Виктор Орбан – властелинът на една „нелиберална“ Унгария

Владимир Путин и Виктор Орбан. Снимка: официален сайт

Автократ за едни и защитник на нацията за други, Виктор Орбан от 12 години ръководи и разделя Унгария – една страна, която нейният лидер суверенист трансформира дълбоко.

Петдесет и осем годишният премиер, чиято партия спечели парламентарните избори в неделя, изглежда непоклатим, въпреки обединената този път срещу него опозиция и изолацията му в Европа, засилена от войната в Украйна.

Управляващ от най-дълго време сред сегашните ръководители в Европейския съюз, той стана модел за твърдолинеен политик в Европа и отвъд Атлантика. Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп вижда в него „голям лидер“, който „защитава Унгария и спира незаконната миграция“.

Някогашна надежда на либералния лагер

Като млад либерал на 26 години Орбан си направи име, когато с дълга коса и бяла риза през юни 1989 г. отправи предизвикателство към комунистическия режим в Будапеща с пламенна реч за свобода по време на събитие в памет на жертвите на въстанието от 1956 г.

След като една година по-късно стана съосновател на Съюза на младите демократи (ФИДЕС) той се превърна в символ на стремежите на Унгария да се освободи от тоталитаризма и да приеме западните ценности.

Станал премиер през 1998 г., само на 35 години, Орбан бе принуден да отстъпи поста четири години по-късно след изборна загуба с малка разлика от Унгарската социалистическа партия, която е наследник на бившите комунисти. Това е унижение, което той никога няма да забрави.

Върнал се на власт през 2010 г. , когато страната е силно разклатена от икономическа криза и от скандали, свързани с предишното правителство на либералната левица, Орбан се заема да циментира влиянието на своята партия в медиите и всички институции в държавата в името на спасението на „унгарската нация“.

„Консервативна революция“

Преизбран с голяма преднина през 2014 г. , а след това и през 2018 г., този баща на пет деца вече претендира да упражнява „нелиберална демокрация“, което предполага определена степен на авторитаризъм и релативизиране на върховенството на човешките права.

В името на защитата на една „християнска Европа“ унгарският лидер отхвърля правото на убежище на мигрантите от Африка и Близкия изток, които редовно определя като потенциални „терористи“. През 2015 г. Орбан издигна ограда, дълга стотици километри, по южната граница на Унгария.

Апологет на „консервативната революция“, Орбан превъзнася традиционните семейни ценности и използва арсенал от мерки срещу ЛГБТ общността.

На критиките на Брюксел за предполагаема корупция в управляващите кръгове и многократни посегателства срещу върховенството на правото премиерът противопоставя унгарските интереси и заклеймява „технократския елит“, но в същото време се възползва от европейските фондове.

Европейската комисия обаче втвърди тона и лиши поне засега Унгария от средства по плана за възстановяване след ковид.

Циментиране на властта

Виктор Орбан скъса също с консервативните си европейски партньори. Неговата партия ФИДЕС напусна групата на Европейската народна партия в Европейския парламент и започна преговори за сближаване с крайната десница.

Неговият съюз с Варшава обаче неотдавна беше разклатен от близостта му с руския президент Владимир Путин, който Орбан внимава да не критикува, макар да осъжда инвазията в Украйна.

Роден на 31 май 1963 г., запаленият по футбола унгарски премиер, който през 2010 г. стартира национална програма за строителство и обновяване на стадиони, е израсъл в скромно семейство, живеещо близо до Будапеща.

Той успя да привлече избирателите от селскостопанските райони, които са му благодарни за ниската безработица (3,8 процента), динамичния икономически растеж (7,1 процента) и активната политика за насърчаване на раждаемостта.

„С новия си мандат Виктор Орбан ще продължи изграждането на режим, който е трудно да бъде сменен и свален чрез избори“, коментира за АФП Габор Дьор, анализатор от института „Полиси сълюшънс“ (Policy Solutions).

За да укрепи своята власт, Орбан е амбициран да „засили влиянието си във всички сфери на живота – икономиката, културата, образованието“, смята експертът. „Той иска да остави своя трайна следа“, каза Дьор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.