Икономика, сигурност, околна среда – каква е равносметката от петгодишния мандат на Макрон?
Избран през 2017 г. с етикет на прогресивен политик и обещание да не бъде „нито десен, нито ляв“, Еманюел Макрон въведе поредица от реформи по време на своя петгодишен мандат, някои от които силно оспорвани.
Ето преглед на основните политически мерки на действащия френски президент – и на неговите неуспехи – в момент, когато той се опитва да бъде преизбран и в който се изправя срещу крайнодясната кандидатка Марин Льо Пен на насрочения за неделя втори тур на президентските избори.
Икономика
По време на предизборната си кампания през 2017 г. бившият банкер на Ротшилд обеща да направи Франция по-привлекателна, особено за чуждестранните инвеститори, чрез облекчаване на трудовото законодателство и бюрократичните правила.
В резултат на тази политическа воля, през първите месеци на неговия мандат, въпреки силната съпротива на левицата, набързо беше приета реформа на трудовия кодекс, която освен всичко въвежда таван на обезщетенията, присъждани съдилищата, занимаващи се с трудови въпроси.
Други важни мерки, които бяха взети: премахването на данъка върху богатството, заменен от данък върху недвижимото имущество и въвеждането на плосък данък върху приходите от капитали.
Въведен беше и „данък ГАФА“, прилаган към технологичните гиганти като Амазон и Фейсбук.
Започната беше и реформа на националната железопътна компания на Франция, въпреки синдикалната мобилизация, невиждана от 30 години насам.
По време на петгодишния мандат намаляха обезщетенията за безработица, както и жилищната помощ за хора с ниски доходи – политически избор, който спечели на Еманюел Макрон етикета „президент на богатите“. Появилото се в края на 2018 г. протестно движение на „жълтите жилетки“ го принуди да повиши минималната работна заплата, да намали подоходния данък за ниските заплати и да отмени планираното увеличение на данъка върху горивата.
Като цяло равнището на безработицата във Франция спадна от 9,5% в началото на петгодишния му мандат, до 7,4% в края на 2021 г. – най-ниското от 15 години. В същото време системата за професионално обучение беше реорганизирана с цел привличане на повече млади хора.
По време на епидемията от КОВИД-19 бяха отпуснати няколко милиарда евро, позволяващи да бъдат спасени работни места и предприятия, засегнати от здравната и икономическата кризи.
Сигурност
Петгодишният мандат на Еманюел Макрон бе белязан от рязко нарастване на обвиненията в полицейско насилие.
Няколко десетки души бяха сериозно ранени по време на протести, особено тези на Жълтите жилетки. Чернокож музикален продуцент беше бит в Париж през 2020 г. от четирима полицаи, предизвиквайки вълна от емоция и възмущение.
В края на 2020 г. Макрон признава, че има „насилие, извършено от полицаи“, като уточни, че предпочита този израз пред „полицейско насилие“, който според него „лозунг“.
През 2020-2021 г. предложен от президентската партия проектозакон, който предвижда ограничаване на разпространението на снимки на силите на реда на терен, предизвика съпротива от защитниците на обществените свободи, които заклеймиха посегателство срещу свободата на медиите. В крайна сметка порицаваният член беше отхвърлен окончателно от Конституционния съвет.
Имиграция
Вследствие на джихадистките атентати във Франция от 2015 г. имиграцията остава в центъра на притесненията на избирателите, което накара Макрон да втвърди политическата си линия по този въпрос. През 2018 г., след повече от шест месеца на дискусии и противоречия, държавният глава прие закон, целящ ограничаване на имиграцията и улесняване на експулсирането на тези, чиито молби за убежище са отхвърлени.
В същото време проведени операции за изгонване на мигранти от импровизирани лагери в Кале и в Париж предизвикаха възмущението на правозащитници и правозащитни организации.
През 2021 г. парламентът прие закон, целящ борба срещу „сепаратисткия ислямизъм“, който позволява освен всичко затваряне на религиозни обекти, религиозни училища и недопускане на екстремистки проповедници.
Околна среда
Автор на лозунга „Да направим нашата планета отново велика“, Еманюел Макрон беше обявен за „Защитник на земята“ от ООН и уверява, че климатичните промени са „борбата на века“. Но неговите постижения по климатичния въпрос остават смесени.
Спорен проект за летище в Нотр Дам де Ланд беше изоставен. Приет беше закон, забраняващ производството на въглеродни горива във Франция, както и план за опазване на биоразнообразието. Но еколозите отбелязват отстъплението на правителството от забраната за използване на глифозат във Франция в рамките на три години, както и отлагането на намаляването на дела на ядрената енергия в енергийното производство на страната.
Последният въпрос подтикна министъра на околната среда Никола Юло да подаде гръмко оставка през 2018 г., осъждайки тази политика на „малките стъпки“.
Защитниците на животните и еколозите посочват и решението на президента да намали двойно цента на издаване на национално разрешително за ловуване. Те осъждат и решението на парламента да ратифицира през 2019 г. договора за свободна търговия между Европа и Канада.
Надеждата, породена от провеждането на гражданска среща за климата от своя страна беше попарена миналата година с отказа от проектозакона, целящ да запише в чл. 1 на Конституцията борбата срещу климатичните промени – което обаче беше обещано от Макрон.
БТА