Ученици в музея или как на 24 май се сещаме и за личности като Неофит Рилски
През 1836 г. жителите на Банско се обърнали към видния си съгражданин Неофит Рилски с молба за “едно камбанче” за свидната, издигната с дарения на 270 фамилии църква (по инициатива на Лазар Герман, братовчед на Неофит Рилски). Искали банскалии да може църквата да оглася града с камбанен звън при знаменателни събития. И Неофит Рилски, изтъкнатият духовник и просветител, първият новобългарски учител, следовник и разпространител на взаимоучителната метода, помогнал.
Малката камбана днес е изложена на показ на втория етаж на къща-музей “Неофит Рилски”. Ден преди 24 май група ученици са на посещение в музея. В класа има и ромски деца. Наредени в двора, учениците слушат екскурзоводката, която разказва за живота на просветителя. Разказва и за първия български глобус, направен и използван за ученията от Неофит Рилски. За килийното училище, което се помещавало в къщата – дело на бащата на Неофит Рилски, поп Петър Бенин (първият учител в Банско, основал първото частно килийно училище в града). Сандъците с пясък в една от одаите напомнят за отдавнашния начин на писане, ползван от килийните ученици. На горния етаж се намира снимка на глобуса; учебници – Неофит Рилски е автор на първата “Българска граматика”; превода му на Новия завет, следи от неуморния му дух. Той е човекът, създал учебниците, по които са се обучавали учениците в Габровското училище, първото българско светско взаимно училище, открито от Васил Априлов.
Учениците тичат край експонатите, част от тях ги забелязват и разглеждат, други ги отминават, крещейки. Едното от децата рита друго в гръб. Учителка отправя забележка, иска да смъмри за проявената агресия. Учители като нея са днешните просветители, стига да не се предават. Защото шумните ученици, дори и тичайки край расото на Неофит Рилски, докосват свещения невидим прах около него. Поне малко от историята му ще отнесат в сърцето си. Въпреки застаряващото днес учителско съсловие, трудното запълване на класовете, бедността, социалните разделения, ученици тук посещават тази къща-крепост (която е била такава, в буквален и преносен смисъл), където като от иконостас извира българският дух.
И стек учителите и училищата имат нужда от помощ. От обществото, общностите, семействата; помощ от задружни усилия. Защото образоваността може да победи всяка социална, икономическа и демографска криза. Да даде възможности и да открие път напред. Така, както къщата на просветителя и духовник Неофит Рилски е давала светлина, носела е преображение.
Големите каменни зидове на къщата-музей “Неофит Рилски” напомнят, че дори материалното е било подчинено на духа в този дом. Неволно сравнявам със село Асеново до Велико Търново, с разрушената до основи от набези, после и от Стражишкото земетресение през 1986 г., църква. Както в много български села днес, нищо, освен жалките останки на читалището в центъра, не напомня за някогашния живот и облик. Но надежда има, докато къща-музей като тази на Неофит Рилски приема посетители. Докато децата чуват поне малко от великите истории на нашата духовност. Дотогава едно “камбанче” ще оглася простора.