Над Сибир се сипе космически боклук

Казах пие вода край отломък от ракета, паднала през 1997 година. Все повече жители на Сибир се оплакват от “космическия дъжд” който започва след като някоя ракета излети от космодрума в Байконур. Снимка: Ройтерс

Руската космическа програма може да бъде доста опасна. Когато от космодрума в Байконур излети ракета, в Сибир и в Казахстан започват да падат отломъци и горивни резервоари. Един овчар и един селянин, които се страхуват за живота на своите животни и деца, заведоха дело срещу Федералната космическа агенция на Русия.
Изведнъж се разнесе страхотен тътен. Децата започнаха да пищят. Овчарят Борис Урматов излезе от дървената си къщичка в югозападната част на сибирската пустош. На няколко метра пред вратата му лежеше голям отломък: парче алуминий, дълго три метра и половина, паднало след старта на ракетата Протон-М от отдалечения на около 1600 км космодрум Байконур.

http://youtube.com/watch?v=BbTI9L3Vbss

Това преля чашата. Урматов се страхува, че отломките от ракетите-носители ще ударят стадото му. Тогава няма да може да осигури прехрана на семейството си. Освен това е принуден да държи животните далеч от местата, където падат части от резервоарите на ракетите. Наскоро Сергей Казанцев загуби четири от конете си: те пиха вода от локвата, където беше паднал един резервоар. Малко след това умряха от отравяне.

Сега Казанцев и Урматов искат съдът да им присъди обезщетение. Урматов настоява Роскосмос да му плати 30 000 евро. А през миналата седмица в югозападния алтайски регион пристигнаха представители на руската космическа агенция. Те трябва да проверят данните за дъжда от космически отпадъци. “Ние сме честни, но много хора се опитват да извадят дивиденти от тези инциденти,” казва говорителят на Роскосмос Александър Воробьов. Тук вече са били за наблюдение служители от министерството за защита от бедствия. Те не открили отровни вещества на поляните, на които пасяли конете на Казанцев.

Сметището на руската космическа програма

Планинският алтайски регион близо до казахската степ се превръща в сметището на руската космическа програма. Откакто Съветският съюз пусна преди 50 години в експлоатация космодрума Байконур, от небето наистина валят отломки. Веднага щом резервоарите се изпразнят след старта на ракетите, те се отделят и падат на земята.

Последиците може да бъдат още по-лоши, ако някой старт се окаже неуспешен и ракетата експлодира в небето заедно със сателита. Тогава ще завалят милиони миниатюрни части, които ще удрят земята със свръхзвукова скорост. През септември миналата година една ракета Протон-М с японски сателит на борда се разби две минути след старта и падна недалеч казахския град Шезказган.

Затова руските власти оградиха един терен край границата с Казахстан, приет за район с опасност от падащи отломки. Хората, които живеят там, се предупреждават най-малко 24 часа преди бомбардировките с космически боклук. След това обаче те нямат право да претендират за обезщетения.

Компютърно изображение на космическите отпадъци в околоземна орбита. Най-гъсто са отломките на височина около хиляда километра, където летят повечето сателити. Снимка: НАСА

Космическите власти и собствениците на сателити тайно се радват, когато боклукът пада на земята, а не отива в космоса. Защото бурно увеличаващото се количество смет в орбита застрашава не само сателитите, но и международната космическа станция и работещите в нея астронавти.

През февруари експлодира горната степен Бриз-М на ракетата носител Протон. Тя обикаляше около Земята почти една година, след като стартът й се оказа неуспешен. И накрая се взриви, като се разпадна на 1111 части. Според Европейската космическа агенция Esa в резултат рискът да бъде ударена Международната космическа станция се е повишил с около десет на сто. Преди две години НАСА беше принудена да отклони един свой сателит от предвидената орбита, защото щеше да се приближи опасно до отломък от американска ракета Scout-G-1.

Милиони отломки в околоземна орбита

В момента в орбита около Земята обикалят повече от 14 000 отпадъци, по-големи от десет сантиметра. Според Юри Зайцев от института за изследване на космоса към Руската академия на науките 950 от тях са излезли от строя сателити на различни държави. Броят на частите, които са с радиус между 0,1 милиметра и един сантиметър, е между 70 и 80 милиона.

От Института за въздушни и космически системи към Техническия университет Брауншвайг твърдят, че в момента около Земята кръжат общо 150 милиона предмета с диаметър над един милиметър, оставени от човека. Но въпреки малкия си размер дори и най-малките от тях могат да причинят невероятни щети. Те могат да уцелят препятствията по пътя си със скорост, двайсет пъти по-висока от скоростта на куршум.

И докато експертите вече бият тревога и размишляват как да събират космическия боклук, замърсяването на околоземната орбита продължава. През февруари САЩ разрушиха свой шпионски сателит с помощта на ракета-прихващач (подробности виж тук). През януари китайците също отстреляха свой стар метеорологичен сателит. А според немските учени след операциите са се образували близо сто отломъка, като всички те са не по-малки от портокал. Към тях трябва да се прибавят и 3700 къса с размер от череша до праскова и около 150 000 парчета, големи по няколко милиметра.

Атомни реактори във въздуха

Отломък от ракета-носител Протон-М, който падна през септември 2007 година, малко след като от Байконур беше изстрелян японски комуникационен спътник. Снимка: Ройтерс

В Русия се носят диви теории за свалянето на американския шпионски сателит. Те демонстрират страха от космическия отпадък, който е завладял и учените. В текста, написан за информационната агенция РИА Новости, Зайцев твърди, че “някои експерти в Русия” предполагат, че сателитът е бил оборудван с атомен реактор. Според официалната информация, предоставена от американското правителство, сателитът (изстрелян през декември 2006) е бил свален, тъй като на борда му е имало гориво под формата на отровното вещество хидразин. Независими наблюдатели подозират, че отстрелването му е най-вече политическа и техническа демонстрация. Руското правителство пък заговори за опит на американската противоракетна система. Досега обаче няма сериозни доказателства за съществуването на атомен реактор.

Руснаците знаят най-добре как да се оправят с реакторите в орбита. До 1989 година Съветският съюз изпрати в космоса общо 31 сателита от типа Рорсат, които добиваха електрическата си енергия от уранови реактори. И днес 29 от тези сателити кръжат около Земята. В края на мисията си те ще бъдат преместени на т.нар. “гробищна орбита”, която се намира на стотина километра над геостационарната орбита. Там те ще разпръскват радиоактивността си в продължение на няколко века, след което ще паднат на земята.

Много от частите на Рорсат са произведени от устойчиви на високи температури материали. Най-вероятно те ще оцелеят и след като влязат обратно в атмосферата. И тогава може и да паднат върху някоя къща в Сибир.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.