Как София се бори с павилиони и сергии
Т. нар. преместваеми обекти – тенекии, кашони, далавера и още нещо…
Когато постъпих в общината през месец февруари 2006 г., в София се вихреха на всеки ъгъл ръждиви тенекиени „павилиони“, грозни очукани сергии и будки от всякакъв калибър и всякакъв размер, хладилни витрини по тротоарите и т.н.
Заварих и доста „преместваеми обекти“ със стотици квадратни метри площ и странни „сглобяемо-разглобяеми“ конструкции, като например дискотека „Амнезия“ в Студентски град, станала известна с убийството на един младеж до нея. Тази дискотека бе разрешена като „преместваем обект“ с близо 1000 кв. м. застроена площ, който неясно как би могъл да се „премести“. Заповедта, която подписах за премахването му, влезе в сила и бе изпълнена след като НАГ спечели поредица съдебни дела, заведени от собствениците и продължили повече от три години.
Естествено първо започнахме с преглед на статута на наличните обекти. Немалка част от тях изобщо нямаха документи или бяха с изтекли разрешителни. За такива обекти стартирахме кампания за спешно премахване.
Разбира се имаше проблеми – собствениците се защитаваха по всякакви начини и с всички средства. Един от куриозните примери – на ул. „Раковски“ между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Аспарух“ имаше поставени на тротоара четири хладилни витрини, което го стесняваха до ширина за преминаване около метър. Заповедта за премахване бе с предварително изпълнение. Тази заповед бе отменена от съда по жалба на собственика, като мотивът бе, че търговецът държал във витрините бързо разваляща се стока и ако премахне хладилните витрини ще претърпи значителни финансови загуби. Процедурата се проточи близо година…
И до днес не ми е ясно какви приходи на собствениците носят такъв тип обекти, но за отменяне на заповеди за премахване са ми се обаждали общински съветници, зам. министри, министри, депутати и т.н. Трябва да се похваля обаче, че не сме допускали никакви изключения…
В рамките на година и половина успяхме да се справим с тези обекти. Имаше, обаче, една друга група „преместваеми обекти“, които бяха с редовни документи, в които договорите бяха с много дълъг срок (имаше случаи със срок 25 години…), а някои дори бяха безсрочни. Тези собственици считаха, че имат неограничени във времето и неотменими юридически права.
Имаше и куриозни договори. Например един обект – кафене в градината на НДК, бе получил безсрочен договор за „поставяне“ срещу задължението „да почиства от сняг и от листа“ площ с размер на 200 кв. м. около обекта.
По тротоара около Медицинския комплекс (ул. „Георги Софийски“, бул. „П. Славейков“ и бул. „Гешов“) имаше десетки павилиони, разрешени от кой ли не.
На територията на „Женския пазар“ бяха разположени стотици сергии, покрити с ламарини, найлони и други подръчни материали, включително и в градинките и зелените площи.
Около Народната библиотека имаше павилиони и сергии на знайни и незнайни собственици.
Под колоните на площад „Гарибалди“ се вихреше цял пазар със сергии с гащи, чорапи, сутиени и други важни стоки.
И така в цяла София, като най-много бяха на най-представителните и най-оживени места, които разбира се са и най-търговски.
Премахването на тези сергии обаче имаше и социални, и чисто човешки измерения, тъй като на хората, които работеха на тях, им се отнемаше препитанието и те се бореха с всички позволени и непозволени средства да продължат да работят.
Сергиите на пл.“Гарибалди“ например бяха типичен такъв случай. Една група жени, работещи на тези сергии, чакаха с часове пред кабинета ми в опит да остане пазара и да си спасят работата. Една от тях, в напреднала бременност, ми обясняваше, че ако премахнем пазара, ще седи пред кабинета ми, ще роди там и ще кръсти детето на мен… За там намерихме компромисно решение – предложи им се ново място…
За справяне по законен път с този хаос, разбира се, първо трябваше да се въведе ред. А редът се налага с норми. Поради тази причина за много кратко време изготвихме нормативен документ с дългото име „Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност (НПОРИМЕРД) на територията на Столична община. Тази наредба се разработи под ръководството на арх. Росица Пангарова – един много добър специалист в областта на градската среда и рекламата, като се използва богатия западноевропейски и основно френски опит в тази сфера.
Наредбата бе приета от Столичния общински съвет на 20.12.2007 г. Това бе първият по рода си такъв документ в България. Впоследствие всички големи общини заимстваха от нашата наредба и съставиха почти подобни свои.
Наредбата не бе посрещната с възторг от собствениците на преместваеми обекти и рекламни съоръжения и в продължение на две години се водиха съдебни дела, докато най-накрая през 2009 г. с известни изменения и корекции тя все пак влезе в сила. Не беше като вълшебна пръчка, която магически да промени нещата, но бе необходимото начало.
С тази наредба беше направена, както се казва, една малка крачка по пътя за „почистване“ и подобряване на градската среда в София, но беше извършен голям скок във въвеждането на ред и правила.
– –
От блога на арх. Петър Диков, бивш главен архитект на София – petardikov.bg