Искам да се преродя във венецианска чайка
За средновековна Република Венеция и за днешния ни ден
Защо е велика Венеция? Защо, когато отидем там, времето спира, всичко в теб млъква, застиваш? Със сигурност не заради тълпите туристи, приличащи на скакалци, наблъскани по мостовете, по тесните “виотоли”, накацали като гълъби навсякъде. Със сигурност не заради меланхолията и разрухата, които струят от всеки неин запустял дом и “палацо”. Със сигурност не и защото млади хора там почти няма, а само старци, кисели жители на средна възраст и туристи, тълпи от туристи. Все още не разбирам как италианското правителство допусна градът, който през 50-те години на миналия век беше около 250-хиляден, сега да наброява по-малко от 60 хиляди. Цялата администрация, държавните служби, и всякакви работни места извън туризма, са преместени в Местре, града на северния бряг срещу Венеция. Много са причините и факторите за обезлюдяването на Серенисима – астрономическите наеми, нейната влажност и малки жилищни пространства, все пак това е средновековен град, липсата на адекватна със съвременното икономическо развитие заетост и т.н.Но кое, кое е онова нещо, което така я отделя, прави я различна от другите италиански градове, от нас, от нашата съвременност? Може би идеалите, според които е построена и е просъществувала като единствена самостоятелна република цели 11 века? Идеалът да бъдеш венециански поданик – това е значело много! Било е чест за всички, като едно от най-големите наказания е било да те изгонят и лишат от венецианско поданство. Като се замисля, нима ние – българите, сме горди от нашето българско поданство? Че то над половин милион наши съграждани се отказаха от него и избягаха в рамките на 20 години!
Но да се върнем на идеалите във Венеция. Може би идеалът за красота, съразмерност и хармония, който преобладава в целия град, те грабва най-много. Дори средновековният институт за душевно болни от 15 век е построен според него. Красотата и хармонията са навсякъде – в църквите, в ритъма на пейзажа, редуването на бял мрамор, синьо-зелено море, статуи на светци и патрони, гондоли, плавно плъзгащи се по каналите, играта на слънцето с водата…
Друг идеал е грижата за човека. В средновековната република Венеция, тогава когато обикновеният човек във феодалните владения нищо не е означавал, човекът във Венеция е бил Гражданин с всичките права и задължения, произтичащи от този статут. Грижата към обикновените хора се е проявявала например в многобройните църковни и държавни венециански институти за отглеждане на деца сираци и изоставени. Един такъв институт е музикалното училище за девойки, в което е преподавал самият Антонио Вивалди. Положението на сирачетата момичета през Средновековието е било плачевно. По принцип жените тогава са били на по-ниско стъпало от мъжете. Изцяло са зависели от тях, било от бащите си, от тяхното благосъстояние, за да имат добра зестра и за да се омъжат изгодно, било съответно от съпрузите си, за да живеят добре или поне да имат покрив над главата си.
А когато си сираче… Или ставаш проститутка, което също е било регламентирано от венецианската република със специален закон, или си търсиш слугинска работа, но за нея трябват препоръки и т.н.Кръгът се затваря. За да ограничи и да съхрани момичетата сирачета от залитането в неморални дейности, венецианската република учредява музикално, рисувално, тъкачно, плетаческо, шивашко и други училища – пансиони, откъдето сирачетата излизат със занаят и препоръки и започват веднага самостоятелна работа. Така те хем имат препитание, хем душата и личността им се запазва. Питам се аз, мисли ли някой в съвременна България за душата и препитанието на нашите сираци и децата от домовете изобщо? Въпросът не е риторичен и изисква отговор, а ние го знаем – абсолютно никой не го е грижа за тях. И двадесет комисии да учреди правителството, полза няма, само още няколко дебелогъзи чиновнички ще се налапат!
Това ме подсеща и за друг идеал на средновековната република – достойнството, във всичките му прояви и измерения. Честността и достойнството да бъдеш венециански дипломат например. Това е била една от най-високопоставените длъжности. Дипломати са ставали по-малките синове на венецианските патриции. Този пост е изисквал наличието на определени лични средства, образование и морален кодекс. Венецианските посланици не са получавали заплата от републиката. Те сами са плащали всичките си разходи. Самата длъжност е била почетна и за тях е било обидно някои друг да им плаща. Да не говорим, ако дипломат е уличен в престъпление, уронване на държавния престиж или финансови злоупотреби… Военен кораб е пристигал в мисията, оковавали са го във вериги пред всички и са потегляли за Венеция. Давали са им възможност по пътя да се самоубият, за да избегнат срамния процес и конфискацията на цялото им имущество. Я да видим сега колко наши дипломати и по какъв срамен начин са уронили престижа на нашата република, за което нито са съдени, нито имуществото им е конфискувано. Сещам се и за дипломатката Лила, която си показа прелестите в Интернет… Къде са нашите чест и достойнство? Май много станаха въпросите…
Сякаш нашата развита технократна цивилизация въобще не я е грижа за моралния кодекс, ако изобщо има такъв, за ценностното възпитание на идните поколения, за онази невидима, но съществена част от човешкото същество наречена “персона”, личност и факторите, които я изграждат. Как е възможно моралният и етичен кодекс на една република отпреди 11 века да е по-стойностен и значим от съвременния?
Въпросите се трупат, а точно за този отговор не намирам. Може би отговорът е в това, че във Венеция непрекъснато се тълпят хора, разбира се, привлечени от красотата и хармонията й, но може би и от онова усещане, което се чувства само там. Усещането за нещо велико, голямо, блестящо, безвъзвратно отминаващо със сигурност. Усещането за силата на тази република, за стойността на нейните идеали, които вече ги няма в съвременния свят! Идеалът да си Човек с главна буква, колкото и беден да си, и Република Венеция да мисли за теб и да те защитава. Република България мисли ли за своите граждани? Аз мисля,че не! Та тя дори собствената природа не може да опази от мутрите и главорезите. А не дай си Боже да си търсиш правата, освен медиите аз лично не виждам кой защитава българските граждани! Много, много тъжно.
Не знам, ако има прераждане, искам да се преродя във венецианска чайка и да си летя свободна над този град-чудо.