С Льо Пен не е свършено
Загубата на изборите е победа за крайната десница във Франция
Крайната десница във Франция влезе в мейнстрийма. Това е основният извод, който може да бъде направен от знаковото представяне на Марин Льо Пен на френските президентски избори. Яростната националистка не победи в неделя. Но се доближи с още една стъпка до победата, като успя да извлече нещо победоносно от своето поражение от преизбрания президент Еманюел Макрон. С 41,5% от гласовете, което е безпрецедентно за нея, антиимигрантската и антисистемната политика на недоволството на Льо Пен сега се вписва повече от всякога в душите, начина на мислене и политическия пейзаж във Франция.
Откакто династията Льо Пен – първо нейният баща Жан-Мари Льо Пен, а после и дъщеря му Марин – се яви за първи път на президентските избори през 1974 г., никога досега толкова много френски гласоподаватели не са приемали тяхната доктрина, че мултикултурната и мултирасова Франция, в която думите „Свобода, равенство, братство“ са изписани на обществените сгради, би била по-богата, по-безопасна и донякъде по-френска, ако е по-малко отворена за чужденците и външния свят.
Ако Марин Льо Пен беше станала първата жена президент на Франция, нейният план за борба с ислямския тероризъм би включвал лишаването от някои свободи на част от френското население, а именно на жените мюсюлманки. Тя искаше да им забрани да носят забрадки на публични места – нещо, което едва ли наподобява равенство и братство. Същото касае и някои от нейните предложения, като това да се даде преимущество на френските граждани при предоставянето на работни места, социални помощи и жилища.
Според гласоподавателката Ясмина Аксас, която носи ислямска забрадка, поражението на Льо Пен не е повод за празнуване, не и при такава силна подкрепа за нея и идеите ѝ, които „допреди са били ограничени до войнствени крайнодесни групи“, но сега стават все по-приемливи в по-културните среди. „Все пак 40% от хората гласуват за Льо Пен“, казва 19-годишната студентка по право и добавя: „Това не е победа“.
В международен план Льо Пен искаше да започне ограничаване на отношенията на Франция с Европейския съюз, НАТО и съседната Германия – действия, които биха разтресли архитектурата на мира в Европа насред войната на Русия в Украйна.
Накратко: Като не избра Льо Пен, Франция избегна политически, социален и икономически електрошок. Или просто го отложи, ако тя реши да се кандидатира отново през 2027 г. Дотогава има много време. Много може да се промени. Но с Льо Пен не е свършено.
„След това поражение не мога да направя нищо освен да чувствам някаква надежда“, каза тя. „Никога няма да изоставя французите.“, допълни тя.
Като се представи за защитник на въпросите, свързани с цената на живота, като се сприятели с работническата класа, смени името на партията си и се разграничи от баща си, Марин Льо Пен стана по-привлекателна и по-малко плашеща за все повече френски избиратели. Имиграцията не е основна грижа за всичките ѝ привърженици. Не всички от тях се плашат от ЕС, мюсюлманите и чужденците. Обаче Льо Пен успя да заговори на мнозина, които чувстваха, че гласът им не се чува и че са пренебрегвани от чиновниците в Париж и Брюксел.
Въпреки че Макрон стана първият от 20 години френски президент, който печели втори мандат, той също се провали: не успя да постигне целта, която си беше поставил в началото на своето президентство. В триумфалната си победна реч преди пет години Макрон се зарече да намали подкрепата за Льо Пен, като успокои гнева на избирателите, който я подхранваше. „Ще направя всичко през следващите пет години, така че да няма повече основания да се гласува за екстремисти“, каза той.
Сега обаче екстремистите във Франция се справят по-добре от всякога. Те намират разрастваща се, ентусиазирана и безочлива публика за крайнодясна реторика в стил „ние срещу тях“.
В лексиката на крайната десница „ние“ означава предимно бели хора и християни, залети от миграцията, обеднели от глобализацията, тероризирани от ислямски фундаменталисти и загубили френската си идентичност заради внесени култури, религии и ценности. „Те“ са всички онези, които са виновни: елитите, чужденците, финансистите, ЕС, мюсюлманите, „системата“. Списъкът им е дълъг.
Пазарът на тяхната политика е станал толкова голям, че на тези избори се видяха няколко вида щама на екстремизъм, между които да се избира. Демагогът-агитатор и бивш телевизионен капацитет Ерик Земур, срещу когото има няколко присъди за език на омразата, се класира четвърти измежду 12-те кандидати на първия тур на 10 април. Той извади расистки аргументи, че белите французи рискуват да бъдат изместени от неевропейски имигранти и от техните деца. Той разкраси също така френската колаборация с нацистките окупатори през Втората световна война. По време на кампанията си Земур пълнеше залите с публика със своите антиислямски и антиимиграционни нападки.
Той беше също така от полза за Льо Пен, защото я правеше да изглежда безобидна и избираема в сравнение с него, което също обяснява отчасти защо тя се представи толкова добре. Крайната десница спечели на първия тур общо 32% процента. Сега, на балотажа, Марин льо Пен направи още една стъпка срещу Макрон. Недостатъчна да вземе властта. Но тя я доближава до властта повече от всякога.
БТА