Откъс: Дейвид Смит за икономиката на разбираем език в „(Няма) безплатен обяд“

Икономиката има пряко влияние върху живота ни – време е да разберем как и защо! Дейвид Смит умело и полека ни въвежда в модерната икономика, без сложни термини или сухи фрази. Благодарение на тази книга всеки ще придобие основни, практически познания, включително умението да разбира твърденията на политиците и дори да ги оспорва. Наши водачи са едни от най-великите имена в областта, като Смит, Маркс и Кейнс.
„(Няма) Безплатен Обяд“ (Ера, превод Емилия Карастойчева) се чете лесно и приятно и носи реални знания по тема, която мнозина погрешно твърдят, че владеят. Това е жизненоважна информация в тези времена на икономическа несигурност, еднакво полезна и за начинаещи, и за по-напреднали в сферата. Дейвид Смит е икономически редактор на седмичника The Sunday Times и автор на няколко книги за икономиката. Следва откъс.

Адам – без ябълка

В много отношения първият знаменит гост, когото ще представим, е смел избор. Малцина икономисти биха оспорили твърдението, че Адам Смит е бащата на съвременната икономика, но мнозина биха се поколебали да му дадат официално думата. Този шотландец, живял през XVIII век (1723–1790), е почти пародия на разсеяния професор. За него се разказват всякакви анекдоти – как слагал хляб и масло в чаена чаша, заливал ги с гореща вода и после се чудел защо чаят има толкова противен вкус. Веднъж, докато се разхождал, бил толкова погълнат от философски разговор, че пропаднал в дъбилна яма. Адам Смит е роден в Кърколди няколко месеца след смъртта на баща си – градски митничар, във време, когато тази длъжност била далеч по-важна от сега. Не се оженил, но в няколко свои писания споменава с умиление красивите „отхранени с картофи ирландски проститутки“. Сам признава, че не е достоен модел за „маслен портрет“. В по-зряла възраст е обект на женско внимание, но проявилите интерес към него трябва да преглътнат големите му зъби и изпъкналите очи. Френска писателка твърди, че е „по-грозен от дявола“. Личните му дела са обект на спекулации, понеже се разпоредил след смъртта му да унищожат всичките му книжа.
Както мнозина големи мислители, Смит, изглежда, не е бил велик оратор. Обременен с грубоват глас и леко заекване, той бил безжалостен професор. След няколко мизерни години като студент в Оксфорд Смит избира родната Шотландия за академична кариера. Лекциите му в Глазгоу започвали в 7.30 сутринта и продължавали с часове. През цялото време говорел не на студентите, а на тавана. Понякога го виждали да спори със себе си по улиците. Макар и разсеян, Адам Смит бил влиятелен учен. Два века след смъртта му неговите идеи се връщат на гребена на вълната, особено след избирането на Роналд Рейгън за президент на Америка и на Маргарет Тачър за министър-председател на Великобритания. Говори се, че в прословутата си грамадна дамска чанта Маргарет Тачър носела екземпляр на „Богатството на народите“. Петтомният труд се простира на близо 1200 страници в издание с меки корици. Лондонският институт „Адам Смит“ се появява на сцената като един от най-горещите застъпници на приватизацията и пропазарната политика. Крахът на комунизма и триумфът на капитализма в края на 80-те години може да се определи като победа на Адам Смит над Карл Маркс. Финансовата криза, която едва не събаря глобалната банкова система през 2008 г., показва свободния пазар (или поне една негова версия) в далеч по-неблагоприятна светлина.

Таймингът е всичко

Ако питате икономистите, Смит никога не е слизал от сцената. Пресилено е да се твърди, че икономиката се появява през 1776 година с публикуването на прочутия му труд, чието пълно заглавие е „Изследване на естеството и причините за богатството на народите“ (която се продава в по-малък тираж от другия му основен труд „Теория на моралните чувства“). Икономиката съществува и преди него. В древните цивилизации, както и през Ренесанса има икономически мислители. Както всички велики мислители, и Смит е обвиняван в кражба на идеи от предшествениците, а и от съвременниците си. В някои отношения той определено е бил късметлия. Получава доходоносна синекурна служба от Чарлс Тауншенд, почитател на „Теория на моралните чувства“ и бивш министър на финансите, който го кани да обучава доведения му син, херцог Бъклу. Така започва дванайсетгодишният период, през който Адам Смит пише „Богатството на народите“. В качеството си на възпитател има възможност да пътува много с ученика си и да се запознае с икономическите идеи в Европа. По онова време френските икономисти (Франсоа Кене и др.) задават тона. Смит беседва и с Волтер.
Главното в „Богатството на народите“ обаче – амбициозно начинание и като обхват, и като обем – е, че за пръв път обобщава икономическите концепции в цялост. Книгата обяснява защо народите трябва да търгуват помежду си и да извличат полза от това (в разрез с идеята на меркантилистите, че са необходими търговски рестрикции, понеже протекционистката политика запазва икономическото предимство на държавите). Обяснява и обосновава и защо правителствата трябва да се намесват минимално в свободния вътрешен пазар. Описва надлежно процеса на повишаване на данъците и как индустриалната революция ще повиши благосъстоянието (с прочутия пример за фабриката за карфици, както ще видим след малко).
Вероятно точно на това (повече, отколкото на всичко друго) се дължи огромното влияне на Смит. Той се явява в повратна точка в икономическата история. Публикувана в годината на американската независимост и в началото на Новия световен ред, „Богатството на народите“ съвпада и със старта на процеса, в резултат на който индустриализацията ще донесе невиждан ръст на богатството. Тази коренна промяна в сравнение с икономическата стагнация на селскостопанската епоха повдига и въпроса как това богатство да се разпределя сред населението. Смит, дете на Просвещението, дава образец за икономическо мислене по време на индустриалната революция и далеч след нея, който променя и концепциите за механизмите на обществото.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.