Проф. Джон Франс разкрива многото лица на войната

Едновременно ненавиждана, но и възпявана, войната се оказва един от най-мощните катализатори за развитието на обществото и технологиите. Дали обаче има разлика в начина, по който воюват хората по света, или нещата не са се променяли от зората на писаната история чак до XIX век?
В луксозното издание на „Войната: възходът на западната военна мощ“ (Сиела, превод Деян Кючуков) изтъкнатият медиевист проф. Джон Франс се стреми да представи историята на войната като цяло, а не просто в рамките на даден период или цивилизация.
Той разглежда мотивите, начина на организация, ценностната система, която войната обуславя. В неговото изчерпателно изследване се проследяват сраженията не като единично и отделно събитие, а взаимодействие между стратегията на битката и на разрушението и на обсадата.
Защо Римската империя успява да организира и поддържа армии в мащаб, за който разкъсаните феодални държави на Средновековна Европа могат само да си мечтаят? Как концепцията за тоталната война оказва влияние върху еволюцията на цивилизацията?
Франс изтъква, че чак до XIX век големите световни цивилизации, включително западната, водят своите битки по не особено различни начини. Войната може да е предизвикателство за интелекта, както твърди Сун Дзу, но материалните условия на обществото налагат удивително сходни методи за воденето ѝ, независимо колко разнообразни са отделните култури.
Разглеждайки периода от 336 г. пр.Хр. – 65 г. сл. Хр. до съвременните конфликти, оформили днешните граници, изданието чертае изчерпателната картография на сложното и противоречиво явление, каквото представлява войната.
Обширна, изчерпателна и написана на достъпен език, „Войната: възходът на западната военна мощ“ от проф. Джон Франс е впечатляващо по размаха си изследване, което доказва, че без значение стратегиите и логистичното надмощие на която и да е цивилизация, движещата сила на всеки конфликт и ключът към победата са мотивацията и волята да се защитят ценностите на една нация. Следва откъс.

В най-ранните истории на древна Елада се разказва за войни. Херодот (484 – 430 г. пр.Хр.) обстойно описва персийските атаки срещу Гърция (499 – 448 г. пр.Хр.), докато Тукидид (около 460 – 400 г. пр.Хр.) ни дава ярки картини за Пелопонеската война (431 – 404 г. пр.Хр.) между Атина и Спарта. Невъзможно е да четем историята на света, без да останем поразени от това колко повсеместна е войната. Описанието на Европа като континент, разкъсван от войни, се е превърнало в клише. Старият завет, този основен документ за юдаизма, християнството и исляма, отразява историята на Близкия изток като последователност от царства, издигащи се и падащи сред реки от кръв. Индия става свидетел на сходна поредица от драматични промени, които продължават и когато е завладяна от мюсюлманските нашественици. Възходът на всяка династия в Китай е белязан от разрушения и смърт в невиждани мащаби. Цивилизацията на Моче в Северно Перу (100 – 700 г. сл. Хр.) рухва сред ожесточени граждански раздори.
Съвременните писатели също признават универсалното присъствие на войната, но са склонни да подчертават различията между отделните страни и времена. Това е така, защото обикновено са тесни специалисти и обръщат повече внимание на важността и отличителните белези на своя предмет. Един учен, прекарал живота си в изучаване на европейската средновековна война, е естествено да види разликата между нея и да речем, китайската война от XVII в. Не е изненадващо, че изследователите свързват начините на водене на война с различията между културите. И че отбелязват върховенството на Запада, под което разбират основно американската военна мощ от началото на XXI в. След разпадането на Съветския съюз през 1989 г., САЩ със сигурност остават единствената суперсила, която отговаря на следното описание:
Държава, имаща капацитета да упражнява доминираща сила и влияние навсякъде по света, а понякога и в повече от един регион на земното кълбо едновременно, и така да постигне ролята на глобален хегемон. Основните компоненти от статута на суперсила могат да се измерят по четири оси на могъщество: военно, икономическо, политическо и културно.
Измерван по този начин, мащабът на американското господство е изумителен – САЩ харчат повече за отбрана, отколкото следващите петнадесет държави взети заедно, светът оценява всички основни суровини в долари, политиката им може да среща опозиция, но никога пренебрежение, а американските развлекателни вкусове доминират в телевизията и интернет. За да обяснят тази забележителна ситуация, мнозина твърдят, че тя произтича от самата природа на нашата култура, че се корени в начина, по който европейците и американците се организират и мислят, че е тясно свързана с целия ни опит и ценностна система. Един привърженик на този културен възглед за войната твърди, че съществува тясна връзка между върховенството на Запада и демокрацията, тъй като става въпрос за определен стил на война, почиващ върху съгласие и споразумение:
Западните армии често се сражават със и за чувството за правна свобода. Те нерядко са плод на граждански милитаризъм или на конституционни правителства и по този начин се намират под надзора на фактори извън религиозните или военни среди. Европейските речници се отличават с това, че в тях съществува рядката дума гражданин“.
Да разглеждаме военната мощ, а всъщност и военното надмощие, като вкоренени в нашата култура, е утешителна идея. Но тази книга възприема съвсем друга гледна точка. Тя се стреми да разгледа историята на войната като цяло, а не просто в рамките на даден период или цивилизация. В резултат картината става доста по-различна, а настоящото върховенство на САЩ започва да изглежда много по-несигурно и случайно.