„Инвестбанк”, от която идва Каримански, е наричана една от най-големите перални за пари в ЕС

Снимка: Булфото

С издигането на кандидатурата на Любомир Каримански за управител на БНБ неминуемо стана дума за работата му в „Инвестбанк“, банка, свързана с различни скандали. Той е бил член на управителния съвет и прокурист на банката, а през януари 2012 г. го правят изпълнителен директор, какъвто е до октомври 2015 г.

Сайтът BIRD.bg публикува договор, подписан от Каримански с ром измамник, регистрирал се с фалшиви документи като управител на фирма, на която банката дължи пари. И после банката уж изплатила на рома 1,1 млн. лв. в брой и така се била издължила на фирмата. Нахален опит за измама (виж тук).

Започнаха коментари и за други истории в „Инвестбанк“. И по този повод „Инвестбанк“ излезе със съобщение за медиите, в което казва, че тя е бяла и добра, отличничка, изпълнила всички предписания, тестове и прочее, и българска кредитна агенция й била вдигнала рейтинга, и т. н.

Около т. нар. банка на Петя Славова се вдига шум периодично през годините. Ето накратко по-главните скандали, избухнали около нея от последните до създаването й.

2019 – Вълкът от София и пране на пари

Гейл Барак, наричан Вълкът от София заради киберизмами, който беше екстрадиран по искане на Австрия и Германия, е осъден там на 4 години затвор (чака присъда и от Германия) живее и работи тук до арестуването си в началото на 2019 г. Търгува с криптовалути, но и със забранените от ЕС през 2018 г. бинарни опции. Използва българска платформа за своите сайтове „за залагания“ както е по правилно да се наричат. Всички сайтове са свързани с фирми на Маршаловите острови, Вирджинските острови и др., а те пък имат сметки в „Инвестбанк“. И от офшорките идват милиони по сметките в банката, спечелени с измамните сайтове, манипулиращи сделките през тях (виж тук). Според полицията в Австрия и Германия става дума за измамени над 100 хил. жители на ЕС.

Сайтът FinTelegram, описващ финансовите кибер престъпления, буквално пише: „По наше мнение българската „Инвестбанк“ и холандската „Пейвижън“ (система за банкови карти – бел. ред.) трябва да се смятат за съ-конспиратори в тези незаконни брокерски схеми и трябва да бъдат държани отговорни за щетите върху инвеститорите“ (виж тук).

В друга публикация същият сайт пише: „Вземи случая с Гал Барак и българската „Инвестбанк” – една от най-големите перални машини за пари в Европейския съюз – и ще разбереш защо България не я е грижа твърде много за законите и юрисдикцията на Европейския съюз” (виж тук).

„Инвестбанк“ е наречена в публикация за Вълка от София „най-голямата перална машина за пари в Европейския съюз“.

Разбира се, случаят с Вълка от София по време не трябва да се приписва на Каримански, защото той вече не е бил директор, когато арестуват Барак. Но фактът, че е бил прокурист, член на управителен съвет и изпълнителен директор точно на тази банка, е силно притеснителен. Какво ли ще напишат някои сайтове в чужбина, ако разберат, че изпълнителен директор на тази банка е станал управител на БНБ?

Венецуелските пари и намесата на САЩ

През февруари 2019 американският посланик лично се среща с премиера Борисов, главния прокурор Цацаров, с шефа на ДАНС и управителя на БНБ, за да постави въпроса, че в българската „Инвестбанк” са вкарани над 140 млн. долара от Венецуела и оттук са прехвърляни в различни неизвестни посоки. Тези транзакции са съмнителни по две причини – че са откраднати от държавата Венецуела , и че с тях се финансират незаконни дейности. Чудно защо от всички банки в България тези пари са отишли точно в „Инвестбанк”. Главният прокурор Цацаров побърза да оневини банката, като каза, че тя не е замесена. „Инвестбанк” официално съобщи, че всичко е законно.

Невиждана случка в съда, подарък за 9 млн. на „Инвестбанк”

През 2015 г. фирмата „Месокомбинат Варна” осъжда в СГС „Инвестбанк” да й възстанови откраднати от сметката й пари. Общо с обезщетенията съдът й присъжда към 9 млн. лева по тогавашния курс. Банката обжалва и на заседанието на Апелативния съд освен адвокатите на двете страни, се явява трети адвокат – Калин Чанков, който казва на съдията, че вече той представлява фирмата „Месокомбинат Варна”. Адвокатът на фирмата протестира и моли да се отложи делото, да се яви лично собственичката. Но съдия Стефан Гроздев отстранява защитника на фирмата „Месокомбинат Варна” и приема за неин адвокат Калин Чанков. Чанков веднага оттегля иска на месокомбината към банката. Собственичката подава сигнал в прокуратурата за измама, казва при разпити и очна ставка, че не познава никакъв адвокат Чанков, не му е давала пълномощно, не е искала да подарява на банката спечелените по съдебен ред 9 млн. лева. Преписката срещу Чанков е прекратена (виж по-подробно тук, случаят прилича на този с рома измамник).

Акционер в банката става оманец, връзка с „24 часа” и „Труд”

През 2013 г. двамата издатели Огнян Донев и Любомир Павлов продават вестниците „24 часа” и „Труд”, след като са били притискани с по две обвинения (впоследствие отхвърлени от съда) и с рекордни парични гаранции, също и заплахи от прокуратурата, че ако ги признаят за виновни, ще им конфискуват вестниците. Те ги продават, но на кого? Купувачът е неясен. Дружеството се представлява от Венелина Гочева, бивш главен редактор на „24 часа” и от адвокат Димитър Димитров, който е бил изпълнителен директор на „Феста Холдинг” на Петя Славова. Хора на заплата изведнъж стават собственици на вестници. Кредитът към „Уникредит Булбанк”, с който предишните собственици са купили двата вестника и издателството, се прехвърля към „Инвестбанк“. В същия момент като акционер в банката влиза оманецът Адил Ал Шанфари с 25 млн. евро и после увеличава дела си до 30%. За оманеца се смята, че е посредник, а не реален собственик. Сумата, която той вкарва в банката е приблизително равна на сумата, за която са купени двата вестника.

Главен счетоводител в „Инвестбанк” обвинява Славова за кражби

През 2012 г. главният счетоводител на клон централен на „Инвестбанк” Петър Маринов на пресконференция съобщава, че е източвал сметки на клиенти по искане на Петя Славова. Съобщава и за голяма корупция в банката и подкупване на държавни служители и хора от властта (виж тук). Пресконференцията е премълчана от медиите, с изключение на 2-3 сайта.
Маринов е подавал сигнали и е бил на разпити в ГДБОП и ДАНС със същите твърдения. Същото твърди и пред следствието и когато е изправен пред съда, че е подписвал източването на сметки. Твърденията му не са разследвани сериозно и е осъден само той.

Придобиването на банката е отхвърлено от съда

Отначало банката е придобита от Митко Събев и Петя Славова на акционерно събрание през 1998 г., когато те влизат със свои фирми като акционери. През 2002 г. Събев се оттегля и друго акционерно събрание прехвърля собствеността на Славова и нейни фирми. Решенията и на двете акционерни събрания са отменени като противозаконни и в нарушение на устава на акционерното дружество. Това са постановили последователно Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд. Отменяни са акционерни събрания и в следващите години като нелегитимни. Въпреки това банката и БНБ не изпълняват съдебните решения и не връщат собствеността й на първоначалните акционери. Квесторите, които вкарва там БНБ през 1998 г., после стават изпълнителни директори на банката (подробно за придобиването на „Инвестбанк“ тук).

През 2010 г. „Инвестбанк“ си прави ново акционерно събрание, на което вдига уставния капитал. Събранието е от основните акционери Петя Славова, Петя Славова и Петя Славова. Вторите две чрез фирмите й „Феста холдинг“ и „Черноморско злато“ (бел. ред. – според закона не може да има свързани лица в управителен съвет на банка, но БНБ си прави оглушки). Трите заедно решават, че увеличат капитала от 80 млн. лева на близо 89 млн. лева. И това акционерно събрание е обявено за нищожно от съда, по искане на акционери учредители на банката. Съдът се произнася, че самото придобиване на банката от Петя Славова, „Феста холдинг“ и „Черноморско злато“ е незаконно. Тези акционери, станали собственици на банката, действат съгласувано, също така не са получили изискваното по закон предварително одобрение на БНБ, за да придобият близо 99% от акциите. Върховният съд потвърждава като нищожни решенията на това акционерно събрание и БНБ най-после плахо решава, че нещо не е наред и със заповед на подуправителя Димитър Костов са обезсилени акциите за вдигане на уставния капитал.

Кражби от сметки на клиенти

Някои значителни кражби от сметки на клиенти на стойност над 5 млн. долара и др. в лева са описвани в медиите през 2010-2011 г. Някои от кражбите са доказани с проверки включително на БНБ и с договор между ощетените и ръководството на банката, че ще им възстановят парите в специална ескроу сметка. Нищо такова не става (виж тук). БНБ си измива ръцете, че това е „частно-правен спор“, както казва един от подуправителите. Иначе много обича да се намесва в частно-правни спорове в нечия друга полза.

Кой я тъпче с държавни пари?

„Инвестбанк“ е и единствената банка, освен КТБ, в която са назначавани квестори на БНБ, при това два пъти – през 1998 и през 2002 г. През 2006 г. американският посланик Джон Байърли я нарича „гнила ябълка“ в своя грама, се разбра от Уикилийкс. Това не й пречи години наред да е третата банка в България по количеството държавни пари в нея – с над 300 млн. лева (по-късно става четвърта, с 277 млн. лева към 2015 г.). Има публикации, че общини под управлението на ГЕРБ са карани да откриват сметките си в тази банка. В нея са били и сметките на АЕЦ „Козлодуй”.

Ако човек проследи в подробности изредените дотук истории ще разбере защо е толкова важно „наш човек“ да оглави БНБ.

– –

Бел. авт. – Заради някои от публикациите, за които има линкове в статията по-горе, Петя Славова заведе срещу мен 6 дела с искове за по 100 хил. лева първото и по 50 хил. лева следващите. Загуби първите 4 и се отказа от останалите. С дарения от читатели посрещнах съдебни разноски. Тъй като в e-vestnik продължаваме да пишем по темата, приемаме дарения за нови съдебни разноски (виж тук).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.