият дупки в защитните конструкции, няколко различни резервни системи ще трябва да бъдат повредени или унищожени, а външните източници на енергия ще трябва да откажат.

Съществуват ли други рискове освен разтопяването на реакторите?

Да. Разтопяването и проблемите със самите реактори са най-малко вероятният проблем, който може да възникне, казва Дейвид Уудс, почетен професор по инженерство на интегрираните системи в Държавния университет в Охайо и експерт по безопасността на изключително сложни системи като атомните електроцентрали.

По-вероятният сценарий – макар и все още нискорисков – е свързан с отработеното ядрено гориво и други източници на радиоактивни отпадъци, съхранявани на площадката, част от които също се нуждаят от охлаждане. Ако се спре електрозахранването за охлаждането на тези отпадъци или се предприеме друго действие, което създава рискове за тези източници, които не са свързани с реактора, това може да доведе до изпускане на радиоактивни материали. Това може да бъде опасно за хората на площадката или по течението на реката, но няма да доведе до широко разпространение на радиоактивни отпадъци, подобно на катастрофата в Чернобил.

Отминала ли е опасността?

Не. Но колкото повече време минава от първоначалния инцидент, толкова по-малки стават основните рискове. Уудс каза, че правилно охладените реактори бързо губят остатъчната си топлина след спирането им, което означава, че дори при по-късна катастрофа рискът от разтопяване намалява. И, разбира се, ако действителните обстрели и стрелба са спрели, рискът от остри извънредни ситуации спада драстично.

Кой управлява централата сега?

Държавният инспекторат за ядрено регулиране на Украйна заяви, че персоналът на централата продължава да я управлява, въпреки че може да не им бъде позволено да приключат смените си, което поражда опасения за умора. В изявление на „Енергоатом“, която управлява централите в Украйна, се казва, че работниците са „физически и морално изтощени“, и се призовава за незабавна смяна на персонала. „Компетентни ли са отговорните лица?“ попита Уудс. „Защото, ако са, всичко ще бъде наред.“

Имало ли е изтичане на радиация в централата?

Как се наблюдава това и има ли начин това да се провери независимо? Международната агенция за атомна енергия съобщи, че няма промяна в радиацията на площадката и че радиационните монитори на място функционират правилно. Министърът на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм заяви, че екипът за реагиране при ядрени инциденти на нейното министерство следи ситуацията и все още не е установил повишени нива на радиация.
Дали това е знак, че Русия се стреми към енергийната мрежа на Украйна?

Каква е крайната цел на Русия?

Остава неясно дали руското превземане на АЕЦ „Запорожие“ отразява по-широка военна стратегия за контрол над ядрените електроцентрали на страната – и в крайна сметка над енергийната ѝ мрежа.

Във видеоклип от петък Зеленски твърди, че руснаците са атакували обекта умишлено. „В момента руски танкове стрелят по ядрените блокове. Това са танкове, оборудвани с термовизионни камери, което означава, че те знаят по какво стрелят“, каза той. Руското министерство на отбраната обаче отрича да е виновно, като нарича това „провокация, инсценирана от киевския режим“.

МААЕ заяви, че щетите по централата са причинени от руските сили, но експертите не бяха сигурни как да ги тълкуват. „Или руските лидери са наредили атаката, което би означавало ниво на безразсъдство и арогантност, което не сме очаквали, или руските войски на терен са обстрелвали централата без заповеди – или дори вероятно в разрез с тях“, пише Джон Уолфстал, старши съветник в Global Zero и бивш старши директор на Съвета за национална сигурност, в коментар за Washington Post.

Уолфстал посочва една от причините, поради които Русия може да иска да контролира украинските ядрени централи. „Може би в съзнанието на Путин е необходимо да изземе украинските ядрени активи, за да подкрепи разказа си, че Украйна се стреми към ядрени оръжия“, пише той. (Инспекциите на МААЕ показаха, че в Украйна не съществува такава програма за ядрени оръжия).

Електрическите мрежи типични цели ли са във войната?

Контролирането или повреждането на електропреносната мрежа на противника се превърна в обичайна тактика в съвременните войни и Русия е основен извършител на такива действия. Както неотдавна писа техническият репортер на Grid Бен Пауърс, през 2015 г. Русия извърши кибератака срещу електропреносната мрежа на Украйна и според експертите мрежата може да бъде основна цел в тази война.

„Не е безпрецедентно, че е атакувана енергийна инфраструктура. Всъщност само в периода 2014-2018 г. имаше десет атаки от проруски сепаратисти и други лица срещу енергийната инфраструктура в Украйна“, пишат Ану Нараянан и Джонатан Уелбърн, експерти в корпорацията RAND, в имейл до Grid.

Завладявайки АЕЦ „Запорожие“, Русия вече контролира една пета от производството на електроенергия в Украйна. Преди инвазията Украйна се подготвяше да свърже мрежата си със съседните европейски държави до 2023 г. Засега обаче мрежата е изолирана, което означава, че Украйна не може лесно да получи достъп до нови източници на енергия.

Засега обаче изглежда, че Русия е избрала конвенционални оръжия вместо хакери, за да упражни контрол върху енергийната система на Украйна.

Застрашени ли са други електроцентрали в Украйна?

В Украйна има още три атомни електроцентрали, които в момента са в експлоатация и са концентрирани в западната половина на страната. Предстои да видим дали Русия ще се опита да се насочи и към тези съоръжения.

Превод е-вестник

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.