Можем ли да се предпазим от пропагандата?
Ако един човек вече е отровен от пропагандата, е почти невъзможно да го спасим – факт, доказан от редица психологически експерименти, казва Анна Фенко, доцент във Факултета по социални науки в Амстердамския университет.
През последните седмици, освен огромната трагедия, която се разиграва в центъра на Европа – смъртта на хора, разрушените жилищни блокове, болници и детски градини, цивилните, които се крият в мазета без вода и топлина в продължение на седмици, и потоците от милиони бежанци във всички съседни страни – станахме свидетели на много местни семейни трагедии.
Членовете на семействата, намиращи се от двете страни на фронтовата линия, не могат да повярват, когато близките им разказват за бомбардировките, които лично са преживели. Как е възможно това? Как пропагандата успява да отрови мозъка на Homo sapiens? Как действа тази зараза и можем ли да предпазим близките си от нея?
Ваксинация срещу пропаганда
Социалната психология и теорията на комуникацията отдавна се опитват да отговорят на този въпрос и да разработят ефективни начини за защита срещу пропагандата, подобни на ваксините, които ни предпазват от болести. Един от популярните методи за борба с пропагандата се нарича ваксинация.
Ето един пример за това как работи. В Съединените щати има привърженици на теорията на конспирацията, които са убедени, че атентатите от 11 септември 2001 г. са резултат от огромен заговор на американското правителство и неговите разузнавателни служби.
През 2006 г. 36% от американците смятат, че подобна конспирация е вероятна, а един от поддръжниците на тази теория, Дилън Ейвъри, монтира на домашния си компютър пропаганден филм „Loose Change“, в който представя аргументите си в полза на тази теория. Филмът е талантлив, емоционален и страшно убедителен. В рамките на няколко месеца филмът е гледан от над четири милиона души в интернет и е признат за първия онлайн блокбъстър.
Двама професори от Университета на Оклахома, Джон Банас и Грегъри Милър, провеждат експеримент, за да проверят дали студентите могат да бъдат защитени от въздействието на пропагандата с помощта на рационални аргументи. Първо, всички участници в експеримента (над триста) са попитани колко вероятно е според тях да съществува конспиративна теория за терористичната атака от 11 септември. Процентът на студентите, които подкрепят теорията за конспирацията, е приблизително същият като средния за страната (37%). След това разделят участниците на случаен принцип на три групи. На първата група веднага е показана 40-минутната версия на „Loose Change: Final Cut“, докато на втората и третата група първо е направена ваксина.
Има два варианта за ваксинация – ваксинация с факти и ваксинация с логика
Фактологичната ваксина представлява кратък текст, в който се изброяват факти, противоречащи на твърденията във филма. Например във филма са показани „свидетели“, които твърдят, че са чули звук от експлозия преди самолетът да се разбие в една от кулите на Световния търговски център, което предполага, че бомбата е била заложена в сградата предварително. В текста се обръща внимание на факти, които противоречат на това предположение, по-специално, че звукът от експлозията на бомбата би бил толкова оглушителен, че е щял да бъде чут не от няколко ненадеждни свидетели, а от всички нюйоркчани от Бронкс до Брайтън Бийч.
„Ваксинирането с логика“ призовава зрителите да разгледат аргументите на привържениците на теорията на конспирацията от логическа гледна точка. Например, ако наистина е съществувала конспирация от такъв мащаб, тя би трябвало да включва не само преките поръчители и извършители, но и множество хора – държавни и общински служители, пожарникари, медици, журналисти. Трудно е да се пази тайна, до която са достигнали толкова много хора. Защо досега никой от тях не я е изпуснал? Не е ли по-логично да се предположи, че не е имало заговор?
Резултатите показват, че гледането на 40-минутен пропаганден филм увеличава броя на хората, които вярват в теорията на конспирацията, от 37% на 50%. Сред ваксинираните с факти процентът на привържениците на теориите на конспирацията спада до 25%, а в групата на ваксинираните с логика – до 31%. По този начин ваксинацията с факти е по-ефективна от ваксинацията с логика. Авторите обясняват това с факта, че за човек е по-лесно да оцени истинността на фактите, отколкото логическата структура на аргументите.
Ваксината не е лекарство
Означава ли това, че снимката на ранена бременна жена, която изнасят на носилка от разрушения родилен дом в Мариупол, трябва да убеди руските граждани, че от тяхно име се води война, в която загиват цивилни, а не твърдението, че украинският президент е евреин и следователно не може да бъде украински нацист? Всъщност това е без значение, тъй като ваксинацията трябва да предшества излагането на вируса.
През последните 20 години са проведени повече от 40 проучвания на ефективността на различни методи за пропаганда. Около половината от тях сравняват възприятията на едни и същи аргументи преди и след излагане на пропаганда. Много проучвания потвърждават ефективността на ваксинацията, т.е. предоставянето на рационални аргументи преди излагането на пропаганда. Но нито едно от тях не показва, че нагласите са се променили след излагане на пропаганда. Това означава, че е почти невъзможно да се промени човек, който е отровен от пропагандата.
Указанията как да променим мнението на приятелите или родителите си, които вярват на пропагандата на Путин, за съжаление, по-скоро ще доведат до разрив с приятелите и родителите, отколкото до осъзнаване на заблудите им.
Ако един 40-минутен филм е достатъчен, за да увеличи процента на привържениците на теориите на конспирацията в САЩ от 37% на 50%, тогава какво могат да направят десетилетията масирана телевизионна пропаганда? Хората, които години наред са получавали информация от телевизията, просто не могат да повярват на фактите, противоречащи на техния мироглед, дори когато те са разказани от близките им.
Неотдавнашните инструкции, появили се в интернет, за това как да променим мнението на приятели или родители, които вярват на пропагандата на Путин, за съжаление по-скоро ще доведат до разрив с приятелите и родителите, отколкото до осъзнаване на заблудите им. Човек може да се предпази от пропагандата само с помощта на факти и логика. Възможно е да защитим децата, като ги научим да мислят логично и да оценяват критично фактите. На практика е невъзможно да се промени мнението на родителите.
Ваксина срещу ваксината
Но как тогава може да се обясни поведението на хора, които преди ограничаването на достъпа до интернет в Русия и забраната на всички независими медии не са гледали телевизия, а са получавали информация от независими източници? Възможно ли е поне те да са останали ваксинирани срещу руската пропаганда? Всъщност те също не са.
Тук влиза в действие друг механизъм, който се нарича метаваксинация. Нека си спомним за американските студенти, на които е показан пропаганден филм, но те не му повярват, защото са предупредени за него предварително. Експериментът има продължение, в което участват не три, а пет групи студенти. На първите три групи са поставени абсолютно същите задачи като при първия експеримент – първата група просто гледа пропаганден филм за конспирацията, на втората група са представени факти, а на третата – логика.
Новото е добавянето на още две групи. Тези групи получават абсолютно същата задача като втората и третата група, т.е. гледат пропаганден филм, преди който са им представени или факти, или логика. Но преди началото на експеримента им е казано приблизително следното: „Има хора, които искат да повлияят на мнението ви. Предстои ви да видите филм, който има за цел да промени представата ви за реалността. Но първо ще прочетете един текст, който има абсолютно същата цел, но с противоположен знак. Вашата задача е да изслушате и двете страни и да вземете собствено решение.
Дали студентите от последните две групи ще повярват на пропагандния филм или на фактите и аргументите, които му противоречат? На пръв поглед изглежда, че те трябва да включат мозъците си – в края на краищата експериментаторите изрично ги призовават да го направят! – и да станат по-малко уязвими към пропагандата. Всъщност става точно обратното.
Студентите от четвърта и пета група, които са двойно ваксинирани, са по-уязвими към пропагандния филм, отколкото тези, които са получили единична ваксинация. Въпреки че единичната ваксинация намалява процента на привържениците на теориите на конспирацията, сред двете групи, които са двойно ваксинирани, процентът остава същият като в контролната група – 37%.
Как работи метаваксинацията? Предизвикателството, което тя поставя пред човека, е не просто да сравни аргументите за и против дадена гледна точка, но и да оцени мотивите на тези, които я защитават. Тази задача е непосилна, просто защото хората обикновено са лишени от надеждна информация за мотивите на действията на другите.
Невъзможната задача води до когнитивно претоварване: хората се объркват от аргументи и контрааргументи, дезориентират се и смятат, че и двете страни се опитват да ги склонят на своя страна, като манипулират факти и аргументи.
Когнитивното претоварване задейства автоматичен превключвател и интелектът се изключва. Хората престават да чуват рационални аргументи и стават безчувствени към логиката и фактите. А при липсата на рационален контрол човек се ръководи от автоматични реакции на примитивни емоционални стимули.
В случая на американските студенти този емоционален стимул е умело направен пропаганден филм. В случая с руските граждани има много примитивни емоционални стимули, внимателно осигурени от пропагандата.
Проблемът не е в това, че руските граждани не знаят истината за войната в Украйна. Проблемът е, че те вече не вярват в истината като такава.
На първо място, това е идентификацията със силната и мощна руска империя, която носи „традиционни ценности“ на света. Да се идентифицираш със силна и мощна държава, която носи мир и освобождение на съседните народи, е много по-удобно, отколкото да признаеш, че страната ти е военен агресор, от който се страхува целият свят.
На второ място са необоснованите, но емоционални обвинения в „нацизъм“ срещу украинците. В руския културен пантеон Втората световна война и борбата с нацизма са едни от най-трагичните епизоди, умело използвани от руската пропаганда за актуализиране на историческата травма, разчопляне на психологическите рани и създаване на образ на врага.
На трето място е обръщението към антиамериканските настроения и страхове, свързани с „настъплението на НАТО“. Идентификацията с руската държава, противопоставена на останалия свят, създава чувство на тревога, което трябва да бъде рационализирано. НАТО е най-познатият и лесен обект за подобна рационализация.
Но за да може всички тези елементи на пропагандата да проработят сега, на фона на пълномащабна война, празни магазини и растящи цени, е необходима метаваксина. Тази метаваксина е поставена преди осем години, когато на руските граждани е инжектирано мощният препарат „Кримнаш“. Още оттогава всички възражения срещу нарушаването на международните договори и окупацията на чужди територии се оказват неефективни, разбити от непроницаеми метааргументи: „И те също лъжат! Освен това те се бият на чужда територия! И ако не бяхме ние, там щеше да има войници на НАТО!“
Проблемът не е в това, че руските граждани не знаят истината за войната в Украйна. Проблемът е, че те вече не вярват в истината като такава. Това опорочаване на истината е очевидно още от времето на сваления от донецките сепаратисти Боинг MH17.
Тогава руската пропаганда проведе генерална репетиция, като вкара в мозъците на гражданите мощна метаваксина под формата на много уж равностойни версии – че боингът е свален от украинци, че до пътническия самолет е летял изтребител, че в него не е имало живи пътници, а замразени трупове от моргата и т.н. Някои от тези версии бяха толкова нелепи и лесно опровержими, че много хора се питаха: кой изобщо би им повярвал?
Но не е необходимо да вярвате на предлаганите теории. Всичко, което е необходимо за метаваксинацията, е когнитивното претоварване на средния човек и убеждението, че „всички лъжат“. И тъй като няма истина, човек може да възприеме гледната точка, която му е психологически по-удобна и която се споделя и одобрява от мнозинството.
Сънят на разума
Сега има много предположения, че уязвимостта към пропагандата е специфична черта на руския народ, свързана с неговата история, религия и други национални характеристики. Това е трудно да се прецени, тъй като сравнителните изследвания на пропагандата са оскъдни и се затрудняват от факта, че темата за пропагандата е специфична за всяка страна. По-прости експерименти – като известния експеримент за конформизъм на Соломон Аш – са провеждани в много страни и резултатите са противоречиви.
Нека ви напомня, че в този експеримент няколко асистенти на експериментатора, които се преструват на участници, дават умишлено грешни отговори на прост въпрос (коя от трите линии е по-дълга?). Колкото по-голяма е групата на „конспираторите“ и колкото по-еднозначно те дават грешен отговор, толкова по-вероятно е истинският субект също да даде грешен отговор. Първоначално се предполага, че конформизмът ще бъде по-висок в колективистичните култури, но се оказва, че той е по-нисък в Япония, отколкото в САЩ, и почти еднакъв в Кувейт, Ливан, Бразилия и Франция.
Експериментът с конформизма е един от многото примери за това как поведението ни зависи от поведението на хората около нас. В психологията тази зависимост се описва като зависимост от социалните норми. Разграничават се два вида социални норми – наблюдаеми и прокламирани. Декларираните норми са идеите за правилно и неправилно, преподавани от семейството и училището, религията и литературата. Те са практически универсални.
Наблюдаваните норми са начинът, по който хората около нас се държат. Когато наблюдаваните норми противоречат на прокламираните норми – например когато хората пушат под знак „Пушенето забранено“ или създават сметище до знак „Изхвърлянето на отпадъци забранено“ – се стига до обезценяване на социалните норми. Хората започват да следват не само поведение, което пряко противоречи на прокламираните норми, но и да разпростират своя нихилизъм върху други норми.
"Всички бягаха - и аз бягах" е древно, примитивно, но все още работещо правило за оцеляване в ситуация на несигурност. Когато нормите са разрушени, а наоколо има врагове и опасност, няма време да се питаме "Защо?". Веднага нарисувайте буквата Z на челото си!
Холандските психолози Кеес Кайзер и Линда Стег провеждат серия от експерименти, в които графитите действат като нарушение на обявената норма. Когато хората виждат графити до обява за забрана, те са по-склонни да изхвърлят отпадъци и да закачат велосипедите си на неподходящо място. При един от експериментите писмо леко наднича от пощенската кутия, а в прозрачното прозорче за адреса се вижда банкнота от пет евро. Едната пощенска кутия е нова, а на другата има графити. Писмото от първата кутия е взето от 13% от минувачите, а от втората – от 25%.
Каква може да е връзката с бъркотията наоколо? Връзката е пряка: хората се ръководят от тези норми, които наблюдават, и прехвърлят нарушението на предписаните норми от една норма на друга. Не е хубаво да се краде, но не е хубаво и да се драскат кутиите. И тъй като кутията е надраскана, всичко останало е позволено.
Особено впечатляващо е, когато хората изведнъж започнат да следват напълно нови и необясними норми, като например подреждането на децата в детската градина във формата на буквата Z. За какво е това? Какъв е смисълът? Никакъв. Просто се следват образците.
Такъв експеримент също е добре известен. Ако няколко души застанат по средата на оживена улица и започнат да гледат в една посока, минувачите със сигурност ще се присъединят към тях и скоро цяла тълпа от зрители ще се взира в неизвестното. Подобно поведение има свой собствен еволюционен смисъл. Не всеки член на примитивното племе е могъл да забележи опасността навреме. Достатъчно е било един да забележи и да избяга, а всички останали да го последват.
„Всички бягаха и аз бягах“ е древно, примитивно, но все още работещо правило за оцеляване в ситуация на несигурност. Когато нормите са разрушени, а наоколо има врагове и опасност, няма време да се питаме „Защо?“. Бързо нарисувайте буквата Z на челото си!
Примитивните механизми на поведение все още са най-разпространени. Според американския психолог Даниел Канеман, удостоен с Нобелова награда за теорията си за вземането на решения, повече от 90% от действията ни не са рационални, а автоматични, повлияни от емоции, социални норми или навици.
Човек включва мозъка си само ако са изпълнени три условия: първо, решението, което трябва да вземе, е много важно лично за него. Второ, той разполага с достатъчно ресурси – време, информация и знания – за да обмисли решението си. И трето, той е в спокойно състояние, не бяга никъде и не бяга от никого. Във всички останали случаи не сме в състояние да следваме гласа на разума.
Има ли някаква надежда, че намордникът на пропагандата ще падне и гражданите на Русия ще включат мозъците си? Теоретично има. Но за да го направят, те трябва да отговарят на три условия: да могат да възприемат реалността адекватно, да разполагат с достатъчно време и когнитивни ресурси, за да анализират информацията, и да не са подложени на стрес. Въпросът е как да се осигурят тези условия.