Как Владимир Путин загуби интерес към настоящето
Благодарение на решението на Владимир Путин да нахлуе в Украйна, сега Русия е по-изолирана от всякога. Икономиката е подложена на санкции, а международният бизнес се оттегля. Новинарските медии са все по-ограничавани; тези, които са останали, разпространяват параноя, национализъм и лъжи. Хората ще имат все по-малко възможност да общуват с другите извън границите. И се опасявам, че във всичко това Русия все повече прилича на своя президент.
От години разговарям с високопоставени бизнесмени и вътрешни хора от Кремъл. През 2016 г. публикувах книгата „Цялото кремълско войнство“ за най-близкото обкръжение на Путин. Оттогава събирам материали за потенциално продължение. Макар че случващото се около президента е непрозрачно – Путин, бивш офицер от КГБ, винаги е бил потаен и конспиративен – моите източници, които говорят с мен при условие за анонимност, винаги са били точни.
Това, което чух за поведението на президента през последните две години, е тревожно. Уединението и недостъпността му, дълбоката му убеденост, че руското господство над Украйна трябва да бъде възстановено, и решението му да се обгради с идеолози и подмазвачи – всичко това допринесе Европа да достигне до най-опасния момент след Втората световна война.
Путин прекара пролетта и лятото на 2020 г. под карантина в резиденцията си във Валдай, приблизително на половината път между Москва и Санкт Петербург. Според източници от администрацията той е бил придружаван там от Юрий Ковалчук. Ковалчук, който е най-големият акционер в банка „Россия“ и контролира няколко одобрени от държавата медии, е близък приятел и доверен съветник на Путин от 1990-те години. Но към 2020 г., според моите източници, той се е утвърдил като де факто втория човек в Русия, най-влиятелният сред обкръжението на президента.
Ковалчук има докторска степен по физика и някога е работил в институт, ръководен от нобеловия лауреат Жорес Алфьоров. Но той не е просто човек на науката. Той е и идеолог, който изповядва светоглед, съчетаващ православен християнски мистицизъм, антиамерикански конспиративни теории и хедонизъм. Изглежда, че това е и мирогледът на Путин. От лятото на 2020 г. насам Путин и Ковалчук са почти неразделни и двамата заедно кроят планове за възстановяване на величието на Русия.
Според хора, запознати с разговорите на Путин с неговите помощници през последните две години, президентът напълно е загубил интерес към настоящето: икономиката, социалните въпроси, пандемията от коронавирус – всичко това го дразни. Вместо това той и Ковалчук са обсебени от миналото. Френски дипломат ми разказа, че президентът на Франция Еманюел Макрон бил изумен, когато Путин му изнесъл дълга лекция по история по време на един от разговорите им миналия месец. Не е трябвало да бъде изненадан.
В своето съзнание Путин се намира в уникална историческа ситуация, в която най-накрая може да се възстанови след предишните години на унижение. През 1990-те години, когато Путин и Ковалчук са се срещнали за първи път, и двамата са се опитвали да стъпят на краката си след разпадането на Съветския съюз, също като страната.
Те смятат, че Западът се е възползвал от слабостта на Русия, за да изтласка НАТО възможно най-близо до границите на страната. Според Путин ситуацията днес е противоположна: Западът е този, който е слаб. Единственият западен лидер, когото Путин приемаше сериозно, беше предишният канцлер на Германия Ангела Меркел. Сега нея я няма и е време Русия да си отмъсти за униженията от 1990-те години.
Изглежда, че наоколо няма никой, който да му каже обратното. Според хора, които го познават, Путин вече не се среща с приятелите си на питиета и шашлик. През последните години – и особено след началото на пандемията – той е прекъснал повечето контакти със съветници и приятели. Докато преди приличаше на император, който обича да се забавлява с противоречията на поданиците си, да ги слуша как се изобличават един друг и да ги настройва един срещу друг, сега той е изолиран и отдалечен дори от повечето от старото си обкръжение.
Охраната му е наложила строг протокол: никой не може да се вижда с президента без карантина от една седмица – дори Игор Сечин, някогашният му личен секретар, а сега ръководител на държавната петролна компания „Роснефт“. Твърди се, че Сечин е под карантина за две или три седмици месечно, и то само заради кратки срещи с президента.
В „Цялото кремълско войнство“ описах феномена на „колективния Путин“ – начинът, по който обкръжението му винаги се опитваше да предвиди с нетърпение какво ще иска президентът. Тези приближени казваха на Путин точно това, което той искаше да чуе.
„Колективният Путин“ все още съществува: целият свят го видя в навечерието на инвазията, когато той изправи един по един висши служители и ги попита за мнението им относно предстоящата война. Всички те разбираха задачата си и покорно се опитваха да изразят мислите на президента със свои думи.
Този ритуален сеанс, който беше излъчен от всички руски телевизионни канали, трябваше да омаже с кръв всички висши служители на страната. Но той също така показа, че на Путин съвсем му е омръзнала старата гвардия: презрението му към тях беше видимо. Той сякаш се наслаждаваше на тяхното хленчене, както когато публично унизи Сергей Наришкин, ръководителя на Службата за външно разузнаване, който започна да мънка и се опитваше бързо да се поправи, съгласявайки се с всичко, което казваше Путин. Това не са нищо друго, освен „йесмени“ – сякаш казваше президентът.
Както пиша от години, някои членове на обкръжението на Путин отдавна работят, за да го убедят, че той е единственият човек, който може да спаси Русия, че всеки друг потенциален лидер само би провалил страната. Това беше посланието, което президентът чу още през 2003 г., когато обмисляше да се оттегли от поста, само за да получи отговор от съветниците си – много от които имаха и опит в КГБ – че трябва да остане на поста си.
Няколко години по-късно Путин и неговото обкръжение обсъждаха „операция Наследник“ и Дмитрий Медведев стана президент. Но след четири години Путин се върна, за да го замени. Сега вече наистина и съвсем искрено е повярвал, че само той може да спаси Русия. Всъщност, вярва го толкова силно, че според него хората наоколо могат да осуетят плановете му. Затова не може да се довери и на тях.
И ето ни сега. Изолирана и подложена на санкции, сама срещу света, Русия изглежда така, сякаш се преобразява по образ и подобие на своя президент. Близкият кръг на Путин, който вече е много тесен, само ще се свива. Докато жертвите в Украйна се увеличават, президентът изглежда се е запънал – той казва, че санкциите срещу страната му са „обявяване на война“
Но в същото време той изглежда вярва, че пълната изолация ще накара голяма част от най-ненадеждните елементи да напуснат Русия: през последните две седмици протестиращата интелигенция – ръководители, актьори, художници, журналисти – набързо напуска страната – някои изоставиха имуществото си, само за да се измъкнат. Опасявам се, че от гледна точка на Путин и Ковалчук това само ще направи Русия по-силна.
Превод е-вестник
*Михаил Зигар е руски писател, политически журналист, военен кореспондент и бивш главен редактор (2010–2015) на телевизионния канал „Дожд“, автор на бестселъра „Цялото кремълско войнство: в двора на Владимир Путин“.