От „Крепостта Европа“ до отворени врати
Почти толкова смайваща, колкото и скоростта на разрастване на бежанския поток, е скоростта, с която правителствата промениха политиките си в отговор на кризата, пише онлайн изданието The Grid.
„Относно напредъка на закрилата на бежанците и отношението към тях съм окуражен, обнадежден и оптимист, макар да разбирам, че това е огромно движение на хора“, каза Ерик Шварц, президент на Refugees International, пред Grid от Полша, където наблюдава хуманитарните действия.
Най-важното е, че на 3 март на среща на министрите от ЕС беше постигнато единодушно съгласие за активиране на политиката, известна като Директива за временна закрила, която дава на украинците, бягащи от конфликта, правото на разрешение за пребиваване в която и да е държава от ЕС, която те изберат, за срок от една година (то може да бъде удължено до три години).
Това разрешително осигурява достъп до програмите на ЕС за заетост, образование, здравеопазване и социално подпомагане. Освен тези предимства, необичайното в програмата е, че тя позволява на новопристигналите да избират държавата, в която ще живеят, и не изисква от тях да кандидатстват за официален статут на бежанец.
Това има предимства за търсещите убежище – получаването на статут на бежанец често е тромав и труден процес, който изисква от тях да докажат, че са били лично преследвани – но Стефани Шварц, професор по международни отношения в Университета на Южна Калифорния, която изучава проблемите на бежанците, заяви пред Grid, че това дава и гъвкавост на правителствата.
„Това, което се прави, е, че се позволява на страните от ЕС да останат в съответствие с международните си правни задължения да не връщат хора у дома“, каза тя, „но без да им предоставят такъв статут, който може да доведе до постоянно пребиваване в бъдеще.“ Скритата надежда зад тази политика е, че това масово разселване ще бъде временно.
Афганистанци и сирийци – не, украинци – да
Директивата на ЕС за временна закрила е създадена през 2001 г. в отговор на Балканските войни през 1990-те години и масовата миграция от бивша Югославия. Но поради разногласията между европейските държави в миналото тя никога не беше използвана – въпреки последователните вълни от лица, търсещи убежище, които се опитваха да достигнат континента.
След мигрантската криза от 2015 г., когато в Европа пристигнаха около 1,3 млн. души, подтикнати от войната в Сирия, както и от бедността и нестабилността в други части на Близкия изток и Африка, ЕС придоби репутацията на „Крепост Европа“ заради политиките, целящи да блокират или възпрат бежанците да влязат на континента. Те включваха знакова сделка с Турция през 2016 г. за задържане на сирийските бежанци в тази страна, вместо да се отвори вратата за миграция към държавите от ЕС. В замяна Турция получи помощ в размер на милиарди долари.
Акцентът – досега – беше да не се допускат бежанци.
Разследване на „Гардиън“ от миналата година установи, че политиките за отблъскване на бежанците, изпълнявани с помощта на държави извън ЕС – по-специално Либия – може да са отговорни за най-малко 2000 смъртни случая по време на пандемията. Още през миналото лято френският президент Еманюел Макрон призоваваше Европа да се „защити от големите нелегални миграционни потоци“ след падането на Кабул, което предизвика обвинения в бездушие.
Бързата и почти единодушна реакция през последните дни също така рязко контрастира с неотдавнашните разделения и липсата на солидарност в Европа по отношение на презаселването на бежанците. Забележително е, че двете държави, които отказаха да приемат каквито и да било бежанци по силата на спорната квотна система, приета през 2016 г. – Полша и Унгария – са на предната линия на новата бежанска криза.
Идват в САЩ?
Засега масовата украинска миграция е предимно европейско явление и поне по неофициални данни много украински бежанци изглеждат заинтересовани да останат близо до старите си домове. Освен притегателната сила на домовете си, повечето от тези жени и деца са оставили зад себе си и братя и бащи.
В крайна сметка обаче САЩ също могат да се сблъскат с пристигащи. В САЩ има значително украинско население, а една седмица след началото на войната администрацията на Байдън се съгласи да предостави временен защитен статут (ВЗС) на украинците, които вече са в САЩ, което означава, че те могат да живеят и работят там без страх от депортиране, дори без гражданство или постоянно пребиваване.
За разлика от европейската закрила, която ще продължи да се прилага за украинците, бягащи от конфликта, американският статут на TPS понастоящем се прилага само за украинци, пребивавали в САЩ преди 1 март. Около 30 000 души могат да се възползват от него.
Като следваща стъпка Шварц от Международната организация на бежанците заяви, че „президентът трябва да обмисли издаването на извънредно разрешение, което ще насърчи презаселването на поне 100 000 или повече украински бежанци през следващите няколко години. Смятам, че това ще бъде много важен сигнал за подкрепата на САЩ за хуманитарните усилия“.
Криза в кризата
Струва си да се има предвид, че войната в Украйна създаде безпрецедентна регионална бежанска криза в рамките на безпрецедентна глобална бежанска криза. По данни на Организацията на обединените нации днес в света има повече от 26 милиона бежанци, което е най-високият брой, регистриран някога по едно и също време.
По-голямата част от тях са от Сирия, Венецуела, Афганистан, Южен Судан и Мианмар. Двойните стандарти в бързата и щедра реакция спрямо Украйна са очевидни, но друг начин да се погледне на това е като на демонстрация на това как трябва да работи системата.
Ако има някаква положителна страна, каза Гранди от Върховния комисариат на ООН за бежанците, „тя е, че Европа вече е разбрала, че всеки може да стане бежанец. Всяка страна може да бъде засегната от бежанска вълна“.