Пожари, експлозии и операции под фалшив флаг: Как войната се разпространява отвъд границите на Украйна

Разрушен железопътен мост в Курска област (Русия)

Русия обвинява западните сили, че водят „прокси война“ чрез Украйна. Президентът Джо Байдън нарича конфликта не само война между Русия и Украйна, но и нападение срещу „свободния свят“. А някои от поддръжниците на Украйна казват, че вече сме в Трета световна война. Като се има предвид броят на страните, които сега участват във войната, и реториката, която използват, е почти изненадващо, че насилието – поне по отношение на откритите сражения между военните – до голяма степен е ограничено в границите на страната.

След повече от два месеца от началото на войната това може да се промени. Все още не сме станали свидетели на преки сблъсъци между НАТО и Русия, от които мнозина се опасяват, но насилието все повече се разпространява отвъд границите на Украйна.

Неотдавнашните нападения на руска земя и в Приднестровието, полуавтономен регион на Молдова, бяха забулени в мрак и объркване, което затруднява прогнозирането на това докъде могат да доведат. Но взети заедно, тези много различни инциденти показват, че войната се разпространява извън Украйна.

Войната на Русия се връща у дома

На 1 април пожар обхвана склад за гориво в руския град Белгород, само на малко повече от 20 мили от украинската граница. На видеозаписи се вижда как два хеликоптера обстрелват съоръжението с ракети, а руски официални лица бързо обвиниха Украйна за нападението, което би било първият украински удар на руска територия от началото на войната. Украинските официални лица първоначално отрекоха отговорността, въпреки че по-късно президентът Володимир Зеленски нито потвърди, нито отрече украинското участие.

През изминалия месец инцидентите се увеличиха: експлозии във военни и промишлени обекти в Курск и Воронеж, както и очевиден ракетен удар в Брянск. И трите руски града са в близост до украинската граница. Русия също така свали украински дрон на около 100 километра навътре в руската територия.

Имаше и редица мистериозни пожари на обекти в близост до Москва, далеч извън обсега на украинските безпилотни самолети и ракети: военноизследователски институт в Твер, химически завод в Кинешма, авиокосмически колеж в Корольов.

Съвсем наскоро, в понеделник сутринта, губернаторът на Белгород съобщи за два нови взрива, само ден след пожар в обект на министерството на отбраната на региона. Като цяло Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ е преброило поне дузина подобни инциденти в Русия през последния месец.

Украинското правителство е сдържано по отношение на поредицата от пожари и експлозии; то не поема отговорност, но и не я отрича. Старши съветникът на Зеленски Михайло Подоляк ги определи като „карма“ за руската инвазия. Но ако не става дума за украински военни действия, единствените други вероятни обяснения са саботажи, извършени от украински агенти или съчувстващи руснаци.

Както отбелязва „Вашингтон пост“, случайните пожари в руските промишлени предприятия едва ли са нещо нечувано, но е трудно да се повярва, че за толкова кратък период от време биха могли да се случат толкова много аварии в предприятия, свързани с руските военни действия. Русия е известна с това, че в миналото е организирала атаки под „фалшив флаг“, но е също толкова трудно да се разбере какво би спечелила от подобни действия в този момент.

Олга Оликер, програмен директор за Европа и Централна Азия в Международната кризисна група, заяви пред The Grid, че като не признава за ударите си, Украйна може би се опитва да „поддържа правдоподобно отричане“ или да „държи руснаците в шах“.

Във всеки случай, ако в началото на войната имаше опасения за разпространяване на действията извън украинската територия, западните поддръжници на Украйна изглежда нямат особен проблем с украинските удари на територията на Русия. Министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс заяви в интервю за Би Би Си миналата седмица, че според международното право Украйна има право да „поразява линиите за снабдяване на руската армия“. Но в същото интервю Уолъс заяви, че е малко вероятно британски оръжия да се използват за нападение срещу Русия; а страните от НАТО вероятно се стремят да избегнат всичко, което дори малко прилича на нападение на руска земя с помощта на Запада. САЩ и други страни предоставят на Украйна сътрудничество в областта на разузнаването; не е ясно дали са предоставили конкретна информация относно руски цели.

В тази ситуация има известна ирония: В продължение на години Кремъл прилагаше тактиката на т.нар. сива зона в Украйна, като изпращаше войски и частни изпълнители в страната, твърдейки, че не прави нищо подобно и че руснаците, които се бият в Украйна, са просто патриотични доброволци, които помагат на сепаратистите в Донбас. Сега, когато Русия открито нахлува в Украйна, войната в сянка може би се завръща у дома в Русия.

Приднестровието: Задава ли се Западен фронт?

Миналата седмица бяха извършени три очевидни терористични нападения в Приднестровието – полуавтономен, подкрепян от Русия анклав в Молдова, който се намира на западната граница на Украйна и в който са разположени малък брой руски войски. Нападенията бяха насочени срещу военна база, две радиокули от съветската епоха и централата на държавната служба за сигурност на приднестровското правителство.

Украински официални лица и западни анализатори бързо обвиниха Русия, че извършва атаки под фалшив флаг – провокации, които в крайна сметка ще бъдат използвани за оправдаване на руската намеса в региона. (В интерес на истината, украинците предупреждаваха за точно този сценарий в Приднестровието още от януари – седмици преди нахлуването в Украйна).

Междувременно властите в Приднестровието заявиха, че украински „националисти“ са пресекли границата, за да извършат нападенията. Правителството на Молдова заяви, че те са резултат от вътрешни борби между съперничещи си политически фракции в Приднестровието. Във всеки случай нападенията засилиха тревогата на място, където напрежението и без това беше високо.

И така, какво представлява Приднестровието? Територията, официално известна като Приднестровска молдовска република (ПМР), е тънка ивица земя, отделена от останалата част на Молдова, бивша съветска държава, от река Днестър, с население от около 400 000 души. Най-общо казано, по време на съветската епоха Приднестровието е по-силно индустриализирано и по-близко в политическо и културно отношение до Москва, докато „десният бряг“ на Молдова е по-селски и културно повлиян от съседна Румъния.

След разпадането на Съветския съюз, когато Молдова става независима, двете страни водят кратка война, в която приднестровците са подкрепени от Русия. Подписаното през 1992 г. прекратяване на огъня установява фактическата независимост на региона, въпреки че тя не е официално призната от никоя друга държава, включително от Русия.

Приднестровието често е смятано за своеобразна постсъветска капсула на времето, където бюстове на Ленин все още украсяват градските площади. Отцепническата държава остава силно зависима от Русия, която ѝ осигурява безплатен газ и плаща на възрастните ѝ граждани „Путински пенсии“ в замяна на това, че приемат руски войски.

Но всъщност Приднестровието е далеч по-малко изолирано от други постсъветски отцепнически региони и през последните години се сближава с Европа. Около 70 % от търговията на региона сега се осъществява с ЕС, а много приднестровци са се сдобили с молдовски паспорти, след като гражданите на страната получиха правото да пътуват в ЕС без визи. За последен път Приднестровието влезе в световните заглавия през 2021 г., когато местният футболен отбор ФК „Шериф“ (Тираспол) победи световната сила „Реал“ (Мадрид) в Шампионската лига.

Още от началото на конфликта се спекулира каква роля може да играе Приднестровието във военните планове на руския президент Владимир Путин. В началото на март президентът на Беларус Александър Лукашенко беше заснет да дава брифинг на Съвета за сигурност пред (в повечето случаи точна, както се оказа) карта на руската военна офанзива, която включваше стрелка, която изглежда показваше, че войските се придвижват към Приднестровието.

Дори и да е намалила военните си цели на други места, Русия изглежда не се е отказала напълно от мечтата за Приднестровието: Непосредствено преди експлозиите миналата седмица високопоставеният руски генерал Рустам Минекаев беше цитиран да казва, че целите на новия етап на руската специална операция включват поемането на пълен контрол над Южна Украйна, което „ще даде на руската армия достъп до Приднестровието, където също се наблюдават факти на потискане на рускоезичното население“.

Олександър Горган, заместник-командир в украинската армия, заяви пред The Grid, че за нас е „голям приоритет да се уверим, че руснаците не могат да използват Приднестровието за нахлуването си в Украйна“. А американският Институт за изследване на войната изказа предположение, че „Путин може да признае самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република в Приднестровието, както призна Донецката и Луганската народна република. Тогава ПМР може да поиска допълнителна руска защита, а Путин може да се опита да изпрати някои допълнителни сили или способности в Приднестровието“.

Има няколко проблема с този сценарий. Първо, както и в случая с Източна Украйна, далеч не е ясно дали приднестровците искат да бъдат „освободени“. Съобщава се, че от началото на войната има ръст на молбите за молдовски паспорти. Кийт Харингтън, докторант и анализатор, който пише по въпросите на Приднестровието, заяви пред The Grid, че фактическите власти на анклава действат внимателно по време на конфликта, разкъсвани между зависимостта си от Москва и засилващите се връзки с Европа. „Доста изненадващо е да се види колко неутрални са те“, каза Харингтън. Той отбелязва, че официалните лица умишлено са избягвали да използват предпочитания от Русия термин „специална военна операция“, но също така са избягвали да го наричат война. „Те я наричат „ситуация“, казва той.

Второ, далеч не е ясно как руските войски изобщо ще стигнат там. Картата на Лукашенко изглежда предвиждаше поход към Приднестровието от Одеса на южното крайбрежие на Украйна. В първите дни на войната изглеждаше много възможно този град да падне в ръцете на руснаците. Сега, когато изтощените сили на Русия са съсредоточени в източната част на Донбас, изглежда малко вероятно те скоро да направят сериозна крачка към градовете Одеса и Николаев – които стоят между основната част от руските сили и молдовската граница – още по-малко да изградят някакъв „сухопътен мост“ към Приднестровието. „Вероятно всички те ще умрат, ако се опитат“, казва Сам Кранни-Еванс, военен анализатор в Кралския институт на обединените служби, пред Moscow Times.

Възможно ли е Русия да започне офанзива от Приднестровието, за да застраши Западна Украйна? Има сведения, че Приднестровието е събрало около 10 000 войници от местната си милиция, но Харингтън каза: „Те не са много добре обучени. Те са в ужасна физическа форма. Те не искат да се бият и вероятно не са заинтересовани да умрат за Украйна“.

Трите руски батальона, останали от 90-те години на миналия век, вероятно също няма да са от голяма полза: Те наброяват само около 1500 военнослужещи, от които само няколкостотин са истински руснаци. „Те не са жизнеспособна бойна сила, която изобщо ще промени хода на войната в Западна Украйна“, казва Харингтън. Тъй като няма начин да се стигне до Приднестровието от Русия, без да се пресече украинска територия или въздушно пространство, няма да е лесно да се подсилят.

Всичко това прави намеренията на Русия доста неясни. „Ако целта е просто да се подразни Западът и да се сплаши Молдова, ами Западът вече е доста раздразнен, а молдовците вече са доста уплашени“, каза Оликер от Международната кризисна група, който добави, че дори анализаторите „като цяло не знаят за какво става въпрос“.

От друга страна, това, че Русия няма реална възможност да направи крачка към Приднестровието и няма основателна причина да го направи, не означава, че то все още не е част от дългосрочните планове на Кремъл. Това не е война, която се отличава с рационално мислене.

Превод е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.