Проф. Георги Касчиев за състоянието на енергетиката след ГЕРБ – трагично

Георги Касчиев. Снимка: e-vestnik

 

 

Ядреният физик и енергиен експерт Георги Касчиев е работил в АЕЦ „Козлодуй“ от 1972 до 1989 г., бил е научен ръководител на пуска на V блок, бил е преподавател в Техническия университет, бил е председател 1997-2001 г. на Комитета по атомна енергия (КИАЕМЦ, сега АЯР – Агенция за ядрено регулиране), професор по ядрени реактори в Токийски технологичен институт (2001-2002 г.), бил е професор и във Виенския университет, където е водил курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита” и научен консултант към Иститута за изследване на риска там. Сега е заместник-председател на междуведомствената работна група към правителството, която подготвя стратегия за ядрената енергетика.

Ето неговия кратък анализ за състоянието на енергетиката след управлението на ГЕРБ:

Няма диверсификация на газовите доставки, за ТЕЦ-овете не е постигната договореност с Европейската комисия за тяхната дерогация – и там имаме пълен провал на ГЕРБ.

В хидроенергетиката – в ПАВЕЦ „Чаира“ поради некомпетентност и безотговорност сключеният договор за ремонт доведе до унищожение на единия хидроагрегат, възможно е и другите хидроагрегати да са в такова състояние.

В ядрената енергетика имаме пълен провал в изграждането на нова ядрена мощност – „Белене“, както и на Седми блок на „Козлодуй“.

В управлението на радиоактивните отпадъци също има провал, провал и в управлението и на отработеното гориво, наложена е наказателна процедура от ЕК.

Така че, където погледнете в енергетиката, наследството от ГЕРБ е трагично.

За доставките на газ и цените

Със сигурност, ако не се стигне до възобновяване на доставките от Русия, без съмнение ще има поскъпване – има недостиг на пазара на газ. Успокояващо е, че отоплителният сезон свърши – софийската „Топлофикация“ гълта една трета от доставките на газ. Все пак останалите консуматори – това са заводите: стъкларски, торови, циментови – при тях газът не може да бъде заменен.

За зависимостта от Русия

Енергетиката ни не е подчинена, но е много силно зависима от Русия. Не е направено нищо да се идентифицира кои от дейностите могат да бъдат диверсифицирани – доставката на свежо ядрено гориво, доставката на резервни части, доставката на инженерни и научни услуги. Налага се да се търсят алтернативи. Такива има.

За ядреното гориво

Въпросът за диверсификацията на ядреното гориво. По принцип досега само американската „Уестингхаус“ произвежда по свой проект ядрено гориво за реакторите. Тя спечели търг за доставка на свежо гориво в Чехия преди години и двата блока на „Темелин“ (руски реактори като в Козлодуй – бел. ред.) бяха заредени с американско гориво. Имаше известни проблеми, свързани с механичните свойства на касетите, които частично бяха решени през годините.

През 2008 г. на проведения търг руската страна предложи изненадващо добра цена, значително по-ниска от тази на „Уестингхаус“, и Чехия предпочете руското гориво. Американците продължиха да усъвършенстват производството си. Започнаха да го доставят за украинските реактори на партиди. Общото мнение е, че американците са достигнали производство на касети, по които няма никакви забележки в Украйна. И там 8 от 15-те реактора вече работят изцяло с американско гориво. Като започна войната, обявиха, че повече няма да използват руско гориво.

От две години и в „Темелин“ са заредени 6 касети на „Уестингхаус“. Така че трупа се такъв опит в диверсифицирането. През 2019 г. и от българска страна са започнати такива преговори с американската компания и поради натиска на ЕК за разнообразяване на доставките на горива. В ход са анализи, които трябва да бъдат одобрени от нашия регулатор. Плановете са тези етапи да приключат до 2024 г., така че тогава годишното зареждане на Пети блок от 48 касети да бъде с гориво от алтернативния производител.

Най-вероятно ще има и трети производител на ядрено гориво – френската компания „Фраматом“. Следващия месец наша делегация ще посети щабквартирата й в Париж. За отработеното гориво също ще преговаряме с Франция, защото тя е единствената страна в Европа, която има практика в това отношение.

За отработеното ядрено гориво, което изпращаме в Русия

Отработеното гориво е най-опасният продукт от експлоатацията на ядрените реактори. Трябва отчетливо да правим разлика между отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Радиоактивните отпадъци съдържат мизерна част от радиоактивните материали, които са произведени от реакторите. Радиацията на отработеното гориво е много висока, трябва да се осигури защита от нея, както и охлаждане и тъй като съдържа делящи се материали, трябва да се съхранява по такъв начин, че да не се допусне неконтролируема реакция.

Според стратегията трябва всяка година да се изпраща в Русия повече отработено гориво, отколкото се произвежда, за да намалее натрупаното значително количество, тъй като е имало периоди, в които не е изпращано – главно след 1989 г. до 2000 г. За междинното му съхранение на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ са направени хранилища – за мокро и за сухо съхранение. До 2015 г. сме изпращали минимум 50 т всяка година, но за съжаление след това тази практика е грубо нарушена, така че до 2020 г. вместо минимум 250 т са изпратени само 26,5 т. Стига се до ситуация, че на площадката, вместо да намалява отработеното гориво, неговото количество нараства и към края на предишната година имаме към 919 т (нарастване с близо 116 т в сравнение с края на 2015 г.).

Имаме документ какво да правим, имаме договор с руската страна, могли сме да пращаме, но поради причини, свързани с безотговорност и некомпетентност, е допуснато неизпълнение. И чак през 2020 г. новото ръководство на централата започва да си изпълнява задълженията и за две години са реализирани три транспорта за Русия. За тази година също има предвидени два транспорта, надявам се, че и при тази влошена геополитическа обстановка това ще бъде направено. Руската страна досега е показвала коректно отношение. Но за следващите години има голяма неяснота как ще се развият отношенията с Русия.

За закупените ядрени реактори за АЕЦ „Белене“

Те имат собственик – Националната електрическа компания, която, независимо че навремето не е имало нито технически проект на централата, нито стратегия, нито договор за изграждането й, нито е било осигурено финансиране – по причини, известни само на рубладжиите, които тогава са били на власт – ги е поръчала. Никой не пита собственика какво ще прави с това оборудване. Моят отговор е, че нищо не могат да направят, особено след войната да се говори за изграждане на руски реактори… забравете за това.

 

Из интервю на проф. Касчиев за в. „Дневник

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.