Загадката на войната в Украйна: Какво не е наред с руската армия?
Защо руският президент Владимир Путин реши да използва военна сила, за да постигне политическите си цели в Украйна? Може би защото неотдавнашният опит го бе научил, че това работи. В Грузия през 2011 г., в Крим и Донбас през 2014 г. и в Сирия от 2015 г. Русия постигна целите си на сравнително малка военна или икономическа цена.
Можем да кажем с известна сигурност, че войната в Украйна през 2022 г. не протича по този начин.
Към момента на написване на този текст, след близо две седмици от началото на конфликта, Русия е ангажирала над 90 % от планираните си сили в борбата, но изглежда не е постигнала нито една от стратегическите си цели. Правителството на Украйна продължава да е в Киев и да командва украинската армия, а руснаците са превзели само един голям украински град – Херсон в южната част на страната, като дори там окупаторите бяха посрещнати със значителни протести от страна на местните жители през уикенда.
Броят на убитите руски войници вероятно е някъде между около 500 души, за които твърди Русия, и 11 000 души, за които твърди Украйна – дори и по-малкото число е високо за две седмици сражения – и има широко разпространени съобщения за дезертьорство и нисък морал. Руските сили се струпват около столицата Киев, но сведенията до каква степен са обкръжили града се различават.
Вярно е, че военната и гражданската съпротива на Украйна се оказа по-ефективна, отколкото мнозина очакваха, и страната получи по-голяма международна подкрепа, отколкото се очакваше, но някои от трудностите на руските сили явно се дължат и на собствените им стратегически грешки и логистични трудности.
Доколко е увредена руската армия – по отношение на обучението, логистиката и морала – и доколко това има значение за бъдещето на този конфликт?
Стратегически грешки
Първият знак, че за Русия това няма да стане бързо и лесно, дойде още в първия ден на войната, когато руските десантчици се опитаха да превземат летище „Хостомел“ северозападно от Киев, което щеше да им позволи да вкарат по въздух войски за превземане на столицата. Но десантчиците се приземиха доста по-рано от нахлуващите сили, нямаха достатъчно въздушно прикритие и в крайна сметка се стигна до ожесточена битка с украинските военни, в резултат на която летището стана неизползваемо. Руснаците бяха принудени да транспортират войските си по суша.
Като цяло първите дни на руската инвазия се характеризират с това, че малки части се придвижват самостоятелно, без логистична подкрепа или въздушно прикритие, и влизат в схватки с украинските защитници. Пример за това е привидно половинчатият опит на малки отряди руски сили да превземат Харков, втория по големина град в Украйна, в първите дни на войната. Този разпръснат и безразборен подход беше озадачаващ за някои от тези, които изучават руската военна тактика, която обикновено набляга на тежката артилерия.
„От това, което разбираме, или от това, което си мислехме, че разбираме, за руската доктрина, те правят всичко погрешно“, каза Дейвид Шлапак, старши изследовател в областта на отбраната в корпорация „Ранд“, пред Grid. „Те напредват, напълно пренебрегвайки принципите на комбинираните оръжия. Настъпват, без да използват артилерия и огнева мощ по начина, по който бихме очаквали от тях. Те предприеха някои доста рисковани операции. Доктрината им за начина, по който трябва да се бият, е доста ясна. Но те просто не го правят.“
Друга загадка за много наблюдатели е защо не се вижда по-съгласувано използване на руската въздушна мощ. Нахлуването започна според общите очаквания – със залпове с крилати и балистични ракети срещу украинската противовъздушна отбрана и радарни системи. Както неотдавна написа Джъстин Бронк, анализатор на въздушните сили в Кралския институт на обединените служби, логичната следваща стъпка „щеше да бъде руските Въздушно-космически сили (ВКС) да проведат широкомащабни ударни операции, за да унищожат“ украинските ВВС.
Това е максимата на съвременната война; първото нещо, което правиш, е да поемеш контрола над небето. Вместо това руските изтребители извършват само ограничени полети в Украйна, обикновено поединично и по двойки на малки височини, за да избегнат украинските системи за противовъздушна отбрана.
Според американски служители „значителна част“ от военновъздушните сили на Украйна все още са оперативни. Всичко това накара Бронк да заключи в последващ анализ, че ВКС просто „нямат институционален капацитет да планират, инструктират и провеждат сложни въздушни операции в голям мащаб“.
Нисък морал и объркване
Появяват се съобщения за руски войници, които масово се предават, саботират или изоставят превозните си средства, за да избегнат боевете, и дори са принудени да искат храна от украинците или да плячкосват хранителни магазини. Тези съобщения, които украинското правителство и неговите съюзници имат стимул да изтъкват, трябва да се приемат с известна доза съмнение. Но става пределно ясно, че много руски офицери не са знаели, че ще участват в инвазията в Украйна, докато тя не е започнала.
Някои редови войници може би не са знаели, че вече не са на „тренировъчна мисия“, докато не са пресекли украинската граница. Това е още по-забележително, като се имат предвид подробните сведения за руските планове, оповестени от западните разузнавателни служби. Изглежда, че служителите във Вашингтон и някои европейски столици са знаели повече за мисията, отколкото самите руски войници.
В продължение на седмици руското правителство отричаше, че планира да нахлуе, а Путин и неговите висши военни може би са били параноични по отношение на изтичането на информация. Но липсата на подготовка може да обясни някои от стратегическите обърквания в първите дни на войната.
На по-високо ниво планиращите войната може да са започнали да вярват на собствената си пропаганда, внушаваща, че украинците всъщност са руски патриоти, които чакат да бъдат освободени от нацистките си господари, поставени от Запада.
Близо 200 000 войници, които Русия събра по границите на Украйна, не представляваха толкова голяма сила, ако целта беше да се завладее страна, по-голяма от Франция, с население над 40 милиона души. Възможно е да са си мислели, че поне част от украинците ще ги посрещнат добре и че съпротивата ще рухне под обстрела с крилати ракети и светкавични набези в главните градове на страната.
Това не се случи.
„Все повече започвам да мисля, че това беше комбинация от горделивост и грешни преценки, основани на някакво изкривено разбиране за съотношението на силите и лоша оценка на мотивацията на украинците“, каза пред The Grid Маргарита Коняева, научен сътрудник в Центъра за сигурност и нови технологии към университета Джорджтаун.
Адското задръстване
Руснаците може би са разчитали твърде много на „светкавичните набези“ на малки, слабо защитени отряди в първите дни на войната, но днес вниманието им е насочено към 64-километров конвой от камиони и военни превозни средства, който вече седмица стои и почти не се движи на около 30 километра от центъра на Киев. Според американски служители това е военно задръстване от превозни средства и войници, затруднено от недостига на гориво и храна.
Алекс Вершинин, наскоро пенсиониран офицер от американската армия с опит във военните дела, написа преди войната широко цитирана статия, в която прогнозира, че руското настъпление може да се забави поради трудностите при поддържането на тежките артилерийски части на Русия с гориво, резервни части и други доставки.
Вершинин казва пред The Grid: „Въпросът е дали тази колона е спряла, защото са й свършили доставките? Или е спряла, защото са знаели, че ще им свършат запасите и умишлено са спрели в този район, за да изчакат поддържащия ешелон да ги настигне?“
Така или иначе, Русия оставя голямо количество муниции, бронетехника и войници на открит път, изложени на риск за необяснимо дълго време.
Затънали в калта
По време на подготовката за войната доста коментари бяха насочени към прословутата „распутица“, или разкалването, което превръща голата земя в кално блато в Украйна и Западна Русия. Това от своя страна предизвика известно присвиване на очи при мисълта, че калта наистина би била проблем за една модерна механизирана армия, толкова напреднала като руската. Но както показаха някои видеоснимки, система за противовъздушна отбрана на стойност 15 млн. долара, очевидно бе изоставена в калта край Херсон, теренът е бил проблем.
„Можете да попитате почти всеки американски танкист, който някога е трябвало да изважда танк от калта“, каза Дан Грейзър, пенсиониран танкист от Корпуса на морската пехота на САЩ, който сега работи в Проекта за правителствен надзор (Project on Government Oversight). „Когато говорим за големи, тежки, бронирани превозни средства, дори и гъсенични, ако те заседнат в калта, това много бързо се превръща в голям проблем. На повечето от снимките, които виждам, танковете са заседнали на пътищата, което ми говори, че има голям проблем със затъването на всички тези Т-72 и Т-90 в калта.“
Нискотехнологична война
От десетилетия светът не е виждал голяма сухопътна война между две индустриализирани държави. През последните десетилетия технологичният напредък преобрази съвременните бойни действия – или поне така си мислехме.
Поне досега инвазията на Русия беше изненадващо нискотехнологична. Имаше кибератаки и използване на зловреден софтуер, но не и такива опустошителни удари, които да извадят от строя комуникациите или енергийната мрежа на Украйна, както се опасяваха мнозина. (Все още не е ясно дали това се дължи на липсата на опити от страна на Русия или на ефективна киберзащита от страна на Украйна).
Вместо да води борба в киберпространството, Русия просто бомбардира комуникационната инфраструктура и електроцентралите на Украйна. Русия също така използва в по-малка степен от очакваното възможностите на безпилотните самолети, които демонстрира в други конфликти, особено в Сирия.
„Следя модернизацията на руската армия и нейните значителни подобрения и инвестиции в области като електронната война, безпилотните самолети. Не видяхме добро използване на нито един от тези елементи“, каза Коняева.
Грейзър, който днес изследва въпроси, свързани с обществените поръчки в областта на отбраната, заяви, че войната трябва да предизвика някои промени в мисленето за приоритетите в областта на отбраната занапред.
„Смятам, че много хора, които са призовавали законодателите да отделят повече пари за тези нови програми на Пентагона, защото естеството на войната се е променило из основи, ще бъдат доста смутени“, каза той. „Това, което виждам досега, са много конвенционални операции. За какво говорим тук? Танкове, артилерийски установки, гориво, кал.“
Мъглата на войната
Читателите, които стигат до заключението, че Русия се проваля и вероятно ще загуби войната, трябва да бъдат малко по-предпазливи.
Украйна несъмнено печели глобалната информационна война, събужда световна симпатия и вдъхновява подкрепа за своята кауза. Но Украйна също така доминира в информацията до такава степен, че може да даде подвеждаща картина за това, което се случва на бойното поле.
Това, което знаем, е, че докато руското настъпление е спряно на много места в северната част на страната, на юг, по крайбрежието на Азовско и Черно море, то напредва много по-бързо. Това са критични успехи, тъй като рискуват да задушат ключовите търговски пътища на Украйна.
Правителството на Украйна скоро може да бъде изправено пред труден избор дали да изтегли силите си от Източна Украйна, за да ги предпази от отрязване. Сега изглежда, че руските сили се прегрупират за мощни атаки срещу Киев и Харков.
Колкото и да се говори за грешките на Русия и за бавното ѝ като цяло напредване, си струва да се припомни, че на американските сили им отне около месец да превземат Багдад по време на инвазията в Ирак през 2003 г. Историята вече оценява тази операция като изключително бърза.
Фактът, че тази война се оказва по-мащабна, отколкото мнозина очакваха, също така създава нови политически и морални дилеми. В момента Западът внася оръжия в Украйна, за да помогне на армията ѝ да удържи руснаците или да подкрепи нелегалната съпротива, ако украинското правителство падне.
Но макар че първоначалната тактика на Русия изглеждаше предназначена да избегне тежките боеве в градските центрове и цивилните жертви, колкото по-дълго се проточва войната, толкова по-вероятно е руските военни да прилагат тактиката на изгорената земя, която използваха в градовете в Чечения и Сирия.
Това може да включва използването на мощни „термобарични“ оръжия, известни още като вакуумни бомби, за разрушаване на големи градски райони. „Руският подход към военните действия обикновено е, когато има съмнение, да се изравни със земята мрежата от квадрати“, казва Шлапак.
Що се отнася до надеждите за продължаване на борбата като въстание, Вершинин заяви пред The Grid: „Видях какво стана при партизанската война с Ирак. Не бих пожелал това на никой народ.“
В момента фактът, че Украйна разполага с повече лостове за влияние от очакваното, означава, че е малко вероятно да се съгласи с условията за прекратяване на огъня, които Русия предлага. Но отказът от тези условия може да доведе до цялостно разрушаване на украинските градове и до разселване или убийство на много повече хора.
В продължение на две седмици голяма част от глобалния разказ за тази война представяше храбрите украинци, които се изправят срещу непохватните руснаци. И в двете характеристики има нещо вярно. Но също така е много възможно историята да придобие още по-мрачен обрат през следващите дни.
Превод е-вестник