Ирак: скъпата обречена война

В. Файненшъл таймс

Стигнахме до петата годишнина от интервенцията в Ирак. Въпреки че броят на британските войски там намаля до 4000 души – от 46 000 по време на нападението – икономическата цена на това зле организирано начинание няма да се забрави скоро.

Британски войник охранява летището в Басра. Според доклад на Генералния щаб на Великобритания войниците се чувстват подценени и страдат от “иракска умора”, а много от тях се канят да напуснат армията. Снимка: Ройтерс

Британският опит в Ирак странно повтаря американския. И при двете страни войната докара до срив бойния дух на армията, изчерпа арсенала от бойна техника и повлече след себе си национален скандал заради неспособността на държавата да осигури качествени грижи за своите ранени ветерани. И в двете страни бюджетните разходи се оказаха много по-високи от първоначално обещаните. В началото на войната правителството на Блеър „предвидливо“ задели един милиард лири за покриване на разходите. Но Обединеното кралство вече похарчи над девет милиарда само в Ирак. Това не включва огромната „опашка“ от допълнителни разходи, като необходимостта от грижи за инвалидите, за попълване на запасите от бойна техника и възстановяване на капацитета на въоръжените сили до довоенното равнище.

Ветераните имат право на специализирано медицинско обслужване, еднократно обезщетение и пенсия за инвалидност. Обединеното кралство винаги се е гордеело с грижите за своите ветерани, но мизерните условия, установени в болницата „Сели Оук“ в Бирмингам, породиха съмнения дали Националната здравна служба е в състояние да се грижи адекватно за тежко ранените. По наши изчисления, ние сме били крайно консервативни и сме заделили едва 600 милиона лири за обслужване на ветераните в обществените здравни заведения. Ако имат нужда от частно лечение, сумата лесно може да се утрои.

Цената на ремонта или замяната на техниката, унищожена или износена в Ирак, почти сигурно ще надхвърли един милиард паунда. Пълната цена на възстановяването на въоръжените сили до предвоенното им състояние на готовност обаче е още по-висока.

Началникът на генералния щаб сър Ричард Данат заяви в доклад от 2007 година, че в резултат от недостатъчното финансиране и пренатоварването на силите, войниците в Ирак се чувстват „подценени, гневни и страдащи от „иракска умора“. А много от тях се канят да напуснат армията.

Освен това съществуват огромни „скрити разходи“ извън бюджета, като загубата на 387 британски войници, убити или тежко ранени в Ирак, и общите социални разходи за 2663 войници, хоспитализирани отначало на бойното поле, а след това в родината. С калкулирането и на тези разходи общата сума набъбва до 14-16 милиарда лири (21 милиарда, ако се включи и Афганистан). При това Великобритания се отървава леко – съответните разходи на Съединените щати (които разположиха общо 1,6 милиона войници, дадоха близо 4000 убити и 70 000 ранени) възлизат на умопомрачителните 3000 милиарда долара (1490 милиарда лири).

Бившият британски министър-председател Тони Блеър оказа незаменима помощ на САЩ, за да започнат войната в Ирак и не подозираше, че авантюрата ще струва на правителството между 14 и 16 милиарда лири. Снимка: Ройтерс

Освен икономическата цена, англо-американското фиксиране върху Ирак носи огромни загуби в сигурността, като отвлича вниманието от Афганистан. НАТО води тежки сражения срещу талибанските бунтовници, а Великобритания плаща смъртоносна цена. От 2003 до 2005 година британските сили загубиха девет войници в Афганистан, а осем бяха тежко ранени. След 2006 година са убити над 100 британски войници, а над 1000 бяха ранени или се разболяха.

Великобритания изигра ключова роля за започването на войната и в политическо, и във военно отношение. Подкрепата на тогавашния премиер Тони Блеър беше незаменима в момент, когато САЩ срещаха остра международна съпротива. Във военно отношение Великобритания осигури 10 процента от първоначалните сили, които влязоха в Ирак, и даде несравним принос за осигуряването на оборудване и оръжия. Дори днес в сравнение с британското присъствие на бойното поле в Ирак всички останали изглеждат нищожни, с изключение на американците. Оставащата „коалиция“ включва шепа държави (като Албания, България и Монголия) само със символично присъствие. „Коалицията на желаещите“ на практика се превърна в коалиция само от двама – САЩ и Обединеното кралство.

Комисията по отбраната към Камарата на общините беше шокирана, когато миналата седмица откри, че през последната година британските разходи в Ирак са скочили със 72 процента въпреки по-малката численост на войските. През 2008 година е планирано броят на британските войници в Ирак да се съкрати наполовина, но сметката за разходите ще бъде съвсем малко под миналогодишната. Това се дължи на високите фиксирани разходи за издръжка на всеки войник в Ирак – за сигурност, гориво, медицинска помощ и поддръжка на техниката. Докато 2500 британски войници остават в Басра, Великобритания може да бъде сигурна, че разходите няма да намалеят съществено, а може и тепърва да се увеличат.

За нещастие, цената на войната в Ирак не се изчерпва с това. Тя спомогна за отслабването на американската икономика – чрез повишаването на цената на петрола и бюджетния дефицит. Слаба американска икономика означава слаба световна икономика. Великобритания, както всички търговски партньори на Съединените щати, накрая ще плати скъпо за злополучната авантюра в Ирак.

*Линда Билмс от Харвардския университет и Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет са съавтори на книгата „Войната за три трилиона долара: истинската цена на конфликта в Ирак“ на издателство „Пенгуин“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.