Ех, това да беше в Щатите… Не, не за пари става дума

В галерията на „Уникредит-Булбанк“ в София. Снимка e-vestnik

Такава мисъл ми се блъскаше в главата, докато се занимавах с изложбата с работи на Георги Чапкънов. Тоест – снимки, правени между 1987 и 2005 как Чапкънов работи – прави портрет на Йордан Радичков, на Радой Ралин, прави скулптури в ателието си, прави Дон Кихот от старо желязо в Габрово и др.

Рових старите негативи и видях, че от тях става една изложба. Но много исках в нея да са и скулптурите – тези, които е възможно.

Бронзовата глава на Радой Ралин не се намери – Навремето Чапа каза, че я е подарил на музея на Художествената академия. Нямаше я там. Но оригиналният гипс, от който е правен калъпът, беше в ателието му.

Бронзовата глава на Радичков беше в сина му. За изложбата дадоха и някои скулптури частна собственост. Тя първо мина в София миналото лято в малка галерия на входа на „Уникредит Булбанк”, благодарение на „Фотофабрика“. На откриването дойде и Чапкънов, заради него дойде и кметицата Фандъкова, а покрай нея една сюрия пажове.

Мина добре, почетохме човека, Иван Кулеков направи голям репортаж за тв 7/8.

И през февруари с помощта на банката направихме изложбата в просторната градска галерия в Пловдив, на пешеходната зона до Капана. Таман ремонтирана.

Имаше място за още много скулптури. Стига да ги намериш, да ги организираш да дойдат.

Музеят за хумора и сатирата в Габрово прати няколко неща.

Скулптурните портрети на Йордан Радичков, Радой Ралин, Теодоси Спасов и пред тях статуетката Аскеер на изложбата в галерията на „Уникредит-Булбанк“ в София. Снимка e-vestnik
Част от изложбата в Пловдив. Снимка e-vestnik

И останаха най-важните, които ги има на някои от снимките – портретът на Радичков, портретът на Ралин и статуетката Аскеер.

И какво се случва един ден преди откриването…

Чапкънов болен, затова минавам с колата покрай сина му, той сваля от ателието на баща си увита глава на Радой Ралин. Оказа се друга – модел на онази от бронзовия му паметник в кв. „Изток”. Върна я обратно.

Докато я разглеждахме на улицата, някакъв бдителен съсед, който очевидно познава Чапкънов, дойде заплашително към нас и се провикна – „Откъде го взехте това!?” Обяснихме му кои сме и той се успокои.

Оттам отивам до бившия военен министър Димитър Луджев, който има статуетка Аскеер, от първата серия, правена от Чапкънов, авторска обработка, не е някоя отливка като следващите. Впрочем, точно нея я имаше на снимките. Луджев излезе на стълбите и ми подаде найлонов плик със статуетката. Свалям я в колата и си мисля – няма договор, няма застраховка, няма нищо.

Отивам наблизо и при сина на Радичков. Той ми дава глава от бронз на баща си, увита в кърпа, в една торба. Няма договор, няма застраховка, няма нищо…

По-късно отивам пак до сина на Чапкънов – намерил портрета на Радой Ралин, гипсовия оригинал. Носи ми го на улицата пред тях, увит в един пешкир. В какво да е – Чапа така ги увиваше. Качвам главата на сатирика в колата и – абе, няма застраховка, няма договор, няма нищо.

Натоварвам така събраните произведения на изкуството, които преспиват една нощ в колата, а аз си мисля дали пък няма да ми я откраднат точно тази нощ. На другия ден пътуваме с човека от фондация „Фотофабрика”, който реди изложбата в залата в Пловдив, натоварили в една кола 30 снимки размер 45 на 60 и 70 на 100 см и няколко бронзови скулптури. И си говорим как ли щеше да е в Щатите.

Портретът на Радой Ралин и в дъното Радичков позира на Чапкънов за портрет – на изложбата в Пловдив. Снимка e-vestnik
Малка пластика от Чапкънов Дон Кихот и Санчо и снимки от работата му върху същите персонажи от старо желязо в Габрово. – на изложбата в Пловдив. Снимка e-vestnik

Трудно е да се сравнява, но да вземеш от наследниците на някой прочут американски скулптор, например Джордж Сегал, негово произведение. Или от наследниците на прочут американски писател, например О’Хенри, негов портрет, правен от прочут скулптор. То ще са писма, договори, застраховки, отчисления от приходите от изложбата и т. н. Тук въпроса го решихме с няколко телефонни разговора и с жестове на добра воля. И кой ли тук ще ти застрахова, колко ще струва, кой пък ще плаща на собственици участие в изложба за произведение тяхна собственост.

Банката плати за 20-те дена изложба входът да е свободен. Казвам на момичето, което се занимава с тези проекти на „Уникредит Булбанк” – абе, как щеше да е в Щатите, застраховки, договори… Тя – ако трябваше да сключваме договори и застраховки, една година нямаше да можем да я организираме изложбата.

Не казвам, че у нас е по-добре. Надяваме се да стане като в Щатите. Само че усещаш някакъв гъдел как по приятелска линия си успял да уредиш такава изложба.

Част от изложбата в Пловдив. Бронзова малка пластика на пода в ателието на Чапкънов. Такива скулптури вече никой не прави – няма галерия, която да ги откупи, частен колекционер не би си сложил такова нещо в дома. Въобще, бронзовата скулптура намалява и ще стане рядкост, както скулптурата от мрамор. Снимка e-vestnik

Арт & ШоуБългария
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.