Свободата на словото като едно пакетче масло – за цензурата преди и сега

Мария Шнайдер и Марлон Брандо в сцена с доброволен секс във филма „Последното танго в Париж“.

През 1972 г. Бернардо Бертолучи заснема „Последното танго в Париж“, филм, често определян като шедьовър, който веднага е забранен в множество държави. Отначало е пуснат на екран в Италия, но бързо е спрян. Комисията по цензурата в Италия (така я наричат) нарежда да се унищожат всички копия от него в страната, за което излиза и съдебно решение. Съдът отнема на Бертолучи гражданските права за 5 години, осъден е и на 4 месеца затвор условно с дълъг изпитателен срок – да внимава какво ще снима занапред. През 1978 г., на шестата година след заснемането на филма, апелативният съд в Болоня разрешава три копия от него да се съхраняват в националната филмотека, без да се прожектират. Филмът е пуснат свободно в Италия чак през 1987 г.

Във Франция филмът отначало се прожектира само в 7 кина и пред тях се редят двучасови опашки за билети. След това тръгва навсякъде за разпространение. В съседна Испания тогава е бил забранен и испанци пътуват до Франция, за да го гледат, пуснат е по екраните през 1977 г. след смъртта на Франко.

Филмът е забранен изцяло в страните с военна диктатура като Аржентина, Бразилия, Чили, Португалия, до падането на режимите там. В Чили е пуснат чак след 30 години. Забранен е и в Южна Корея, Сингапур и др. В други страни като Австралия е поставен в категорията за порнофилми.

В САЩ отначало има ограничено разпространение и е сложен в категорията „за възрастни”. Докато възмутени зрители и женски организации громят филма из различните щати, критичка в неделния „Ню Йорк таймс“ го нарича „най-мощният еротичен филм, правен някога, а може да се окаже и най-освобождаващият филм, правен някога.“

Причината за всички забрани е сцената с изнасилването. Това не е първата, нито единствената сцена с изнасилване в киното, нито е порно сцена, нито е с прекалена голота. Към онзи момент вече има филми с далеч по-брутални и голи сцени, има порноиндустрия. Възмущението идва от едно пакетче масло. Героят на Марлон Брандо насилва отзад героинята на Мария Шнайдер, като взема малко масло с пръсти и го използва като лубрикант. Двойката във филма има сложни сексуални отношения, сцената показва импулсивно действие в някакъв момент от тяхната връзка.

Двамата актьори не правят секс наистина, имитират изнасилване. Но сцената е много убедителна и втрещява цензурните филмови комисии в различни страни. Във Великобритания например цензорите съкращават продължителността на сцената с изнасилването, филмът е пуснат без редакции чак по-късно.

Българската цензурна комисия по онова време изрязват голи сцени, секс и насилие. Допускат подбрани западни филми, но ако трябва съкращават някои кадри – например сексът на открито в прашната Мъртва долина в Калифорния във филма „Забриски пойнт” на Антониони (1970). Там има масови голи сцени с множество двойки, но филмът е пуснат у нас, просто са ги изрязали. „Последното танго в Париж” не изрязван и съкращаван у нас, но и не е прожектиран на свободни прожекции, а само на закрити прожекции за професионалисти, за кинокръжоци, кинофакултети и др. Свободно по кината се появява чак след 1989 г.

Въпреки всички забрани, а може би и с тяхна помощ, в крайна сметка „Последното танго в Париж” постига рекордни приходи. Бюджетът му е бил 1 милион долара, приходите са над 96 милиона долара – това са много пари към 1973-1975 г.

Все още с отнети граждански права Бертолучи снима друг изключителен филм – „Новеченто” („1900”) през 1976 г. (българско заглавие „XX век”). Историческа сага, описваща няколко десетилетия от началото на века, с много натурализъм, насилие, секс. Минава без цензура и у нас, и по света. Като че ли нравите се променят, има повече търпимост за провокации в изкуството към края на века.

В духа на новото време и движението „MeToo” критики към Бертолучи (починал 2018 г.) избухнаха отново преди десетина години. Преди смъртта си той трябва отново да обяснява за тази сцена в „Последното танго в Париж”. Обвиненията към него са, че не е предупредил актрисата Мария Шнайдер (тогава на 19 години) за тази сцена, нямало я в сценария. Бертолучи няколко пъти казва в интервюта, че сцената е била в сценария, но той не е казал на актрисата на снимачната площадка, че Марлон Брандо ще използва масло да нацапа дупето й. Двамата с режисьора не я предупредили и така постигнали по-естествени реакции.

Възмутени от филма с 40 години закъснение твърдят, че сцената била истински секс, макар и двамата актьори многократно да отговарят на въпроси, че това е само симулация. Шнайдер признава в интервю след време, че е бисексуална, спала е с мъже и жени, употребявала наркотици. Активисти я провъзгласяват за жертва със закъснение и твърдят, че филмът е причина да посегне към дрогата (тя умира от рак на 58 години).

3 май е обявен от ООН за световен ден на свободата на словото. Отнасят я главно към медиите, не към филми, нрави, свободен избор и търпимост. А всички те са взаимосвързани. И, разбира се, става дума за цензура под различните й форми.

Сега има нов тип цензура – на алгоритмите. В социалната мрежа като Фейсбук алгоритми налагат забрани, като уловят определени думи или изрази. Премахват изображения с голота, дори да са живописни картини от стари майстори.

А в медиите? Това, което сме виждали в историята и по филмите как журналисти и вестници свалят президенти, публикуват унищожителни компромати за властта, вече почти не се случва. По-скоро медиите са станали придатък към политически партии и кръгове, работят за т. нар. дълбока държава. Съдържанието им се определя главно от пиар агенции и експерти. Свободата прониква най-вече през интернет, но в морето от сайтове и коментари в социални мрежи, и важни публикации губят ефекта си.

И най-скандалният компромат може да бъде обезсилен и замазан с пиарски акции, интервюта и телевизионни предавания.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.